СТРАСТ КЪМ РАЗРУШЕНИЕ
http://www.inter-view.info/2011/06/blog-post_15.html
СТРАСТ КЪМ РАЗРУШЕНИЕ
Цветан АНДРЕЕВ препрочита ЕЛИАС КАНЕТИ
МАСИ И ВЛАСТ
СТРАСТ КЪМ РАЗРУШЕНИЕ
Есе Четвърто
Често става дума за страстта на масите към разрушение.Това е първото, което бие на очи у тях и безспорно се среща навсякъде,в най-различни страни и култури.Тя действително бива установена и порицана,но никога истински обяснена.
Масите най-много обичат да разрушават къщи и предмети.Тъй като това често са чупливи неща като прозорци,огледала,керамика,произведения на изкуството,съдове,човек е склонен да повярва,че тъкмо тази чупливост на предметите подбужда масите към разрушение.Правилна е мисълта,че грохотът на разрушението,чупенето на съдовете,дрънченето на стъкла съществено допринасят за ликуването:това е силният зов за живот на едно ново създание,виковете на едно новородено.
Фактът,че е толкова лесно да бъдат предизвикани,увеличава тяхната популярност,всички крещят един на друг или в хор,а дрънченето е одобрението на неодушевените предмети. Особена потребност от този грохот изглежда възниква в началото на събитията,тъй като в масите още не са включени прекомерно много хора и малко неща са се случили или изобщо още нищоне е станало.
Шумът предвещава укрепването,на което се надяват,и е добра поличба за бъдни дела.Но би било погрешно да се смята,че решаващо значение тук има лесното чупене.Тълпите са се залавя
ли със скулптури от твърд камък и не са се спирали,докато не ги осакатят и обезобразят.Главите и ръцете на гръцките богове са били изпочупени от християните.Художествените изображения на светците са били смъквани от реформатори и революционери – понякога от опасни за живота височини,и често камъкът,който са се стремили да строшат,е бил толкова твърд,че са изпълнявали намеренията си само наполовина.
Разрушаването на ценните художествени произведения е разрушаване на йерархията,която тълпите вече не признават.Посяга се на общовалидните дистанции,които са ясни на всички и се спазват навсякъде.Твърдостта на художествените ценности е била израз на устойчивостта на дистанциите,наложени отдавна,сякаш непоклатимо извисили ръст от памтивека;било е невъз- можно някой да се доближи до тях с враждебни намерения.
Сега обаче те са смъкнати долу и превърнати в развалини.С този акт приключва разтоварването.
Ала то невинаги отива тъй далеч.Обикновеното разрушение,за което стана дума в началото,не е нищо друго освен настъпление срещу всички граници.Прозорците и вратите са част от къщите
Те са най-чувствителната част на отграничаването им отвън.Щом са разбити вратите и прозор- ците,къщата губи своята индивидуалност.Всеки може да влиза и излиза колкото му душа иска - никой и нищо в тях не е защитено.Смята се,че в тези къщи обикновено се крият хора,които се стремят да се изолират от масите – техните врагове.Сега вече онова,което ги разделя е разрушено.Между тях и масите не стои нищо.Те могат да излязат навън и да се присъединят към тях. Могат да бъдат измъкнати.
Нещата обаче са много по-сложни.
Отделният човек има чувството,че включвайки се в масите,той прекрачва границите на своята личност.И се чувства облекчен,тъй като там са отречени всички дистанции,които го тласкат об- ратно към самия него и го карат да се затваря в себе си.
Отхвърлил оковите от дистанции,той се чувства свободен и свободата му е в прекрачването на тези граници.Това,което ще му се случи,ще се случи и на другите,той очаква от тях да бъдат като него.Пръстеният съд го дразни тъкмо с това,че е граница.Къщата го дразни със затворените си врати.Обреди и церемонии,всичко,което създава дистанция,го застрашава непоносимо.
Всички изкуствено създадени общности се стремят да държат масите разпръснати.Масите ненавиждат бъдещите затвори,които всъщност винаги са били затвори.
За обикновените маси всичко е Бастилия.
Най-внушителното от всички средства за разрушение е огънят.
Той се вижда от далече и привлича всички.Руши безвъзвратно.След огъня нищо не е вече такова,каквото е било.
Масите,които палят,смятат себе си за неотразими.Всичко живо ще се присъединява към тях, докато огънят се разпространява .Всичко враждебно ще бъде унищожено от него.Той е най- могъщият символ на масите.
След всички разрушения той трябва да угасне,както и те самите...
Подготвил за печат:
Цветан АНДРЕЕВ
Цветан АНДРЕЕВ препрочита ЕЛИАС КАНЕТИ
МАСИ И ВЛАСТ
 |
| Страст към разрушение |
СТРАСТ КЪМ РАЗРУШЕНИЕ
Есе Четвърто
Често става дума за страстта на масите към разрушение.Това е първото, което бие на очи у тях и безспорно се среща навсякъде,в най-различни страни и култури.Тя действително бива установена и порицана,но никога истински обяснена.
Масите най-много обичат да разрушават къщи и предмети.Тъй като това често са чупливи неща като прозорци,огледала,керамика,произведения на изкуството,съдове,човек е склонен да повярва,че тъкмо тази чупливост на предметите подбужда масите към разрушение.Правилна е мисълта,че грохотът на разрушението,чупенето на съдовете,дрънченето на стъкла съществено допринасят за ликуването:това е силният зов за живот на едно ново създание,виковете на едно новородено.
Фактът,че е толкова лесно да бъдат предизвикани,увеличава тяхната популярност,всички крещят един на друг или в хор,а дрънченето е одобрението на неодушевените предмети. Особена потребност от този грохот изглежда възниква в началото на събитията,тъй като в масите още не са включени прекомерно много хора и малко неща са се случили или изобщо още нищоне е станало.
Шумът предвещава укрепването,на което се надяват,и е добра поличба за бъдни дела.Но би било погрешно да се смята,че решаващо значение тук има лесното чупене.Тълпите са се залавя
ли със скулптури от твърд камък и не са се спирали,докато не ги осакатят и обезобразят.Главите и ръцете на гръцките богове са били изпочупени от християните.Художествените изображения на светците са били смъквани от реформатори и революционери – понякога от опасни за живота височини,и често камъкът,който са се стремили да строшат,е бил толкова твърд,че са изпълнявали намеренията си само наполовина.
Разрушаването на ценните художествени произведения е разрушаване на йерархията,която тълпите вече не признават.Посяга се на общовалидните дистанции,които са ясни на всички и се спазват навсякъде.Твърдостта на художествените ценности е била израз на устойчивостта на дистанциите,наложени отдавна,сякаш непоклатимо извисили ръст от памтивека;било е невъз- можно някой да се доближи до тях с враждебни намерения.
Сега обаче те са смъкнати долу и превърнати в развалини.С този акт приключва разтоварването.
Ала то невинаги отива тъй далеч.Обикновеното разрушение,за което стана дума в началото,не е нищо друго освен настъпление срещу всички граници.Прозорците и вратите са част от къщите
Те са най-чувствителната част на отграничаването им отвън.Щом са разбити вратите и прозор- ците,къщата губи своята индивидуалност.Всеки може да влиза и излиза колкото му душа иска - никой и нищо в тях не е защитено.Смята се,че в тези къщи обикновено се крият хора,които се стремят да се изолират от масите – техните врагове.Сега вече онова,което ги разделя е разрушено.Между тях и масите не стои нищо.Те могат да излязат навън и да се присъединят към тях. Могат да бъдат измъкнати.
Нещата обаче са много по-сложни.
Отделният човек има чувството,че включвайки се в масите,той прекрачва границите на своята личност.И се чувства облекчен,тъй като там са отречени всички дистанции,които го тласкат об- ратно към самия него и го карат да се затваря в себе си.
Отхвърлил оковите от дистанции,той се чувства свободен и свободата му е в прекрачването на тези граници.Това,което ще му се случи,ще се случи и на другите,той очаква от тях да бъдат като него.Пръстеният съд го дразни тъкмо с това,че е граница.Къщата го дразни със затворените си врати.Обреди и церемонии,всичко,което създава дистанция,го застрашава непоносимо.
Всички изкуствено създадени общности се стремят да държат масите разпръснати.Масите ненавиждат бъдещите затвори,които всъщност винаги са били затвори.
За обикновените маси всичко е Бастилия.
Най-внушителното от всички средства за разрушение е огънят.
Той се вижда от далече и привлича всички.Руши безвъзвратно.След огъня нищо не е вече такова,каквото е било.
Масите,които палят,смятат себе си за неотразими.Всичко живо ще се присъединява към тях, докато огънят се разпространява .Всичко враждебно ще бъде унищожено от него.Той е най- могъщият символ на масите.
След всички разрушения той трябва да угасне,както и те самите...
Подготвил за печат:
Цветан АНДРЕЕВ
Вашето мнение е ценно за нас!