Валутни курсове

В икономическата сфера, валутни курсове (известни още като курс на чуждата валута, валутен поток, със съкращения на английски (forex rate или FX rate) между две валути, дефинират колко струва една спрямо друга. Това е цената на валутата на една чужда държава, спрямо валутата на нашата страна. Например, валутният курс на 91 японски йени (JPY, ?) спрямо американския долар (USD, $), означава, че JPY 91 струват толкова, колкото един щатски долар (USD 1). Валутният пазар е един от най-мащабни пазари в международен план. Според някои данни, всеки ден се обменя стойността на приблизително 3.2 трилиона щатски долари. Спот валутният курс има отношение към сегашния курс на обмен. Форуърд валутен курс се отнася до обменния курс, според който се котира и търгува днес, но за доставки и изплащане на дадена по-късна дата. Колебания при валутните курсове Пазарният основен валутен курс се променя всеки път, когато стойността на която и да е от двете съставни валути се промени. Определена валута ще клони към това да се превръща в по-ценна всеки път когато търсенето е по-голямо от разполагаемия запас. Тя ще се обезцени тогава, когато търсенето е по-малко от разполагаемия резерв/ това не е показателно, че гражданите не искат повече пари, това просто показва, че те желаят да запазят своето състояние под различни форми, най-често в друга валута/. Повишеното търсене на валута се дължи или на нараснало търсене за парични сделки или на завишено търсене за парични спекулации. Търсенето на парични сделки е силно свързано с нивата на бизнес активност на страната, с брутния вътрешен продукт (БВП), и с нивата на трудова ангажираност. Колкото повече хора са безработни, толкова по-малко гражданите като общо ще харчат за продукти и услуги. Централните банки най-често имат малки проблеми при регулирането на наличния финансов запас, за да се нагодят към промените при търсенето на пари в резултат на бизнес договорите. Търсенето за парични рискове е много по-трудно за синхронизиране за централната банка, но те правят опити да направят това чрез регулиране на лихвените проценти. Определен инвеститор може да предпочете да придобие валута, ако печалбата (която е лихвеният процент) е достатъчно висока. Колкото по-висок е лихвеният процент в държавата, толкова по-високо е търсенето на дадената валута. Предполага се, че валутните спекулации биха могли да попречат на реалния икономически ръст, в частност след като големите валутни спекулатори имат възможност целенасочено да създават натиск върху валутата чрез къси продажби, за да провокират централната банка да продаде своята валута, за да я запази стабилна (щом това стане, спекулаторите могат да придобият валутата обратно от банката на по-ниска цена, близка до тяхната позиция, и по този начин да направят печалба).

Манипулиране на валутните курсове

Страните са в състояние да извлекат полза  от интернационалната търговия, ако те манипулират цената на тяхната валута чрез изкуствено задържане на ниска стойност. Казва се, че Народна Република Китай са могли да постигнат това за един голям период от време. Въпреки това, в истинската международна ситуация, през 2005 година поскъпването на юана с 22% беше съпроводено от 38.7% ръст на китайския импорт към Америка. През 2010 година, други страни, включително Япония и Бразилия, направиха опит да обезценят националните си валути с надеждата да субсидират евтин износ и да подпомогнат своите нездрави икономики. Невисокият валутен курс намалява цената на продуктите на страната за потребителите в другите държави, но покачва цените на продуктите, особено на вносните стоки, за потребителите в манипулиращата страна.