България ще бъде съдена в Страсбург, заради смъртта на 19 - годишната Николина

Домът за деца с умсвена изостаналост
 в с. Стража

Българският хелзинкски комитет (БХК) завежда второ дело срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за смъртта на дете с ментални увреждания от “дом”.

Детето е Николина, а смъртта й на 19 години е причинена - според аутопсията, съдебномедицинската експертиза и прокуратурата - от недохранване.

Николина умира, според властите, от маразъм – крайната степен на патологично недохранване. Прокуратурата обаче не намира престъпление и прекратява досъдебното дело.

Според прокурорите, в това число от Върховната касационна прокуратура, недохранването, причинило смъртта, се дължи на умствената изостаналост на Николина. С други думи, за тях то е естествено, няма нищо нередно и никой не е виновен.

Делото се води от адв. Маргарита Илиева, директор на правната програма на БХК. "Освен, че произволно приписва на умствената изостаналост несъществуващото свойство да причинява смъртоносен глад, за да нормализира и оправдае гибелта на Николина, прокуратурата напълно игнорира това, че служителите на “дома” и болницата, в която умира Николина, са бездействали да положат каквато и да е грижа да предотвратят или лекуват болестното недохранване на детето", обясни адв. Илиева.

Николина е хоспитализирана с инфекция на целия организъм и тежка дисфункция на кръвосъсирването, след като два месеца не се храни и страда от кръвоизливи по цялото тяло и безсилие да се движи. Прокуратурата игнорира този период на бездействие на персонала на дома, както и симптоматичния факт, че всичко започва с една рана на ухото, от която тръгва инфекцията, обзела цялото тяло на детето. Прокуратурата не съобразява, че от рана на ухото не следва да се умира и дори не се интересува как е причинена тази рана, нито какво е довело детето до такова отслабено състояние, че организмът му напълно да се срине от нея.

“Домът” и болницата са същите, в които умира Анета Йорданова – детето, погълнало килограми боклуци, без прокуратурата да види нечия вина за това, чието дело БХК заведе по-рано тази година. Това са домът в с. Стража, Търговищко и болницата на Търговище.

Българският хелзинкски комитет поддържа пред ЕСПЧ, че държавата отговаря за причиняване на смъртта на детето Николина и за нечовешко отнасяне с него приживе – поради системната занемара, на която е било жертва и която му е причинила убийствен маразъм. Твърдим, че тази занемара е проява на дискриминация срещу детето, на основата на менталните му увреждания и институционализацията му, т.е. лишеността му от семейство и близки, които да стоят зад него. Държавата, според БХК, отговаря и заради провала да разследва, както трябва, смъртта и малтретирането посредством нечовешко неглижиране на детето. Това също е дискриминация, основана на предразсъдъците на прокуратурата, че за децата с умствена изостаналост е присъщо да гладуват и умират от глад, както и на факта, че детето е безпомощно и само в ръцете на държавата – т.е. че всяка злоупотреба с него може да остане безнаказана.

Институциите, а не умствената изостаналост, убиват. Държавата отговаря за отказа си да даде закрила на жертвите на институциите. БХК ще я съди още редица пъти за това.

адв. Маргарита Илиева,
Български хелзинкски комитет,
адрес: ул. „Върбица” № 7, ап. 49,
1504 София, BULGARIA,
Тел.: +35929440670
Ерик Фриберг,
Секретар на
Европейския съд по правата на човека,
Съвет на Европа,
Страсбург CEDEX 67075,
ФРАНЦИЯ
4 октомври 2012 г.
Уважаеми господин Секретар,
С настоящето първо писмо желаем да подадем жалба срещу Република България от/в
името на Н. К., която до смъртта си на 19-годишна възраст в болницата на гр.
Търговище е живяла в Дом за деца и младежи с умствена изостаналост „Св. Мина”, с.
Стража, област Търговище (ДДМУИ - Стража).
Българският хелзинкски комитет (БХК), като независима неправителствена
организация за защита на правата на човека, подава настоящата жалба от/в името на Н.,
защото тя няма роднини или близки, които приживе или след смъртта й да са
проявявали интерес към нейната съдба. С тази жалба целим защита, в обществения
интерес, на основните права на един от най-уязвимите членове на обществото – дете
(девойка) с ментални увреждания, затворено в институция, системно занемарявано там,
вследствие на което лишено от живот, което поради липсата на достъп до правосъдие
не би могло по друг начин да получи защита. Случаят е емблематичен за практиката на
системно лишаване от жизненоважни здравни грижи на институционализираните деца
с увреждания, като Н., от страна на националните власти, както и за отказа на тези
власти ефективно да разследват причините за смъртта на институционализирани деца с
увреждания, обект на съставомерна занемара, като Н.. В подкрепа на активната
легитимация на БХК ще се опираме на аргументите, развити от жалбоподателите по
делата Валентин Кампеану (чрез Центъра за правни ресурси) срещу Румъния
1
и
Български хелзинкски комитет (A) срещу България
2
.
Фактите
Н. е родена на 8 февруари 1988 г. в гр. Габрово. От двамата й родители е известна само
майка й, за която няма данни някога да я е посещавала в институцията или по друг
начин да е проявявала интерес към съдбата й. С решение № 170 от 29 ноември 2002 г.
на Окръжен съд – Търговище Н. е поставена под пълно запрещение.
                                                        
1
Жалба № 47848/08.
2
Жалба № 35653/12.2
Николина постъпва в ДДМУИ - Стража на 11 ноември 1998 г., където е разпределена в
първа - най-тежката, група, за деца, които имат нужда от постоянни грижи и
наблюдение. От свидетелските показания, събрани в хода на наказателното
производство, образувано по повод нейната смърт, става ясно, че тя е била кротка,
можела е да се движи и храни самостоятелно, като се е хранела „лакомо”, обличала се е
с помощ, разбирала е речта на възрастните, макар че не е можела да говори и да
изпълнява трудови задачи.
Преди да почине, в периода 15-25 октомври 2007 г., състоянието на Н. прогресивно се е
влошило – спряла е да се храни, изпитвала е слабост до степен, да не може да се движи,
имала е отоци по краката и кръвоизливи по цялото тяло.
На 17 октомври 2007 г. Н. е заведена на преглед при лекар, които й е предписал
неуточнена медикаментозна терапия. На 25 октомври 2007 г. отново е прегледана от
лекар, който й е поставил диагноза остър тубулоинтерстициален нефрит (остри
възпалителни промени на бъбреците) и я е насочил към нефролог. Нефрологът, със
същата диагноза, я е насочил за хоспитализация. На същата дата Н. е приета в
Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Търговище, с диагноза
хеморагична диатеза, ДИК синдром и сепсис. В епикризата за хоспитализация е
посочено, че по данни от обслужващия дома персонал „от 1-2 месеца е получавала
периодично кървене от венците, поява на хеморагични петна по кожата на цялото тяло,
загуба на апетит. Имала е безсилие до невъзможност за самостоятелно движение. От
около две седмици, след травма на дясното ухо, с инфекция, която се разпространила,
състоянието на болната постепенно се влошило. Повишила температура по 39 C, по
повод и на което е хоспитализирана.“ В епикризата няма данни детето да е страдало от
кахексия или маразъм (патологично недохранване/ измършавяване от втора, съответно,
трета степен), нито да е лекувано от това.
По досъдебното дело, образувано по-късно, е приложено копие от рапортната тетрадка
на дома само за периода 15-25 октомври 2007 г. Така в производството не е установено
какво е било състоянието на детето преди това.
В записа в тетрадката от 15 октомври е посочено, че е обработена рана на ухото на Н..
За тази рана записи преди това няма в цялата рапортна тетрадка.
Рапортната тетрадка, която съдържа записите за инкриминирания период, започва от
23.07.2007 г. БХК се сдоби с копие от нея по собствен почин, като я изиска официално
от дома. Там се споменава, че детето не се храни, още на 27 юли 2007 г. Същото се сочи
и на 29.07, когато е записано, че „трябва да я храни някой, сама не яде”, както и на
редица дати през септември 2007 г. Информация за отоците по краката му има от
20.09.2007 г., когато е записано, че „цялата е оточена и подута, особено глезените“. (Не
е ясно дали същите отоци не датират от още по-рано, защото рапортната тетрадка
споменава оток на крака на детето и на 28 юли, както и на 2 август). На 24.09.2007 г. Н.
е приета в болница, а на 26.09.2007 г. е изписана, като в рапортната тетрадка е
записано, че е върната с отоци по краката, без терапия. За периода 4–15.10.2007 г. в
рапортната тетрадка е отбелязано, че Н. е имала разстройство, като са й били
администрирани лекарствените препарати лопедиум (11.10) и имодиум (12-13.10).
Следващият запис относно здравето на детето е този от 15.10, в който се говори за
раната на ухото му.3
Свидетел, разпитан в досъдебното производство, посочва, че по време на престоя си в
МБАЛ – Търговище през октомври, когато умира, Н. е била връзвана за леглото с цел
обездвижване.
На 31 октомври 2007 г., в 6.40 ч., Н. е починала в болницата в Търговище. Според
протокол за аутопсия причина за смъртта й е „кахексия
3
до степен на маразъм
4
и
анемия, довела до дистрофични промени в паренхимните органи – мастна дистрофия и
кафява атрофия на миокарда /тигрово сърце/, мастна дистрофия на черния дроб,
паренхимна дистрофия в бъбреците. Развилите се фуксинофилни некрози в
миофибрите са довели до ритъмни нарушения и остра сърдечна недостатъчност,
явяваща се причина за настъпилата смърт. Данни за сепси[с] не се установиха.”
Разследване тогава не е проведено. Нито полицията, нито прокуратурата са сезирани
относно смъртта на Н. – според резултатите от аутопсията, смърт изцяло от
патологично недохранване.
През 2010 г. БХК и Главният прокурор се договарят за извършване на съвместни
проверки във всички институции за деца и младежи с умствена изостаналост в
страната, както и за сътрудничество при разследване на евентуалните престъпления
там. Това споразумение е вследствие съдебно дело, което БХК завежда от свое име
срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) по Закона за защита от
дискриминация, в което твърди пред гражданския съд, че, да не бяха децата от
„домовете” с ментални увреждания и институционализирани, т.е. лишени от семейства
и социална общност, които да се застъпват за тях, прокуратурата щеше да разследва
установените от самата нея данни за тяхното тежко занемаряване и висока смъртност.
Делото е заведено след искане на БХК до ПРБ да се проверят всички т. нар. „домове” с
цел разкриване на престъпни злоупотреби с децата и младежите с ментални
увреждания, затворени в тях. След извършване на разпоредените от ВКП тогава
предварителни проверки никоя прокуратура не образува разследване за никой „дом”,
въпреки множеството данни, които самите прокурори установяват, за тежки дефицити
в институционалната грижа за т. нар. „домуващи” и голям брой детски смърти – 75, за
период от 8 години.
Обвинението, че прокуратурата дискриминира децата от „домовете” на основа
увреждане и социален статус, получава широк отзвук в българското общество и
принуждава ръководството на ПРБ да предприеме действия за корекция на тази
публична перцепция. Резултатите от съвместните проверки на прокуратурата и БХК са
шокиращи данни за огромен брой смърти на деца – 278, в период от 10 години, голям
дял от които вследствие недохранване и занемара. Тези разкрития също получават
широк отзвук в обществото, вследствие на което прокуратурата, в лицето на главния
прокурор и на заместник-главен прокурор, се задължава публично да разследва и
установи фактите относно всяка смърт и всяка злоупотреба с живи деца.
                                                        
3
Според медицинския речник на електронния портал arsmedica.bg кахексия (cachexia) представлява
крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване. Наблюдава се при тежки хронични
заболявания, особено при злокачествени тумори, като се съчетава с изразена дехидратация, анемия,
мускулна атрофия.
4
Маразъм (marasmus) представлява белтъчно-енергийно недохранване при деца. Представлява ІІІ-та,
крайна степен на хипотрофия или кахексия – подкожната мастна тъкан е изчезнала по цялото тяло,
телесната маса е с повече от 40% под нормата за ръста, коремът е балониран, очите са хлътнали.4
На 24 юни 2010 г., след съвместната проверка на БХК и Районна прокуратура -
Търговище в ДДМУИ – Стража, е изготвен доклад от прокуратурата. По повод смъртта
на Н. е записано, че „[н]аличната документация в дома посочва [като] причина за
смъртта сърдечна недостатъчност. Аутопсия не е извършена.
5
От записванията в
рапортната книга и от ЛАК
6
е видно, че за лицето са полагани грижи от медицинския
персонал на дома, уведомявани са медицински специалисти и са изпълнявани техните
предписания.“ В доклада е посочено още: „Видно от събраните при проверката
материали, за децата са полагани необходимите грижи, въпреки лошото
администриране и водене на документацията. Здравните досиета са формирани от 2008
насам. Преди това медицинската документация е хаотична и несистематизирана.“
Представителите на БХК, участвали в проверката на този ДДМУИ, подписват доклада
на прокуратурата с особено мнение, в което изразяват несъгласието си с неговата
противоречивост и необоснованост.
С постановление от 24 септември 2010 г. прокурор от Окръжна прокуратура –
Търговище (ОП - Търговище) образува досъдебно производство по чл. 123 от
Наказателния кодекс срещу неизвестен извършител за това, че е причинил смъртта на
Н.. Срокът на досъдебното производство е удължаван два пъти.
Разпитани са единадесет лица от персонала на „дома”, като в рамките на тези разпити
въпросните свидетели са разпитвани за още две починали деца от институцията, за
които са образувани отделни досъдебни производства. Вследствие разпитите им са
повърхностни и схематични. Свидетелите, например, не са разпитани за раната в ухото
на детето, нито за точната дата, на която е започнало да отказва храна, нито за
динамиката в теглото му преди това.
По досъдебното производство дават показания две лекарки от МБАЛ – Търговище,
които твърдят, че смъртта на момичето е обусловена от нарушенията в
кръвосъсирването му (коагулопатия, ДИК синдром), които били в напреднал стадий и,
според едната от тях, необратими, а според другата – с малка вероятност за
преодоляване. Тези лекарки не сочат като причина за смъртта кахексия/ маразъм и не
споменават това заболяване.
Назначена е една разширена съдебномедицинска експертиза, в която взимат участие и
лекари от МБАЛ - Търговище. Тези вещи лица, част от които обвързани с болницата,
където умира Н., заключават, че причината за смъртта е „кахексия (тежко
измършавяване), което е във връзка с тежката умствена изостаналост, които от своя
страна са довели до сериозни нарушения на обмяната на веществата и полиорганна
недостатъчност. Заболяванията [с]епсис, ДИК синдром, [х]еморагична диатеза са били
овладени вследствие на проведеното лечение. […] [О]лигофренията е довела до
кахексията, тежките метаболитни нарушения и полиорганна недостатъчност,
вследствие на недобро приемане и усвояване на хранителни вещества, което е довело
до настъпване на смъртта. Тежката умствена изостаналост, довела до кахексията и
полиорганна недостатъчност, е била в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на смъртта.”
                                                        
5
Впоследствие обаче протокол за такава се оказва наличен, вж. по-горе, стр. 2.
6
Съкращение за „личен амбулаторен картон”.5
С постановление от 5 април 2011 г. окръжният прокурор прекратява наказателното
производство поради липса на престъпление. Това постановление е потвърдено на 24
юни 2011 г. от Апелативна прокуратура – Варна (АП - Варна). На 2 февруари 2012 г.
БХК подава сигнал срещу постановлението на АП - Варна, като атакува заключението
на вещите лица, че Н. е починала вследствие „олигофрения”, довела до кахексия, като
недоказано и порочно, тъй като умствената изостаналост не е нито смъртоносна, нито
може, сама по себе си, да обуслови тежко измършавяване, освен ако не е налице тежко,
системно, съставомерно неглижиране на детето. На 6 април 2012 г. Върховна
касационна прокуратура (ВКП) отхвърля сигнала на БХК и потвърждава
постановленията на долустоящите прокурори. Постановлението на ВКП е окончателно.
В мотивите си и трите прокуратури приемат, че за Н. са полагани грижи с оглед
състоянието й, заболяванията й са установени навреме, лечението й било адекватно, а
причината за смъртта й - обусловена от умствената й изостаналост.
Оплаквания
Твърдим, че България отговаря по Член 2, 3, 13 и 14 от Конвенцията за нарушения на:
1. Правото на живот на Н. по Член 2 – в материален аспект, поради системното
лишаване на детето от адекватни, своевременни грижи и медицинска помощ от
персонала на дома и болницата, довело в крайна сметка до смъртта му от тежко
недохранване.
2. Правото на живот на Н. по Член 2 - в процесуален аспект, поради провала на
властите да проведат всестранно, пълно и обективно разследване на причините
за смъртта на момичето. Разследването страда, освен от тежки непълноти и
предубеденост срещу жертвата, и от непримирими противоречия.
3. Правото на Н. на свобода от нечовешко/ унизително отнасяне по Член 3 – в
материален аспект, поради системното неосигуряване от страна на персонала
на дома и болницата на достатъчно и навременни грижи за предотвратяване и
преодоляване на тежкото недохранване и другите заболявания, от които Н. е
страдала, както и поради това, че момичето е било връзвано в болницата.
4. Правото на Н. на свобода от нечовешко/ унизително отнасяне по Член 3 – в
процесуален аспект, поради непровеждането на всестранно, обективно и пълно
разследване от страна на националните власти относно липсата на адекватни
здравни грижи за момичето и относно имобилизацията му в болницата.
Разследването страда, освен от тежки непълноти и предубеденост срещу
жертвата, и от непримирими противоречия.
5. Правото на Н. на свобода от дискриминация по Член 14 във връзка с Член 2 –
поради неравно третиране, основано на психофизическо увреждане и социален
статус (институционализираност), състоящо се в а) системното непредоставяне
на достатъчна, съответна и навременна здравна грижа и медицинска помощ на
момичето, довело до смъртта му, и в б) обстоятелството, че прокуратурата,
проактивно и без реално да разследва, оправдава смъртта на детето с неговата
умствена изостаналост. Твърдим, че ако момичето не беше с умствена
изостаналост, затворено в институция и лишено от близки, които да се
застъпват за него, наказателноправните власти щяха да проведат по-пълно,
всестранно и обективно разследване на смъртта му и нямаше да я
нормализират, като приемат произволно, че е присъща на увреждането му.
Твърдим също така, че ако детето не беше с увреждания и
институционализирано, служителите, натоварени да се грижат за него, на първо6
място нямаше да си позволят така да занемарят здравето и живота му, като
системно го лишават от жизненонеобходими грижи и лечение, че да причинят
смъртта му, по същество, от глад на организма.
6. Правото на Н. на свобода от дискриминация по Член 14 във връзка с Член 3 –
поради неравно третиране, основано на психофизическо увреждане и социален
статус (институционализираност), състоящо се в а) системното непредоставяне
на достатъчна, съответна и навременна здравна грижа и медицинска помощ на
момичето, довело до негови тежки психофизически страдания приживе, и в б)
обстоятелството, че прокуратурата, проактивно и без реално да разследва,
оправдава тежкото болезнено състояние на детето с неговата умствена
изостаналост, т.е. със защитения признак „увреждане”. Твърдим, че ако
момичето не беше с умствена изостаналост, затворено в институция и лишено
от близки, които да се застъпват за него, наказателноправните власти щяха да
проведат по-пълно, всестранно и обективно разследване на довеждането му до
процесното тежко патологично състояние и нямаше да нормализират
последното, като приемат произволно, че е присъщо на увреждането на детето.
Твърдим също така, че ако детето не беше с увреждания и
институционализирано, служителите, натоварени да се грижат за него, на първо
място нямаше да си позволят така да занемарят здравето и живота му, като
системно го лишават от жизненонеобходими грижи и лечение, че да му
причинят процесните мъки приживе.
7. Правото на Н. на ефективно средство за защита по Член 13 във връзка с правото
й на свобода от дискриминация при осъществяване на процедурните й права по
Член 2 и 3 - поради безплодността на опита на БХК да осигури с правни и
застъпнически средства равна, недискриминационна наказателноправна закрила
на институционализираните деца, в това число лично на Н., от страна на
прокуратурата посредством адекватно разследване на злоупотребите с тях в
институциите.
С уважение,
адв. Маргарита Илиева