Кризата в Гърция

Често ни се казва, че Гърция ще получи нов спасителен пакет от Международния валутен фонд (МВФ) или ЕС, 

ако се съгласи драматично да реформира всеки аспект на своята правителствена дейност.


Малко по-късно ни се казва, че са нужни повече време за „пълно прилагане” на реформите и нов спасителен пакет. Докато тези игри продължават, мъките на гръцките граждани стават все по-големи.

На хоризонта не се вижда решение. Не може да има решение докато Гърция отлага правителствените реформи. Но какво могат да направят гръцките политици? Ако те прегърнат реформата, правителствените съкращения ще сринат икономиката и гръцкия жизнен стандарт до нива, по-ниски от тези по времето на Великата Депресия. Да не се прави нищо също не е опция, а третият вариант е да се напусне еврозоната.

Гръцката дилема е все едно плуваш във вулканична лава и се опитваш да оцелееш.

Проблемите на Гърция са още от 1974 година, когато демокрацията се завръща след военното управление. Корумпираната двупартийна държава установи система, базирана на клиентелизма, която беше гротескно неефективна (и корумпирана) на две нива. Първо, за да може да бъдат назначени всички с протекции, държавният апарат бе раздут. Дори днес всеки отдел на правителството има твърде много служители. Те получават 14 заплати годишно, радват се на 35-часова работна седмица и може да се пенсионират на 50 години.

Второ, за да се купи подкрепата на профсъюзите и компании, бяха установени системи, които направиха Гърция неконкурентоспособна. Всеки може да си купи камион в Гърция на същата цена като навсякъде по света. Но за да работи с камион, са нужни стотици хиляди долари за лиценз. Нелегално е да се транспортират стоки или да се преместват мебели с някакво друго превозно средство. Цената на тези лицензи се компенсира от прекалено надути транспортни такси, които се прехвърлят на клиентите. Така че, струва два пъти по-скъпо да се преместиш в нова къща в Атина, отколкото в Лондон, а бутилка мляко е с 60% по-скъпа. Този образ на действие е ендемичен.

До 2001 година Гърция компенсираше своята изключително неконкурентоспособна икономика и неустойчив национален дълг като запази собствената си валута драхмата, която просто с всяка година губеше своята покупателна стойност. Това беше инфлационно и неустойчиво, но гърците успяваха да се измъкнат. Но след това Гърция успя да убеди останалата част от ЕС, че е готова да се присъедини към зоната на единната валута – еврото. Оттогава страната се движи само надолу. За всяко нещо от Брюксел се получаваха заеми. Много от парите бяха отклонени, но ефектът от това да има много ниски лихвени нива доведе до ръст на спекулативните инвестиции.

11 години по-късно гръцките банки практически са разорени. Не са проведени структурни реформи и гръцката държава дори не може да изплаща лихвите по своя дълг. Страната не в състояние да запази конкурентоспособността чрез девалвиране на валутата и икономиката (водена от туристическата индустрия) се срина. Реалната безработица (правителствените данни са ненадеждни) е около 30%. Младежката безработица е 55%. За да се остане в еврозоната (и да получи още спасителни заеми) Гърция трябва да приватизира държавните индустрии, да уволни половината от държавните служители, да намали разходите за пенсии и да проведе всички нужни структурни реформи.

Това ще доведе безработицата до 50%. Кухните за бедни в Атина и сега едва се справят. Ако този сценарий се реализира, гръцкото общество ще се срине.

Гърците вече масово имигрират. Други напускат градовете и се връщат към живота на село. Двете основни стари партии губят подкрепа за сметка на нови екстремистки групи (включително нацистката „Златна зора”). Ще оцелее ли демокрацията?

Има и вариант Гърция да обяви невъзможност да изпълнява плащанията по своя дълг и да се върне към драхмата. Но ако това стане, то няма да има стимул за структурните реформи, от които страната се нуждае. 45% обезценяване на драхмата спрямо еврото ще донесе само временно облекчение. Но без реформи, гръцката валута просто всяка година ще губи 25% от стойността си. Нищо фундаментално няма да бъде решено. Имиграцията, обезлюдяваното на градовете, ширещата се бедност и политическият хаос все още ще бъдат част от дневния ред. Няма лесно решение, а само безпрецедентна болка за хората в Гърция.

Нито един кошмар не трае вечно, но този на Гърция ще продължи с десетилетия. За възстановяването също ще са нужни десетилетия. На Ирландия й бяха нужни 120 години, за да се възстанови напълно от глада, масовата имиграция и социалния хаос през 19 век. На Гърция може да й трябва също толкова време да се възстанови.