Асата в ръкава

Добрият покерджия трябва да има каменно лице, от което струи спокойствие. Така противникът му никога не е сигурен каква ръка държи. От българските банкери и БНБ също струи спокойствие, при това подплатено с подозрително (на фона на колегите им навсякъде по света) стабилни баланси и неспирна печалба. Дали е блъф? Тук можем да изсипем доста твърдения на по разбираеми причини анонимни източници, че нещата далеч не са чак толкова розови. Ако се добавят и традиционно апокалиптичните чужди анализатори, според които България е сред най-уязвимите от европейските трусове държави, нещата могат да започнат да изглеждат и плашещо. Вероятно истината е някъде по средата, но трудно можем да кажем къде точно, без да надзърнем в картите на банкерите, които те ревниво крият.

Каквато и да е картината обаче, едно е сигурно. Няма как европейската дългова криза да не се отрази и тук, особено ако тя се развие в някой от по-катастрофичните сценарии на неконтролиран фалит на Гърция и/или обхващане и на Италия. Големите въпроси са колко сме уязвими, по какъв начин може да се пренесе шокът и как може да му се противодейства. И така:

Колко сме уязвими?

Погледната отвън и отдалече, българската банкова система едва ли изглежда като особено приветливо място. Около 85% от активите се контролират от чужди финансови институции, като 1/4 са собственост на гръцки групи, най-голямата банка е италианска. През седмицата S&P актуализира оценките си за риска на банковите системи на различните страни и даде на България 7 (където 1 е най-добре, а 10 - най-зле) - на едно ниво със страни като Ирландия, Исландия и Унгария. За сравнение - Италия и Португалия имат съответно оценки 3 и 5. Nomura пък предвижда потенциал от страната да изтекат 1.4 млрд. евро, или 3.5% от БВП, макар че предвижда и като евентуална реакция на БНБ вдигане на лихвите, което показва, че едва ли анализаторите на японската банка познават правилата на българския валутен борд много добре.

От друга страна, българската банкова система може да се похвали с най-високата капиталова адекватност в ЕС от средно 17%. А също така и в последните години рядкото за сектора явление печалба, която, макар и да се свиваше през цялата криза досега, така и не се превърна в загуба за никоя от големите банки. Разбира се, всеки може да си има своите съмнения в отчетите на банките, след като съвсем наскоро Erste bank показа счетоводна грешка, заради която отчете 1.5 млрд. евро загуба за третото тримесечие на 2011, какво пречи и на други да допускат грешки. Все пак според банкери дори и БНБ да допуска поднадзорните й институции да правят по-малки обезценки (и съответно да обявяват по-добри резултати), тя е доста по-стриктна в изискванията си към капитала и по тази линия банките имат солидни буфери.

А иначе източници от банковите среди обясняват, че статистиката за лошите кредити, които според БНБ са 14.5%, не показва реалната картина, поне не и за фирмените заеми. Кредитен експерт в една от големите банки споделя, че в поверения му корпоративен портфейл проблемни са поне 40%. Като стабилни се споменават по-големите и експортно ориентираните компании, но при по-малките и зависими от вътрешния пазар (особено строителството и транспорта) голяма част от заемите са предоговаряни по няколко пъти и продължават да са проблемни. Допълнителен риск в системата са и кредитите към свързани лица. Публична тайна е, че банките с български собственици отпускат заеми на свои компании, контролирани чрез подставени лица, като в случая с Общинска банка БНБ го признава за проблем. Едва ли връзките и при други институции са невъзможни за установяване при повече желание.

За изброените дотук блъфове си има обяснение. Ако икономиката се върне към растеж, компаниите ще се върнат на печалба, доходите ще се възстановят и проблемите биха се изчистили от само себе си с времето. Ако обаче кризата се проточи или (което става все по-вероятно) последват нови дъна, банките нямат бездънен ресурс и отлаганите проблеми може да се струпат накуп. Евентуално покачване на безработицата може отново да ускори темпа на влошаване на потребителските и ипотечните кредити. Но още по-опасно е, че ще свие потреблението и търсенето на нови кредити, което може допълнително да свие растежа и да вкара икономиката в низходяща спирала.

По какъв начин може да се пренесе шокът?

При царящия в последните седмици хаос в Брюксел (както и в Атина и Рим) едва ли някой би се наел да даде точна прогноза. Ако европейските политици не успеят да овладеят кризата и се реализира някой от драматичните сценарии, няма стена, която да предпази и българската банкова система. Лошото е, че дори и при по-меките сценарии негативните ефекти никак няма да са пренебрежими.

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди, че ликвидността в региона може да пресъхне, ако западните банки се изтеглят или свият дейността си. А те ще бъдат принудени да го правят, за да посрещнат по-високите регулаторни изисквания за 9% капитал от първи ред, които Брюксел им налага като част от опитите за пресичане на дълговата зараза. "Ако бурята в ерозоната се засили, Източна Европа като най-близък съсед ще бъде ударена тежко. Този път западните банки майки, които бяха инструмент да се задържат тези икономики над водата, няма непременно да поддържат растежа и стабилността на тези държави", прогнозира Лагард. При предишната вълна на кризата през 2008 г. западните банки, представени в региона, подписаха т.нар. Виенска инициатива, която най-общо е джентълменско споразумение да не спират да кредитират в Източна Европа.

Притеснението, че западните банки ще изтеглят всичката ликвидност от региона, на пръв поглед изглежда като най-лесното решение и много анализатори го тиражират. Реално обаче тази опасност е доста прекспонирана, тъй като надзорът на големите банкови групи се осъществява на консолидирана основа, т.е. като се отчетат резултатите на всичките им поделения. Затова и банките майки нямат много изгода да изтеглят всичката ликвидност и така да поставят дъщерните си банки в Източна Европа в опасност, защо те пак ще тежат на балансите им. А и средствата, които могат да се вземат от българския пазар, трудно биха били достатъчни, за да променят нещо за западна банка.

Затова и българските експерти не се опасяват толкова от ликвидността, като според тях банките в момента са натрупали доста привлечен ресурс и инструкциите от централите им са по-скоро да кредитират с повишено внимание, отколкото да пазят буфери. "Ако приемем, че няма да се стигне до крайните варианти за държавни фалити или разпад на еврозоната, повече се притеснявам от външния шок върху икономиката, а не върху банките. Има големи дисбаланси в българската банкова система, но ако бяхме изолирани от света, те биха се изчистили за една-две години", обясни за "Капитал" банкер в банка с чуждестранна собственост.

В интервю за "Стандарт" главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов обяснява, че основният проблем на българските банки е качеството на портфейла им, като според него те имат резерви да издържат и нива до около 20% лоши кредити. "Разбира се, искам да подчертая, че тези коментари се простират върху системно важните банки, тоест върху петте най-големи банки, като извън тях е възможно някои играчи да се окажат в деликатна ситуация. Без обаче това непременно да означава, че цялата банкова система ще бъде изложена на риск", казва Павлов. Според него е малко вероятно да се стигне до нова депозитна война, която да покачи лихвите по кредитите, а оттам и по депозитите.

Не липсват и оптимисти. Според вицепремиера Симеон Дянков от 4-5 месеца има впечатляващ ръст на влоговете от гръцки лица. "Капиталите се прехвърлят в далеч по-стабилната банкова система тук. По наши неформални данни близо 1/3 от сумата на новите депозити в нашите банки идва от Гърция", казва той пред "Труд". Дори да има такава тенденция, масовото теглене на пари от гръцките банки едва ли може да е повод за голямо облекчение.

"Според мен гръцката криза може да доведе до един неочаквано добър ефект за българската банкова система – гръцките банки ще бъдат принудени да набират капитал, не могат да наберат такъв в Гърция, което означава, че в тези банки ще влязат външни (надявам се европейски или американски) инвеститори и ще поемат контрола. Много добре", коментира за investor.bg изпълнителният директор на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев.

Как да се противодейства?

Разбира се, при сегашните нива на несигурност в Европа могат да се разчертаят много банкоапокалиптични сценарии. Ако по някаква причина Гърция повтори миналоседмичното си политическо фиаско и бъде отрязана от европейските пари, нейният фалит ще повлече банките й (дори и национализирани от фалирала държава, тя няма да има с какво да ги рекапитализира), които ще повлекат и чуждестранните си поделения, включително и българските... Или пък ако Италия не успее да се върне към нива под 7% доходност по десетгодишните си ДЦК, достъпът й до пазарите ще бъде отрязан, което ще се отрази на най-големите й кредитори - италианските и френските банки, които ще повлекат и чуждестранните си поделения, включително и българските...

Едва ли има банкова система, която ще издържи на трусовете, ако нещо подобно се случи. Затова и все още ни остава да се надяваме, че след две години протакане европейските лидери ще успеят да конструират някакво решение, което да предотврати най-лошото. А ако успеят да смекчат удара, българската банкова система все пак има буфери, които могат да издържат на известен шок. На първо място това е Фондът за гарантиране на влоговете. При близо 52 млрд. лв. депозити (без такива на финансови институции), от които около 41 млрд. лв. подлежащи на гарантиране, размерът на фонда е едва 1.3 млрд. лв. Той обаче може да бъде използван по преценка на БНБ не само за покриване на депозити на банки с отнет лиценз, а и за рекапитализиране на банки. Което при 10 млрд. лв. капитал в банковата система му дава доста по-значителна сила.

Другият очевиден буфер, чрез който държавата може да налива капитал в банките, е фискалният резерв, който към момента е над 5.1 млрд. лв. На теория с голяма част от него финансовото министерство не може да разполага, тъй като са пари на Сребърния фонд или на други институции. С леки законови пренастройки обаче това бързо може да се промени и управляващите едва ли ще се поколебаят да прибегнат до него. Друг буфер е ниската задлъжнялост на България - при едва 15% дълг към БВП правителството може да си позволи да изтегли заем. Това обаче трябва да стане, преди проблемите да станат ясни, тъй като пазарите едва ли ще са склонни да финансират евтино държава, тръгнала да изкупува проблемни банки. Не на последно място България може да прибегне и до международни институции като МВФ или Balance of Payments Facility (спасителния фонд за страните извън еврозоната, до който през 2008 г. прибегнаха Латвия, Унгария и Румъния).

Може би най-силният буфер обаче са почти неограничените правомощия на БНБ, които при опасения за стабилността на банка й дават да предприеме всичко, дори да принуди акционер да продаде дела си. Ако реши да действа бързо, а не да блъфира, тя може да пресече почти всяка опасност.
Капитал
http://www.inter-view.info/2011/11/online-bonus-forex-forex.html