Преквалификация на безработните -"Mission Impossible"!

Защо е такова заглавието ли? Ами ето защо:

Безработицата или самата мисъл и усещане за нея, те връхлитат с цялата си смазваща тежест едва , когато се изправиш пред ТД „Бюро по труда”. За краткост ще го наричам Бюрото. Процедурата там е изпипана и отработена. Отиваш рано, рано- някъде към 7,00ч., записваш се в един списък на хвърчащо листче, услужливо предоставено от портиера. Виждаш и под кой № се записваш все пак. И тъй като служителките започват работа в 8,00ч. , отиваш в близкото кафене да пиеш кафе ,за да убиеш времето.

Когато вратите на това учреждение се отворят, тълпата вече е набъбнала и всеки стиска своите документи , вперил едни блуждаещи очи в същия онзи списък. Прекрачиш ли прага на заветната врата, те поема инспекторката,” гурото” ти за идните месеци.Тя надлежно описва всичката ти документация, онагледяваща те като работещ до вчера индивид - образование, професия, специализации и допълнителни обучения. Но не те поглежда и като човек...А и защо ли е? Конвейрът не чака, тя просто си върши работата...да те опише като поредната статистическа единица. Както и да те предупреди за санкциите, ако недай си Боже, намериш някаква работа на черно или пък пропуснеш заветната ежемесечна дата за явяване и подпис в Бюрото, която със сарказъм си я наричам простичко - „пробацийката”.

А то Бюрото едно PVC лъскаво,едно теракотно подковано, едно такова облепено с огромни , почти афиши, съобщения за курсове и преквалификации. Всичките субсидирани с държавни и европейски пари от разните му там програми –„Аз мога”,”Аз зная”,”Аз уча” и т.н."Аз...".

Реших да си оползотворя времето, като повиша речево , а и лексикално езиковите си познания по английски език. Обаче , както се оказа, не е за всеки безплатна тази услуга. Работещите, но записали се за такъв езиков курс, за тях той е безплатен /или преференциален/и се таксува като подпомагане на специалистите у нас за тяхното езиково усъвършенствуване. Обаче безработният , решил да ползва тази услуга на Бюрото се самофинансира?!? И къде е логиката? Аз ако имам пари да си осигуря това обучение в платена форма, ще се запиша в по-добър езиков център, нали?

Както и да е, преглътнах и продължих с пръстче да пълзя по своеобразния списък с възможности, цял фототапет. Спрях се на икономическа информатика/или бизнес информатика/. Курс за група от 15 души и протичащ в рамките на 22 учебни дни. Попитах къде да подам заявление и подадох. Приеха ми го даже от раз. И заживях с мисълта,че ще бъда пак „ученичка”.

Оказа се,че въпросните курсове на областен град , като Бургас се провеждат в гр.Царево/?!?/в кв."Василико", в една специално построена за целта лъскава хотелоподобна сграда с доста добро ситуиране на брега на морето и носеща някакво стряскащо наименование от рода на Българо-Германски учебен център . Видях я с очите си на една разходка, за която писах в блог-страницата си тук.

Трябва да поясня, че на въпросното табло имаше два периода за упоменатия курс-през месец ноември и месец декември. Аз по семейни причини си избрах този курс през месец декември и изрично го упоменах в заявлението си. Въпреки това ден, два преди започването на ноемврийския курс някакъв стационарен номер започна да ми прозвънява на мобилния, който бях оставила за връзка с мен в горе упоменатото ми заявление, и представете си/?!?/ затваряше...На четвъртото или петото такова прозвънкване реших да го набера и да видя кой така „свенливо” държи да ме чуе. Оказа се, че е служителката еди коя си/не запомних името/, която отговаряше за тези учебни курсове и която най-учтиво ме канеше за ноемврийския курс. Аз също така любезно , подтискайки раздразнението си от фактът,че аз - безработната звъня на стационарен служебен телефон от личния си мобилен, почти като на дете от началните класове отново обстоятелствено обясних,че - да, аз искам да премина този преквалификационен курс,но по мои си причини съм посочила другия месец-декември.Също така любезно се разделихме,като въпросната служителка ми каза,че като наближи другия курс те отново ще ме „потърсят”.

И така мина седмица, две и времето за избрания курс почти се стопи. Обаче този път нямаше ни звън, ни стон. Пусто сърце не изтрая и отидох до Бюрото,за да разбера какво става. Оказа се,че втория курс /за м. декември/няма да се проведе...

Защо ли?

Защото в края на годината субсидиите са се свършили...

А те са свършили по ред причини. Една от тях навярно е и тази:

През време на курса от 22 дни ти поемат отоплението /зима е/, нощувката, обучението, двукратно пътните до Бургас и обратно до Царево, както и режийни на ден за храна по 4 лв. Ако бе в Бургас въпросният център , май разходите за Бюрото биха били значително по-малко...Все пак нямаше да има разходи за храна и нощувка, а само за лекторските на преподаващите и учебните материали за курсистите.

Единственото „логично” обяснение на този факт би звучало така: „Имали пари, дали ги!” . Но голяма част от тези пари са нашите и вашите - от данъци и такси, плащани през работещия ни период,нали? И биха послужили за обучението в поне още един или два курса в годината за десет или двадесет безработни с блуждаещи очи и свити от неизвестността сърца .

В заключение само бих казала : "Хубава работа, ама българо-германска недоогледана работа!"