Кой решава да имаш, или не държава

Тази седмица е много важна за палестинците. На 23 септември те вероятно ще внесат проект за резолюция на предстоящата сесия на ООН в Ню Йорк, с която ще поискат пълноправно членство в организацията. Това, преведено на прост език, означава, че ще претендират да бъдат официално признати за държава.

Исканията на Палестина са това да бъде направено въз основа на границите от 1967: Западния бряг, включително Източен Йерусалим и Ивицата Газа.

САЩ отдавна заявиха, че ще наложат вето на подобно искане, тъй като според тях решението на въпроса за обособявянето на държава, е единствено в директни двустранни преговори с Израел. Тел Авив, както може да се очаква, също подкрепя тази позиция. Последните разговори между двете страни обаче се провалиха преди година и не са подновявани.

Тъй като всяко искане за членство в ООН трябва да мине през Съвета за сигурност, тази част от инициативата е обречена на неуспех. Това не ограничава ефекта обаче - минаване през Общото събрание ще бъде категоричен успех, макар да дава само второстепенен статут.

Решение за двама

Тони Блеър, който е пратеник за Близкия Изток на квартета ЕС, ООН, Русия и САЩ, коментира, че иска да се увери, че този ход на палестинците няма да навреди на завръщането на двете страни на масата за мирни преговори. Пред британската ВВС той подчерта, че не иска да спира намерението на Палестина да се обърне към ООН, но "само ако двете страни седнат заедно и преговарят, ние ще постигнем това, от което палестинците наистина се нуждаят – жизнеспособна палестинска държава, и това, от което Израел се нуждае – страна, която да гарантира израелската сигурност".

Тъй като САЩ са по-скоро страна в този спор, европейците поеха предното място. Целта на Тони Блеър, европейският външен министър Катрин Аштън и останалите международни посредници изглежда е да измъкнат обещание за отстъпки от израелска страна, с което да убедят Палестинската автономия да остави намеренията си за проекторезолюция пред ООН и да се върнат на масата за преговори. Това обаче е битка, която все повече изглежда обречена. Също така обречена е и идеята ЕС да стигне до единна позиция.

Българската позиция

България например, е предпазлива, но не спира да напомня, че е признала Палестина още през 1988 г. и това е необратимо. На журналистически въпрос по време на пресконференция, министърът на външните работи Николай Младенов заяви, че вече е обсъдил ситуацията с палестинския посланик и с посланици от страните на Арабската лига и Африканския съюз. "От тук нататък нашата преценка ще бъде базирана най-вече на това, доколко една резолюция в момента помага, допринася или насърчава двете страни да се върнат максимално бързо на масата за преговори", заяви Младенов.

Международна подкрепа

Същевременно проучване на британската ВВС, съвместно с GlobeScan, показва, че международната подкрепа за независима палестинска държава е мащабна. Изследването е направено сред 20 466 души в 19 страни между 3 юли и 29 август, като статистическата грешка варира между + – 2.1 до 3.5%.

Според него 49% подкрепят исканията на Палестина, докато 21% смятат, че правителството им трябва да се противопостави. Дори в САЩ 45% от анкетираните са се изказали "за" признаването на държавата, а 36% - против. Най-високо ниво на подкрепа са изразили египтяните – 90%. Най-ниски са резултатите в Индия, където 32% одобряват, а 25% отхвърлят възможността за палестинска държава. В Китай също прегръщат палестинската кауза с 56% "за" и само 9% "против". Турция, Пакистан и Индонезия засвидетелстват съотвенто 60, 52 и 51% подкрепа.

В три от страните-членки на ЕС резултатите са поразяващо еднакви – Франция (54% - "за", 20% - "против"), Германия (53% - "за", 28% - "против") и Великобритания (53% - "за, 26% - "против").

Като цяло 30% в изследването не са дали категоричен отговор - или защото смятат, че страната им трябва да се въздържи, или защото са отговорили "зависи", или защото въобще не са заявили позиция. Над половината от руснаците и чилийците са в тази графа.