Плутоний - ядрена бомба
http://www.inter-view.info/2012/01/plutonium-neutron.html
Най-опасното вещество не се среща в природата, a oт своето откриване през 1940 г. досега се увеличава количеството на свръхотровния отпадък от ядрения синтез.
В края на 1940 и началото на 1941 г. американските учени Сиборг и Макмилън от калифорнийския университет „Бъркли“ успели да получат първия грам от тежкия метал Pu 239 при облъчване на уран 238 с неутрони. Според изчисления на експерти в момента в света има над 1400 т плутоний – получен в резултат на работата както на цивилни, така и на военни ядрени реактори. Дори една милионна част от грама е отровна за човека.
Как се заразява човека?
1. Дихателна система: само 27-милионни части от грама са достатъчни, за да предизвикат рак на белите дробове.
2. Храносмилателна система: Ако плутоният проникне в организма чрез устата и стомаха, той попада в кръвообращението и се натрупва в черния дроб и костите. В резултат на това поразеният човек е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб.
3. Облъчване: Обикновено отделяните от плутония алфа-частици не проникват през външния слой на кожата. Много по-опасни са радиоактивното замърсяване с плутоний или неговите продукти от полуразпада.
Около 1200 тона плутоний от наличните в света количества се падат на цивилни ядрени реактори. Отработените графитни пръти в ядрените реактори съдържат около 1 процент плутоний – смес от изотопи 238, 238 и 240.
Само една пета от този плутоний се обогатява отново. Той се отделя по химически път от графитните пръти. Първоначално учените предвиждали плутоният да се използва отново в ядрените реактори за получаване на нов плутоний и по този начин да се осъществи кръговрат на ядреното гориво. Впоследствие се оказва, че този метод е твърде сложен и скъп за осъществяване, и затова повечето държави се отказват да го прилагат.
Със своя период на полуразпад от 24 410 години плутоний 239 е изключително устойчив елемент. Поради това досега учените не са разработили сигурна концепция за неговото складиране и съхраняване.
Плутоний е наименованието на химичният елемент с номер 94 в периодичната таблица.
Той е тежък, силно радиоактивен метал и се означава с Pu. Принадлежи на групата на актиноидите. Плътността му е 19,8 g/cm³, има температура на топене от 640°С и кипи при 3228°С. Той се среща изключително рядко в природата. Съществуващите естествени количества са от порядъка на няколко атома на няколко тона уранова руда. Почти всички съвременни ядрени оръжия го използват като основен работен материал.
Открит е през 1940 година от американския учен Глен Сийборг чрез облъчване на уран с деутерони. Най-важният му изотоп е Pu-239, с период на полуразпад от 24 360 години. Именно това е най-разпространеният изотоп. Друг изотоп е Pu-244, който се използва рядко, защото излъчва големи количества радиация и освобождава по-малко енергия отколкото Pu-239. Плутоният излъчва големи количества γ-лъчи, и в по-малки количества α- и β-лъчи.
За производството на атомна бомба са необходими двa елемента: високообогатен уран 235 и плутоний 239.
За да функционира една такава бомба, прецизно съдържанието на изотоп 239 трябва да е най-малко 93 процента. Но е възможно да се получат ядрени бойни глави и с плутоний, използван за гориво в ядрени реактори.
Според Международната агенция за ядрена енергия за производството на атомна бомба са необходими 8 кг плутоний. Вашингтонската агенция Natural Resources Defence Council обаче счита, че дори с три килограма плутоний ядрени физици биха могли да създадат смъртоносно оръжие. За учен с изключително високи познания в тази област е достатъчен и един кг плутоний.
Ако една подобна бомба попадне в ръцете на терористи, тя може да унищожи средно голям град като София. Ядрените експерти обаче са на мнение, че засега само САЩ и Русия разполагат с високотехнологично ноу-хау за производство на подобни бомби.
В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война.
Първата експлодира на 6 август 1945 над Хирошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагасаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи 6,1 кг плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания, причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години, заради поетите големи дози радиация.
В края на 1940 и началото на 1941 г. американските учени Сиборг и Макмилън от калифорнийския университет „Бъркли“ успели да получат първия грам от тежкия метал Pu 239 при облъчване на уран 238 с неутрони. Според изчисления на експерти в момента в света има над 1400 т плутоний – получен в резултат на работата както на цивилни, така и на военни ядрени реактори. Дори една милионна част от грама е отровна за човека.
Как се заразява човека?
1. Дихателна система: само 27-милионни части от грама са достатъчни, за да предизвикат рак на белите дробове.
2. Храносмилателна система: Ако плутоният проникне в организма чрез устата и стомаха, той попада в кръвообращението и се натрупва в черния дроб и костите. В резултат на това поразеният човек е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб.
3. Облъчване: Обикновено отделяните от плутония алфа-частици не проникват през външния слой на кожата. Много по-опасни са радиоактивното замърсяване с плутоний или неговите продукти от полуразпада.
Около 1200 тона плутоний от наличните в света количества се падат на цивилни ядрени реактори. Отработените графитни пръти в ядрените реактори съдържат около 1 процент плутоний – смес от изотопи 238, 238 и 240.
КАКВО СЕ СЛУЧИ: Намериха плутоний в почвата в Япония
Само една пета от този плутоний се обогатява отново. Той се отделя по химически път от графитните пръти. Първоначално учените предвиждали плутоният да се използва отново в ядрените реактори за получаване на нов плутоний и по този начин да се осъществи кръговрат на ядреното гориво. Впоследствие се оказва, че този метод е твърде сложен и скъп за осъществяване, и затова повечето държави се отказват да го прилагат.
Със своя период на полуразпад от 24 410 години плутоний 239 е изключително устойчив елемент. Поради това досега учените не са разработили сигурна концепция за неговото складиране и съхраняване.
Плутоний е наименованието на химичният елемент с номер 94 в периодичната таблица.
Той е тежък, силно радиоактивен метал и се означава с Pu. Принадлежи на групата на актиноидите. Плътността му е 19,8 g/cm³, има температура на топене от 640°С и кипи при 3228°С. Той се среща изключително рядко в природата. Съществуващите естествени количества са от порядъка на няколко атома на няколко тона уранова руда. Почти всички съвременни ядрени оръжия го използват като основен работен материал.
За производството на атомна бомба са необходими двa елемента: високообогатен уран 235 и плутоний 239.
За да функционира една такава бомба, прецизно съдържанието на изотоп 239 трябва да е най-малко 93 процента. Но е възможно да се получат ядрени бойни глави и с плутоний, използван за гориво в ядрени реактори.
Според Международната агенция за ядрена енергия за производството на атомна бомба са необходими 8 кг плутоний. Вашингтонската агенция Natural Resources Defence Council обаче счита, че дори с три килограма плутоний ядрени физици биха могли да създадат смъртоносно оръжие. За учен с изключително високи познания в тази област е достатъчен и един кг плутоний.
Ако една подобна бомба попадне в ръцете на терористи, тя може да унищожи средно голям град като София. Ядрените експерти обаче са на мнение, че засега само САЩ и Русия разполагат с високотехнологично ноу-хау за производство на подобни бомби.
В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война.
Първата експлодира на 6 август 1945 над Хирошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагасаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи 6,1 кг плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания, причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години, заради поетите големи дози радиация.
Вашето мнение е ценно за нас!