Пикасо (Pablo Picasso)
http://www.inter-view.info/2012/06/pablo-picasso.html
Пикасо -Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso, или за по кратко Pablo Picasso е художник с испанско потекло. Той се занимава и със скулптура, керамика, графика, живопис, колажи, и т.н. Има изключително много качествени творби. Творчество му се обуславя в различни житейски периоди свързани с начина му на живот през съответните. Съвместно с Жорж Брак се счита за основоположник на кубизма. Сюрреализма също е в неговата стихия, но цялостното творчество е повлияло изключително на развитието на изобразителното изкуство през ХХ в. Пикасо става нарицателно.
Името Пикасо има италиански корени, испанците го произнасят с ударено „а“, а във Франция, където живее и твори дълго ударението пада на „о“-то.
Картините на Пикасо са най - скъпите, най - крадените, най - търсените. Той е признат за най великия художник за последните 100 години.
Роден е на на 25. 10. 1881 г. в Малага Испания и както повечето испанци по онова време получава всичките имена на предците си (и някои светци) - Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Crispiniano de la Santísima Trinidad Mártir Patricio Ruiz y Picasso)
Той е първо дете и син на Хосе Руис и Бласко (1838-1913) също художник и Мария Пикасо и Лопес.
Бащата на Пикасо произхождат род на дребни благородници и рисува дивеч и пейзажи, през голямата част е учител по изобразително изкуство и работи в различни местни музеи.
В ранна детска възраст Пикасо започва да рисува. На седем години за първи път започва да рисува с маслени бои. Баща му - Руис е консервативен в художническата и учителската си работа и счита, че е правилно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по живи модели, за да се усвои добре техниката на рисуване.
Семейството започва да се мести първо в Ла Коруня, където умира едната сестра на Пикасо - Кончита на седем години от дифтерия. Това ще повлияе силно младото момче. След това се местят в Барселона, който град е източник на носталгия по късно през целия живот на художника.
Започва да учи в класа за напреднали в Барселона, а по-късно бащата и чичото му го изпращат в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в Испания. През 1897 година.
Буйният нрав на шестнадесетгодишния Пикасо обаче не му позволява да продължи да учи дълго. Той е бунтар и скоро престава да посещава академията, чиито методи на обучение не харесва.
Вместо това той посещава музея Прадо, започва да изучава сам творбите на Франсиско Гоя, Диего Веласкес и Франсиско Сурбаран.
Картините на Ел Греко, елементи от които, като мистичните лица и удължените крайници , могат да се открият и видят в негови по късни творби.
Париж
През 1900 година Пикасо заминава в Париж - артистичната столица на Европа. С Макс Жакоб, който става негов приятел и го въвежда в основите на френския език, творчиктво и литература изживяват трудни години. Тогава Пикасо е изгорил много от картините си за да не умре от студ.
Списанието „Арте Ховен“, от което излизат пет броя започва да издава в Мадрид през 1901 г със свой приятел анархист Солер, който пише статиите, а Пикасо рисува мрачни карикатури, отражение на живота на бедните.През тази година художникът започва да се подписва само с Пикасо.
Творчески периоди:
Пикасо остро и болезнено усещал противоречията на живота. Той разбирал, колко крехък и илюзорен е светът на комедиантите , запратен в огромния объркан свят. Тревогата на художника е отразена в затаената печал върху лицата на неговите герои. Тези настроения на неувереност и тревожно очакване са отразени в композициите му от розовия период като напр. “ Странстващите комедианти”, “ Комедианти в почивка”. Възможността за щастие и хармония Пикасо допуска единствено в семейството. В серия от работи които можем да обединим под общо название “ Семейството на арлекин”, той разработва собствен вариант на свято семейство. Тук неговите герои обградени от жестоката действителност, са стоплени от любовта и нежността към децата.
Неокласицизъм и сюрреализъм
На 12 юли 1918 година в кметството на 7-и парижски окръг се извършва церемонията по бракосъчетанието между Пикасо и Олга Хохлова. Венчавката е в православния храм Св. Александър Невски. Сред гостите и свидетелите са Дягилев, Аполинер, Кокто, Гертруда Щайн, Матис. Пикасо е сигурен, че се жени за цял живот и затова в брачния договор е записано, че имуществото им е общо, включително картините на художника. Единственото, което помрачава щастието му е, че младата жена на художника страстно мечтае за светски живот в Париж и висшето общество, където тя иска на всяка цена да влезе. И подчинявайки се на желанията й, Пикасо се установява в Париж и с леката ръка на жена си става светски художник, купува си замък и посещава светските приеми с участието на известни фамилии. пръв поглед Олга би трябвало да се радва, че е получила всичко, което е искала. Е, да, но не било така. На 4 февруари 1921 година се ражда синът им Пол (Пауло). На 40 години Пикасо за първи път става баща. Това събитие го развълнувало и го изпълнило с гордост. Той прави до безкрайност рисунки на сина си и жена си. Всички те са в неокласически стил, жените в тях наподобяват олимпийски божества. С раждането на сина им, стройната балерина загубва бързо своите прекрасни форми, а заедно с тях и Постепенно необузданата художествена натура на Пикасо влиза в противоречие с този светско-снобски живот, който му се налага да води. Той обича жена си, иска да има семейство, но постепенно възниква конфликт с Олга, предизвикан от това, че художникът не искал да се обременява с условности, които пречат на творчеството му. Той искал да остане изцяло свободен човек и в името на това бил готов да пожертва всичко останало. С повечето приятели на Пикасо Олга не успяла да намери общ език, освен с Аполинер, който тежко ранен, умира през ноември 1918. Почти маниакалната ревност на Олга към неговите бивши приятелки превърнала живота на художника в истински кошмар. Като човек творец, той не можел да понася това дълго време. Ненависта си към Олга Пикасо започнва да излива в живописта. В серии от картини, посветени на коридата, той я изобразява ту като кон, ту като митичния образ на стара мегера. По-късно той ще каже: "Тя искаше прекалено много от мен...Това беше най-лошият период в моя живот". Пикасо като че ли бил готов да се примири с всичко. Въпреки всичко той не искал развод. Да скъса напълно с частица от миналото си, за него означавало нещо като смърт, от която той се страхувал през целия си живот. Освен това след един развод той би загубил половината от състоянието си, най-важното от което били картините му. Първа обаче не издържа Олга. Тя не можела да търпи повече ненавистта на съруга си, нито присъствието на съперницата си. След поредната тягостна семейна сцена през юли 1935 година заедно със сина си тя напуска семейното жилище. С помощта на адвокатите съпрузите все пак си поделят имуществото, но от юридическа гледна точка развод няма, и до смъртта си Олга официално си остава съпруга на Пикасо и продължавала да му досажда.
А след това в живота на Пикасо вече на 60 години) се появява 20-годишната Франсоаз Жило (Francoise Gilot), която го очарова със своето истинско френско изящество. Символ на техния съюз става създаването на каритната "Жената-цвете". Франсоаз става не само помощничка и ученичка на Пикасо, но го й дарява с две очарователни деца - Клод и Палома и… След осем години тя все пак моли Пикасо да даде фамилията си на двете им деца. Той се съгласява при условие, че тя се разведе и се омъжи за него. С големи резерви Франсоаза го прави и веднага след като Пабло научава за това, се жени тайно за следващата жена в живота си - Жаклин. В отговор Франсоаза издава през 1964 година своята скандална книга "Живот Пикасо ", в която описва целия ужас на техния съвместен живот. След излизането на книгата Клод и Палома прекратяват всякакви отношения с баща си.
Дали с чернокосата испанка, 40 години по-млада от самия гений, Пикасо не осъществява идеалния съюз (1961 г.), към който толкова се стреми през целия си живот, не може да се каже точно. Веднага след сватбата тя забранява на децата и всичките му бивши любовници да се виждат с него.
Следвоенен период
Великият художник на XX век Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 година на 91-годишна възраст. Паблито, неговият внук умолява баща си да му разреши да присъства на погребението на дядо си. Жаклин обаче, последната жена на худоника му отказва. В деня на погребението Паблито изпива флакон с деколоран - химикал за обезцветяване. Когато го закарват в болницата, лекарите установяват, че той е изгорил вътрешностите си. Три месеца поддържат живота му с операции и пресаждания, за които плаща Мари-Терез, продавайки няколко картини на Пикасо. Но не успяват да спасят Паблито. Той е погребан в Кан, в гробището, където е и прахът на баба му Олга.
"Аз съм дяволът – казвал Пикасо на Еренбург, който в своите мемоари пише: "Ако той е дявол, то е особен дявол, въстанал и неотстъпчив в спора си с Бога за мирозданието. Дяволът обикновено не е само лукав, но и злобен. А Пикасо е добър дявол". Но много факти от неговия живот ни карат да се съмняваме в добротата на този гений.
На малко творци се удава да достигнат такава популярност и сила на въздействие на изкуството през ХХв. , каквато достига Пабло Пикасо.Той изживял дълъг и плодотворен живот, оставяйки след себе си огромно наследство от картини, гравюри, скулптори, конструкции, колажи. Но той се прославя не с феноменалния обем и разнообразие на своята работа. Нито един друг съвременен художник не е реагирал така остро на и вдъхновено на събитията , на изменящата се обстановка и на важните проблеми на века.
Името Пикасо има италиански корени, испанците го произнасят с ударено „а“, а във Франция, където живее и твори дълго ударението пада на „о“-то.
Картините на Пикасо са най - скъпите, най - крадените, най - търсените. Той е признат за най великия художник за последните 100 години.
Роден е на на 25. 10. 1881 г. в Малага Испания и както повечето испанци по онова време получава всичките имена на предците си (и някои светци) - Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Crispiniano de la Santísima Trinidad Mártir Patricio Ruiz y Picasso)
Той е първо дете и син на Хосе Руис и Бласко (1838-1913) също художник и Мария Пикасо и Лопес.
Бащата на Пикасо произхождат род на дребни благородници и рисува дивеч и пейзажи, през голямата част е учител по изобразително изкуство и работи в различни местни музеи.
В ранна детска възраст Пикасо започва да рисува. На седем години за първи път започва да рисува с маслени бои. Баща му - Руис е консервативен в художническата и учителската си работа и счита, че е правилно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по живи модели, за да се усвои добре техниката на рисуване.
Семейството започва да се мести първо в Ла Коруня, където умира едната сестра на Пикасо - Кончита на седем години от дифтерия. Това ще повлияе силно младото момче. След това се местят в Барселона, който град е източник на носталгия по късно през целия живот на художника.
Започва да учи в класа за напреднали в Барселона, а по-късно бащата и чичото му го изпращат в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в Испания. През 1897 година.
Буйният нрав на шестнадесетгодишния Пикасо обаче не му позволява да продължи да учи дълго. Той е бунтар и скоро престава да посещава академията, чиито методи на обучение не харесва.
Вместо това той посещава музея Прадо, започва да изучава сам творбите на Франсиско Гоя, Диего Веласкес и Франсиско Сурбаран.
Картините на Ел Греко, елементи от които, като мистичните лица и удължените крайници , могат да се открият и видят в негови по късни творби.
Париж
През 1900 година Пикасо заминава в Париж - артистичната столица на Европа. С Макс Жакоб, който става негов приятел и го въвежда в основите на френския език, творчиктво и литература изживяват трудни години. Тогава Пикасо е изгорил много от картините си за да не умре от студ.
Списанието „Арте Ховен“, от което излизат пет броя започва да издава в Мадрид през 1901 г със свой приятел анархист Солер, който пише статиите, а Пикасо рисува мрачни карикатури, отражение на живота на бедните.През тази година художникът започва да се подписва само с Пикасо.
Творчески периоди:
Син период
"Старият китарист" е типична картина за този период от живота на художника. Той рисува предимно в синьо и черно, просяци, бездомници и други жертви на обществото. Те притежават патос, който отразява чувството на изолираност на самия художник. И все пак фигурите изразяват по-скоро поетична меланхолия, отколкото пълно отчаяние. Остарелият музикант приема съдбата си със смирение, което изглежда почти свято, а меката грация на крайниците му напомня за Ел Греко. В други платна от този период се усеща влиянието на Толуз-Лотрек, Ван Гог ("Любителка на абсент") и Бонар.Розов период
През 1904г. Пикасо окончателно се преселва в Париж на Монмартар и започва "розовия си период". Нарича се така заради цветовете, които започва да използва Пикасо - розови, червени иоранжеви цветове. Циркови артисти, комедианти, танцьорки и акробати са основните мотиви в картините. Образа на Арлекин забавляваш хората въпреки вътрешната си тъга.
В този период Пикасо се отъждествява с арлекин.
Парижките му приятели го въвеждат в литературните клубове на Париж , въвеждат го в бохемския живот на художниците и поетите от Монмортр, с неговото романтично творчество, атмосфера и жизнено настроение, но с постоянната готовност за взаимопомощ и поддръжка. Още от първото си запознанство със Саялмоне и Аполинер, той се чувства тясно свързан с тях, като през 1905г. съвместно основават известния парижки цирк Медрано.
Но въпреки увлечението му по цирка, напразно ще търсим върху платната му цирк или цирково зрелище. Художникът се интересува единствено от актьорите , творчески съзидаващата личност, класическите персонажи на пътуващ цирк , клоуните, арлекините. Те са показани по време на репетиция, игра , често и в обикновения им живот в семейството. Като обезателно са облечени в одеждите на собствените си персонажи на сцената, като по този начин те се различават от общата маса. В странстващата група актьори, Пикасо вижда особен микросвят на свободни хора, в който съществуват искрена привързаност, без корист и лъжа. Към този свят се асоциира и самият художник.
Пикасо остро и болезнено усещал противоречията на живота. Той разбирал, колко крехък и илюзорен е светът на комедиантите , запратен в огромния объркан свят. Тревогата на художника е отразена в затаената печал върху лицата на неговите герои. Тези настроения на неувереност и тревожно очакване са отразени в композициите му от розовия период като напр. “ Странстващите комедианти”, “ Комедианти в почивка”. Възможността за щастие и хармония Пикасо допуска единствено в семейството. В серия от работи които можем да обединим под общо название “ Семейството на арлекин”, той разработва собствен вариант на свято семейство. Тук неговите герои обградени от жестоката действителност, са стоплени от любовта и нежността към децата.
Африкански период
Когато през 1907г. Пикасо случайно отива в етнографския музей в Париж и видял маските на народностите от Африка , Океания, Америка и Карибския басейн бил силно впечатлен. Ако вземем това събитие за отправна точка то можем да изведем няколко хипотези които ще хвърлят светлина на различните стадии от творческото развитие на Пикасо , върху скритото влияние което било оказано върху многото и различни форми на работа както до и след африканския му период. Всичките космогонни елементи на африканското изкуство, всичките теми , преминаващи като червена нишка в творчеството на Пикасо могат да бъдат обяснени с магическите атрибути на Африканската култура. Най- важен е детайла , тъй като именно зад простите предмети и жестове зад баналното и тривиалното в ежедневния живот на всяко същество се крие същността на човека и природата. В африканската традиционна култура значимото е облечено в прости дрехи. Не на последно място в африканските традиционни вярвания заемат децата , символизиращи святата истина. Не само семейството но и всеки член на общността бил длъжен да участва във възпитанието на децата за да се получи този “класически шедьовър”който бил длъжен да стане всяко едно дете за благото на своето общество.Животните които олицетворяват доброто и злото при африканците се проявяват с голяма сила в творбите на Пикасо.
Силата на африканската концепция в изкуството , която Пикасо възприема , се заключава в това, че тя е в тясна връзка с ежедневните неща, използващи символи за защита от лоши очи, чужди, зли сили. Съхранявайки и укрепвайки своята културна самобитност, едновременно с това Пикасо рационално усвоява и асимилира африканското изкуство. Така, че когато го търсим в Африка го намираме в Испания. Творчеството на Пикасо отразяващо всичко ни говори за това, че специфичното и всеобщото, хорската солидарност са само два аспекта на простата реалност, която намира своя синтез само в изкуството.
Аналитичен и синтетичен кубизъм
Тримата музиканти |
Аналитичния кубизъм /нова система на живопис създадена от Пикасо и Жорж Брак около 1909г. / се заключава в едновременното изобразяване върху платното на един и същи предмет в няколко ракурса. Един и същ аналитичен критерий може да бъде използуван към всяка една реалност, дори и към мисленето. Когато Пикасо обединява в едно портрет в анфас и профил той на практика прави същото , което в периода 1910-1912г.той възпроизвежда върху платното пространствено разделени на чаши, блюда с плодове и китара. А при изобразяването на лица от различни гледни точки се разкриват разнообразните и неясни граници на тази изменчива амалгама- човешкото същество.
Пикасо отделя особено внимание на превръщането на формите в геометрични блокове , увеличава и разбива обеми, разсича ги на плоскости и граници продължаващи в пространството , което той счита за твърдо тяло неизбежно ограничено от плоскостта на картината. Перспективата изчезва , палитрата клони към монохромност и макар, че първоначалната цел на кубизма била по- убедително , къде с помощта на традиционните методи да възпроизведе усещането за пространството и теглото на масата , като по този начин картините на Пикасо се превръщат в непонятни ребуси.
В едно и също изображение не просто са представени няколко различни точки на виждане, а няколко различни истини, всяка от които е не по- малко истинска от останалите. Така,че именно тази неопределеност и вътрешна противоречивост изкривява и разрушава фигурата, след което отново я пресъздава в съответствие с истинската и вътрешна структура. Всичко което отива в дълбочина нахлува в нашето зрение посредством оптическата илюзия, в резултат на което се открива пътя на емоционалната реакция, включваща действие, въображение, памет и чувства. Точно този път искал да закрие кубизма с неговата сурова обективност.
И Пикасо и Брак решават проблема с третото измерение използувайки наклонени криви линии трансформирайки по този начин на плоската повърхност релефните и обемни предмети. Тук влизат в действие умствения фактор, пидеите, които получава за предметите мозъка / това е типично картезиански аспект на кубизма/ , който го поставя в рамките на фундаменталния рационализъм на френската култура. От това следва извода, че макар и емпирически един предмет да не може да се намира едновременно на две места в менталната реалност на пространството , един и същи предмет може да съществува в различни форми и естествено на различни места.
Неокласицизъм и сюрреализъм
На 12 юли 1918 година в кметството на 7-и парижски окръг се извършва церемонията по бракосъчетанието между Пикасо и Олга Хохлова. Венчавката е в православния храм Св. Александър Невски. Сред гостите и свидетелите са Дягилев, Аполинер, Кокто, Гертруда Щайн, Матис. Пикасо е сигурен, че се жени за цял живот и затова в брачния договор е записано, че имуществото им е общо, включително картините на художника. Единственото, което помрачава щастието му е, че младата жена на художника страстно мечтае за светски живот в Париж и висшето общество, където тя иска на всяка цена да влезе. И подчинявайки се на желанията й, Пикасо се установява в Париж и с леката ръка на жена си става светски художник, купува си замък и посещава светските приеми с участието на известни фамилии. пръв поглед Олга би трябвало да се радва, че е получила всичко, което е искала. Е, да, но не било така. На 4 февруари 1921 година се ражда синът им Пол (Пауло). На 40 години Пикасо за първи път става баща. Това събитие го развълнувало и го изпълнило с гордост. Той прави до безкрайност рисунки на сина си и жена си. Всички те са в неокласически стил, жените в тях наподобяват олимпийски божества. С раждането на сина им, стройната балерина загубва бързо своите прекрасни форми, а заедно с тях и Постепенно необузданата художествена натура на Пикасо влиза в противоречие с този светско-снобски живот, който му се налага да води. Той обича жена си, иска да има семейство, но постепенно възниква конфликт с Олга, предизвикан от това, че художникът не искал да се обременява с условности, които пречат на творчеството му. Той искал да остане изцяло свободен човек и в името на това бил готов да пожертва всичко останало. С повечето приятели на Пикасо Олга не успяла да намери общ език, освен с Аполинер, който тежко ранен, умира през ноември 1918. Почти маниакалната ревност на Олга към неговите бивши приятелки превърнала живота на художника в истински кошмар. Като човек творец, той не можел да понася това дълго време. Ненависта си към Олга Пикасо започнва да излива в живописта. В серии от картини, посветени на коридата, той я изобразява ту като кон, ту като митичния образ на стара мегера. По-късно той ще каже: "Тя искаше прекалено много от мен...Това беше най-лошият период в моя живот". Пикасо като че ли бил готов да се примири с всичко. Въпреки всичко той не искал развод. Да скъса напълно с частица от миналото си, за него означавало нещо като смърт, от която той се страхувал през целия си живот. Освен това след един развод той би загубил половината от състоянието си, най-важното от което били картините му. Първа обаче не издържа Олга. Тя не можела да търпи повече ненавистта на съруга си, нито присъствието на съперницата си. След поредната тягостна семейна сцена през юли 1935 година заедно със сина си тя напуска семейното жилище. С помощта на адвокатите съпрузите все пак си поделят имуществото, но от юридическа гледна точка развод няма, и до смъртта си Олга официално си остава съпруга на Пикасо и продължавала да му досажда.
А след това в живота на Пикасо вече на 60 години) се появява 20-годишната Франсоаз Жило (Francoise Gilot), която го очарова със своето истинско френско изящество. Символ на техния съюз става създаването на каритната "Жената-цвете". Франсоаз става не само помощничка и ученичка на Пикасо, но го й дарява с две очарователни деца - Клод и Палома и… След осем години тя все пак моли Пикасо да даде фамилията си на двете им деца. Той се съгласява при условие, че тя се разведе и се омъжи за него. С големи резерви Франсоаза го прави и веднага след като Пабло научава за това, се жени тайно за следващата жена в живота си - Жаклин. В отговор Франсоаза издава през 1964 година своята скандална книга "Живот Пикасо ", в която описва целия ужас на техния съвместен живот. След излизането на книгата Клод и Палома прекратяват всякакви отношения с баща си.
Дали с чернокосата испанка, 40 години по-млада от самия гений, Пикасо не осъществява идеалния съюз (1961 г.), към който толкова се стреми през целия си живот, не може да се каже точно. Веднага след сватбата тя забранява на децата и всичките му бивши любовници да се виждат с него.
Следвоенен период
"Аз съм дяволът – казвал Пикасо на Еренбург, който в своите мемоари пише: "Ако той е дявол, то е особен дявол, въстанал и неотстъпчив в спора си с Бога за мирозданието. Дяволът обикновено не е само лукав, но и злобен. А Пикасо е добър дявол". Но много факти от неговия живот ни карат да се съмняваме в добротата на този гений.
На малко творци се удава да достигнат такава популярност и сила на въздействие на изкуството през ХХв. , каквато достига Пабло Пикасо.Той изживял дълъг и плодотворен живот, оставяйки след себе си огромно наследство от картини, гравюри, скулптори, конструкции, колажи. Но той се прославя не с феноменалния обем и разнообразие на своята работа. Нито един друг съвременен художник не е реагирал така остро на и вдъхновено на събитията , на изменящата се обстановка и на важните проблеми на века.