За фондациите, приобщаването и всякакви щуротии

Предварително се извинявам за някои изрази в текста, които следва, но нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.

Понеже днес цял ден ми надуват главата със приобщаването и социализацията на индо-българите та се сетих за един стар, но готин текст. И за безмисленото харчене на пари. Моите и вашите пари.
Получих го преди време по мейла и нямам линк към автора, за което се извинявам.
Ако някой даде линк, ще го включа в постинга.
Ето го и текстът:

"Един от удивителните феномени на съвременната демокрация е начинът, по който обществото създава сложни проблеми, а след това хвърля луди пари за решаването на същите проблеми.
Стотици фондации, комитети и неправителствени организации (NGO) влагат огромни бюджети в съмнителни кампании за борба с наркотиците, тютюнопушенето, срамните въшки при малцинствата, или гибелните последици от сланата при някои ранозреещи кореноплодни.
Резултатът от тези кампании е нулев. Те не помагат нито на наркоманите, нито на безработните, нито на ранозреещите кореноплодни. Но обществото е приело, че тези проблеми са сериозни и е нормално да има някакви си там организации, които да харчат средства за разрешаването им.
По-умните хора се смеят на тези кампании. Още по-умните печелят пари от тях.
Но за да спечелиш пари, първо трябва да напишеш проект. Този проект трябва да съдържа три основни сегмента.
Мотивация – за какво ви трябват парите.
Бюджет – колко пари ви трябват.
Реализация – подробно описание на всички глупости, за които смятате да ги похарчите.
Най-важното условие за успеха е проектът ви да засяга някакъв сериозен социален проблем и от вашия литературен талант зависи колко сериозен ще изглежда той.
Ако пък разгледате сайтовете на няколко фондации, ще усвоите и характерната за този жанр терминология. С изненада ще установите, че повечето неправителствени организации кой знае защо предпочитат думата “трансграничен” вместо “международен”, макар двата термина да означават едно и също.
След като обстоятелствено и патетично изложите сериозността на проблема и “трансграничните” му измерения, ще трябва да предложите за разрешаването му скъпи, екстравагантни и напълно безполезни мерки.
Много важно е и какъв бюджет ще поискате. Ако от скромност изчислите разходите си на 5-10 хиляди евро, нямате никакъв шанс. Благотворителните организации гледат сериозно само на кампании, които ще глътнат минимум 60-100 хиляди евро.
За онези от вас, които искат да тръгнат по сладкия път на високоплатения хуманизъм, предлагам няколко примерни проекта, с които може да кандидатствате за субсидия.
Замисляли ли сте се например, колко нерешени сексуални проблеми има? Ето няколко идеи как да ги превърнем в бизнес.
Проект “Артритът – този страшен бич за мастурбиращите”
Мотивация:
Поръчва се социологическо проучване, което да докаже, че всеки осми чикиджия поне веднъж в живота си е останал сексуално незадоволен поради остри схващания в областта на китките.
Бюджет: 60 000 евро
Реализация:
Семинар.
Гост-лектор от Лихтенщайн разказва как в Лихтенщайн този обществен бич е преодолян. Имало там някакъв чичо, на име Ото фон Дауермаркт, който така го ударил артрита, че не можел да си пипне оная работа. Фондация “Лъсни бастуна достойно” веднага назначила социална работничка, която всеки ден посещавала фон Дауермаркт в дома му, за да му докаже, че артритаджиите не са забравени от обществото и не бива да се чувстват сексуално отритнати. “Когато ръцете ти откажат, ние ще ти дадем нашите”, бил девизът на тази фондация. На втората седмица старецът получил инфаркт от полово изтощение и завещал на фондацията всичките си 46 милиона долара плюс вила на Женевското езеро, която днес е превърната в Санаториум за схванати онанисти.
2. Организиране на хепънинг “Хей ръчички, хей ги две” в някоя клиника за костно-ставни заболявания.
Известни депутатки, звезди от шоубизнеса и общественички посещават клиниката, разговарят с пациентите и ги даряват с мануални ласки.
Фотограф заснема най-вълнуващите моменти от хепънинга. От тези кадри се изработват билбордове, на които пише: “Напипай проблема!”
Проект “Фригидността не е порок, а социален протест”
Мотивация:
Поръчва се социологическо проучване на тема: съгласни ли сте с прочутата статия на сексоложката Ноубади Лавзми във феминисткото списание “Eternal virgin”. В тази статия се твърди, че фригидността е просто начин да кажеш “Не” на заплахата от пренаселване на света.
Бюджет: 90 000 евро
Реализация:
Поканват се жени от цял свят, които са убедени, че сексът е само източник на зарази и които в живота си са стенали, само когато са получавали телефонната си сметка.
Не е трудно тези жени да бъдат издирени. Повечето от тях са обединени в организации наречени “Девственици без граници”, “Грозни, но горди”, “Дилдото зове” или “Фалосът – символ на тоталитаризма”. Последната организация е много опасна, защото в нея има и екстремистко крило “Към демокрация чрез кастрация”
Организира се шествие, в което участничките, облечени с ватенки и дълги плисирани поли, носят лозунги “Краставицата е по-добра от мъжа” и “Яж чесън, за да не те закачат” Шествието завършва пред парламента, където демонстрантките спукват огромен презерватив, надут със сяра. Този презерватив символизира фалическото неравноправие в съвременния свят. Случайни минувачи припадат от отровните серни газове, което е гаранция, че събитието ще бъде отразено на първите страници на централния печат.
Проект “Преждевременната еякулация при ромите”
Ах, ромите, ромите! Те са голямата любов на всеки хуманист, паразитиращ върху бюджетите на неправителствените организации.
По правило се счита, че малцинствата са онеправдани, така че какъвто и техен проблем да измислите, проектът ви ще бъде одобрен.
Мотивация:
Поръчва се социологическо проучване, което доказва, че при 96 процента от ромите половият акт трае под 30 секунди.
Основните причини за това са две:
1. Стресът, породен от безработицата, мизерията и разправиите с Енергото, което пак им е спряло тока.
2. Ментетата, които пият, отслабват зрението на мъжете-роми и в тъмното (понеже Енергото пак им е спряло тока) циганката започва да им изглежда като Памела Андерсън. А кой може да устиска да не изригне в Памела Андерсън още в първите секунди.
Бюджет: 75 000 евро
Реализация:
Група изтъкнати поети с изявена гражданска позиция се събират на едномесечен творчески брейнсторм на Френската Ривиера, за да напишат песен с работно заглавие: “Не искам да ме пръскаш, а дълго да ме блъскаш!”
След написването на текста се организира концерт със звезди на ромската музика, които изпълняват тази песен.
(В бюджета заложете голяма сума за този концерт. А на изпълнителите кажете, че концертът е благотворителен, затова се налага да пеят без хонорар. Ромските певци са състрадателни и ще се съгласят, а вие ще гушнете всички пари.)
Проект “Груповият секс за един мирен свят”
Мотивация:
Тук може да минете и без социологическо проучване. Достатъчно е да напишете нещо такова:
“В светлината на иракската криза и възникналите остри противоречия между правителството на САЩ и съвета за сигурност на ООН, все по-ярко изпъква един екзистенциален проблем - отчуждението. Генезисът на това явление е заложен в принципите на пазарното общество, които отричат колективното чувство. Всеки трябва да се оправя сам, а това води до психологически проблеми и социален дискомфорт.
Водени от идеите на пацифизма, предлагаме на вниманието ви проект за социална терапия чрез групов ТРАНСГРАНИЧЕН секс.”
Бюджет: 140 000 евро
Реализация:
Семинар с представители на всички религии, раси и националности.
Програма на семинара:
Първи ден:
9.00 – 12.00 Пристигане на участниците, настаняване в хотела в тройни и четворни стаи по жребий. Жребият е дирижиран, така щото в една стая да попаднат да речем японец-мюсюлманин, тъмнокожа юдаистка, финландска будистка и бушмен-езичник.
14.00 Лекция на италианския професор Караминьоли на тема “Щеше ли Буш да нападне Ирак, ако познаваше сладостите на груповия секс?”
15. 00 Кафе-пауза
16.00 Прожекция на образователния филм “Скъсай шортите ми, монахиньо” – вълнуваща порносага за третодивизионен немски футболен тим, чийто треньор завежда играчите си в женски манастир, за да се помолят за влизане във втора дивизия. Груповата молитва прераства в групова оргия. Монахините разкъсват шортите на футболистите и ги спукват от секс. Треньорът-гей скубе косите и плаче, защото играчите му са изтощени и със сигурност ще изгубят утрешното дерби. Но и за него има приятна изненада – игуменката се оказва палав травестит...
След прожекцията участниците в семинара са подканени да пресъздадат на живо най-вълнуващите сцени от филма.
Втори ден:
10.00 Лекция на японския лектор Секефи Дашиба на тема: “Моногамията = расизъм”.
Тезата на японеца е, че моногамните трябва да бъдат съдени за обида към обществото, защото да отказваш да спиш с други освен с постоянния си партньор, е нагла демонстрация, че твоя човек е нещо повече от другите. “Къде отидоха лозунгите за равенство?”, гневно пита господин Дашиба. (Бурни аплодисменти, преминаващи в леки пощипвания и спонтанни сношения)
11.00 Кафе-пауза
14.00 Лекция на българския социален работник Цанко Коджаташаков на тема “Ебем ти глобалното село”.
Лекторът клейми интернет и в частност порносайтовете, които подтикват хората към мастурбация, а не към групов секс.
16.00 Хепънинг – всички участници в семинара се събличат, завързват си очите и започват да правят секс с първия, когото напипат. Звучи “Imagine” на Джон Ленън. След като сексът приключи, всички си развързват очите и се опитват да познаят с кого са го направили току-що. Никой не успява да познае. Поука: Няма значение с кого го правиш, сексът винаги си е един и същ. Само болестите, които хващаш, са различни.
Трети ден
9.00 – 12.00 Шопинг-тур по най-известните сексмагазини. Участниците в семинара си разменят шеговити сувенири и сексуални закани.
12.00 Виагра-пауза
14.00 Лекция на ирландския пастор Брайън О’ Бара от Братството “Свидетели на непорочното зачатие”. Темата на лекцията е “Кой каза, че църквата е против груповия секс?”
Тезата на ирландеца е изградена върху добре подбрани цитати от Библията, устава на ИРА и едно ръководство за противопожарна охрана на обществените писоари в Белфаст. Тези цитати доказват, че Господ не е имал нищо против хората да се обичат в по-разширени колективи.
21.00 Прощално голо парти
(За да се оправдае големият бюджет, в програмата може да се включат задължителни екскурзии до Рилския манастир, Дунав мост и публичен дом в Хонгконг)."