stoineff

За един 1-ви май и за един облак в небето над Бургас




Отдавна, много отдавна Бургас бе един хубав и чист морски град. И аз бях едно малко дете/ в началните класове /, радващо се на птичките и тревичките, на пчеличките и облачетата, надвиснали над морето и морската градина. Онази същата морска градина със „Стената на приказките” и зоокъта. Но за това малко по-късно ще стане дума...

Годината не я помня, но помня датата - 30 април срещу 1 май. За всекиго , израснал в годините на соц-а, датите като 1 май, 24 май и 9 септември са свързани с шумна/и задължителна!/ манифестация, които по традиция , поне за мен и моето семейство, завършваха с изчакване в малката и кипра градинка на ж.п. гаровия площад на града ни.Там свършваше манифестацията. Там цялата ни фамилия чинно се изчаквахме, всеки от неговата колона от манифестиращи, за да се съберем и татко и мама,вечна им памет , да ни заведат на фамилен обяд с предшествуваща разходка из морската градина, придружена със сладолед, балони и захарен памук ...Това бяха глезотиите на соц-а за едно дете от 1-2 ри клас.

Обаче тази традиция се наруши през едно първомайско утро. Годината не я помня с точност, но помня събитието, за което още тогава се премълча и потули в небитието. Нещо повече нечий живот бе жертван, а паметта осквернена . Помня сълзите в очите на мама и изопнатото лице на татко , когато кротко ми обясниха, че днес няма да има обещаната и очаквана разходка . Помня и дните последвали това събитие с тегнеща сянка в дома ни . Защото това бяха техни колеги, познати и защото можеха и моите родители да са на тяхното място .

За какво става дума?

Става дума за една авария в НХК-гр.Бургас, вследствие на която над града и близките селца надвисна облак . Облак от хлороводород, облак носещ смърт и ужас, болест и печал. Какво се е случило в НХК точно в нощта на 30 април срещу 1-ви не мога да кажа със сигурност, но със сигурност помня как телефона/домашния естествено, то тогава мобилни нямаше/зазвъня по тревога още посред нощите или в ранните часове на 1 май.

Родителите ми- и двамата по това време работеха в НХК . Мама бе оператор и работеше на смени, но тогава почиваше и си бе у дома. Баща ми в този период бе профсъюзен лидер в комбината, избран единодушно от колектива, защото бе започнал още в зората на НХК - 1963г. като оператор и защото с труда и характера си бе спечелил уважението и доверието на колегите си.

Е,и с партийната благословия, но тогава бе така - или си член на БКП, или си обречен на изгнание. Както и да е, мир на душата му, няма да разсъждавам повече над това, а се връщам пак в спомените си от същата нощ.

Какво се бе случило в тази злокобна нощ?

В атмосферата , вследствие на промишлена авария на площадката на НХК с последващ взрив , изтича голямо количество хлор, който в реакция с влажния крайбрежен въздух се превръща в хлороводород.

„Хлороводородът е отровен. Дразни лигавиците на очите и дихателните пътища и предизвиква задушаване. Хлороводородът е безцветен газ, с остра задушлива миризма, малко по-тежък от въздуха. Във влажен въздух „мъгли“” /справка виж тук в Уикипедия /

От паниката, от слабозащитните налични прахови противогази, с каквито и сега все още е оборудван персонала в ЛукОйл Нефтохим Б-с, от мащабността на поразяващия облак и от ред други фактори , загиват близо 200 души на смяна и още толкова са приети в районната окръжна болница с тежки поражения на горните дихателни пътища. Поразени са домашни и прелетни птици, както и стада с животни-диви и питомни, поразена е и почвата и респективно и подпочвените води...

Нито тогава, нито днес се е дало гласност на това злощастно събитие.

Нещо повече - заповедта отгоре е била - на другия ден манифестация да има/!!!/...под влажните капки, носещи се в атмосферата на Бургас . Фанфарите и тромпетите да свирят, хората да набиват крак с усмивка, вдигнали цветя в ръка - привет към официалната /и полупразна/ партийна трибуна .

Тогава, когато в местната морга смъртните актове са се изписвали буквално на конвейр . Тогава, когато близките на загиналите още са нямали никаква информация за незавърналите се бащи и майки от нощна смяна . Тогава, когато всяко дете е очаквало да получи и е получило своята малка радост - празнична разходка с мама и тате на открито в морската градина. Онази същата със „Стената на приказките”...и с облак, напоен с капчици хлороводород.

А след време в протоколите от разследването на аварията е вписано кратко и ясно - „виновни , поради небрежност и липса на дисциплина на работното място...”

Та идеята за тази моя статия - спомен бе, че сега след почти четири десетилетия от аварията бих искала да кажа това : „Мир на душите ви и дълбок поклон , вам „недисциплинираните”!”

Както и „Бог да пази Бургас и жителите му!”, защото аварии, скрити-покрити, има и днес в бившия НХК, както и ще има „недисциплинирани”, загинали на работното си място.

П.П.Специални благодарности на Христо Атанасов, че върна лодката на спомените ми към тази злокобна нощ, за да напиша този пост – възпоменание за онези, които загинаха на работното си място , навярно борейки се кой с каквото е можел в създалата се ситуация . Помня как мама разказваше после, че нейната колежка, която е била на смяна тогава се е сетила да си предпази носа и устата с престилката си, свита на топка като по този начин е филтрирала въздуха . И се е спасила макар и с частично отравяне . Но повечето не успяха . И въпреки това бяха несправедливо обвинени ,а и саможертвата им все още е опетнена и обвита в мълчание.

related

пострадали 4665619574729306385

Публикуване на коментар

  1. Гадна история. Не заради това, че е стана авария (стават навсякъде), а заради това, че в името на някакви малоумщини нещата се криеха. Ако нещо не трябва дасе се прощава - това е лъжата. Онази тъпа и малоумна соцлъжа, че живеем в най-добрия възможен свят.
    Не ми се мисли колко хора са пострадали впоследствие , защото никой не им е казал - не излизайте или бягайте!

    ОтговорИзтриване
  2. alexalex,така е....аварии е имало и ще има,но гадното бе,че на този ден почти половината град е бил по улиците първо задължително,поради манифестацията и после пожелателно-заради семейната разходка. А това,че никой не ги е предупредил...хъм,а нима след аварията в Чернобил бяхме предупредени?Впрочем и сега сме в нещо като "дежа ву" от онези времена,нищо че строят е друг и управляващата партия е друга.Просто и тогава,и сега значението на човешкия фактор клони към нула.Лошото е,че дори не е по Целзий,ами онази по Фаренхайд.

    ОтговорИзтриване
  3. Трябва да се съдят виновниците за престъпленията срещу хората. В случая има конкретни виновници... не зная, но ми се струва, че 21 години по - късно още се налага цензура в България още се крие информация от хората, още ...

    ОтговорИзтриване
  4. ... а аз покрай твоята статия си спомних Чернобил... Всъщност винаги на първи май си спомням това... За тази авария/в Бургас/ не бях чула.
    Информационното затъмнение, което е и нехайство към обикновенния човек, което е и престъпна жестокост, са най-черните краски на тогавашния режим.

    ОтговорИзтриване
  5. Женя,лошото е, че информационно затъмнение има и днес.Просто отношенията между двете "божествени" фигури-правителствената и петролната са стигнали до степен брачни и родови взаимоотношения и обвързаност, а оттам и медийното затъмнение и страх или "мълчанието", но не на агнетата,а на т.нар. разследваща журналистика.Малцината дръзнали да ровят в тази петролно-правителствена клоака биват първо сплашвани и после отстранявани. Това е-"всичко тече",но у нас не се и изменя.

    ОтговорИзтриване
  6. Защо се премлчават тези неща и сега!? благодаря ти Сави за тази история! Благодаря и на Христо!

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Коментари

Recent Comments Widget

Диети и здравословно хранене

Графен

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Пловдив Спорт

Акумулатори

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item