РЯЗКА ПРОМЯНА НА СТРАХА ОТ СЪПРИКОСНОВЕНИЕ

Елиас Жак Канети

Цветан АНДРЕЕВ препрочита ЕЛИАС КАНЕТИ

МАСИ И ВЛАСТ

ЖЕСТОКО АКТУАЛНИЯТ КАНЕТИ

Нобеловият лауреат Канети не може”да се оплаче” от липса на внимание и след отпътуването си от Земния Свят.

Приживе е световно признат,а и сега издатели от всички страни не го забравят и го преиздават, макар и включван в „некомерсиалните „ графи.

Не го забравят и многобройните рецензенти,критици,изследователи.

Някои стигат дори дотам,че да го определят и като”БЪЛГАРСКИЯТ НОБЕЛИСТ”.Не знам как- во целят с това изхвърляне ,определение за всепризнатия космополит,макар да знаят на- изуст истинската му биография.

Единствената истина за този голям писател и хуманист е,че делото на живота му”МАСИ И ВЛАСТ” е до болка актуално и днес.

А това е,което ни кара да го препрочитаме...

РЯЗКА ПРОМЯНА НА СТРАХА ОТ СЪПРИКОСНОВЕНИЕ

Есе Първо

Човек от нищо не се бои така много, както от съприкосновението с непознатото .Той иска да види,да разбере какво е това,което внезапно се спуска към него,или поне да определи мястото му в реда на нещата. Човек навсякъде избягва съприкосновението с чуждото. Нощем или изобщо в мрака ужасът от някакъв неочакван досег може да прерасне в паника. Дори дрехите не осигуряват достатъчна безопасност – колко лесно могат да бъдат разкъсани,колко лесно е да се проникне чак до голата,гладка,беззащитна плът на нападнатия.

Този страх от съприкосновението е продиктувал дистанцията,които хората са създали помежду си.Те се заключват в жилища,чийто праг никой не бива да прекрачва – само там се чувстват донякъде вън от опасност.Страхът от крадеца,който може да нахлуе с взлом,не е само страх от разбойническите намерения,той е страх от внезапния,неочакван досег в тъмното.Ръката с грабливи нокти на хищник непрекъснато се използва като символ на този страх...

В нея се съдържат едновременно и безобидното докосване,и опасната атака.. Съществителното „атака” обаче се е ограничило само с отрицателния смисъл на думата.

Тази неприязън към съприкосновението не ни напуска дори когато сме сред хора.Начинът,по който се движим по улицата,в ресторанти,трамваи и автобуси,е продитуван също от този страх.

Дори там,където сме съвсем близо до другите и можем внимателно да ги наблюдаваме и оглеждаме,тръгнат ли към нас,ние започваме да ги избягваме.Ако предприемем противоположното,то е защото някой ни е допаднал и сближаването става по наша собствена воля.

Бързината на извинението,появило се при непреднамереното докосване,напрежението,с което то се очаква,бурната и понякога нападателна реакция,когато то не последва,отвращението и омразата,които изпитваме към „злосторника” дори когато съвсем не можем да бъдем сигурни,че е бил тъкмо той – целият този възел от душевни реакции,свързани с допира до чуждото,крайната ни лабилност и раздразнителност доказват,че тук става дума за нещо много дълбоко,винаги живо и винаги неясно – нещо,което никога не напуска човека,щом веднъж вече се е определил като личност.Дори сънят,в който той е далеч по-беззащитен,може да бъде нарушен твърде лесно от този страх.

Масите са единствената среда,в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението. Те са единственото състояние,при което този страх рязко преминава в своята противополож- ност.Онова,което е потребно за целта,са плътните маси,в които хората се притискат тяло до тяло,плътни и в своето душевно състояние,и то така,че никой не обръща внимание на това кой точно го „притиска”.Щом човек веднъж се е оставил в ръцете на масите,той вече не се бои от съприкосновението с тях.В този идеален случай всички са равни.Не се забелязват никакви раз- личия,дори между половете.Тук всеки,който е притиснат от някого,има съзнанието,че сам при- тиска другиго.И възприема този някой така,както възприема самия себе си.Сетне всичко внезапно протича както процесите в един организъм.

Вероятно това е една от причините,поради която масите се стремят да се сгъстят толкова плътно:искат колкото може по-пълно да избавят отделните индивиди от страха от съприкосно- вението.Колкото по-силно хората се притискат един о друг,толкова по осезаемо усещат,че не изпитват страх един от друг.Тази рязка промяна на страха от съприкосновение е присъща на масите.

Облекчението,което си предават един другиму и за което ще стане дума по-късно,достига неве роятно висока степен,когато масите са най-плътни...

Подготвил за печат:

Цветан АНДРЕЕВ