Атентатът в столицата на Ливан - Бейрут

Ще напиша няколко новини на фона на последния терористичен атентат от 19. 10 2012 г. За да се види връзката между Ал Кайда, Сирийския конфликт, християните и Хисбула.

Атентатът в Бейрут беше извършен на 200 метра от офис на най-старата християнска партия в Ливан. Най-малко осем души загинаха, а над 90 бяха ранени при взрив на кола-бомба центъра на Бейрут. Експлозията стана в час пик. Сред пострадалите има жени и деца.

Политическата формация е против режима на Башар Асад в Сирия. Един от активистите на партията заяви, че експлозията е "предизвикателство към цялата християнска общност в Ливан".

Само преди два дни международният пратеник за Сирия Лахдар Брахими заяви в Бейрут, че сирийският конфликт ще излезе извън границите на страната и ще
засегне съседните държави и целия Близък изток.

Преди броени минути от Ройтерс : Йордания осуетила план на "Ал Кайда" да убива западни дипломати и да взривява молове в стрната.

Арестувани са 11 ислямисти, подозирани във връзки с организацията, ръководена от Айман ал Зауахири. Всички задържани са йорданци.

Част от Интервюто на руски журналист в Сирия:

Марат Мусин - ММ: Какво се случи във вашето родно село на 25-26 май, което видяхте с очите си?
Жителка на Тал Дау: Аз съм коренна местна жителка. В първия ден на събитията в петък те атакуваха с миномети армейските блокпостове в края на града. Армията отговори и стрелецът с миномета беше ранен в крака. Бандитите го отнесоха в полевата си болница и сега той е жив и здрав. Казва се Саид Фаез Талха Ал Икш. У нас, в Тал Дау, живее неговото семейство Ал Талха.

Два дни преди нападението на 25 май местните бандити ни заявиха, че наближава часът Х. Те постоянно говореха, че трябва да вдигнат голям шум. Но аз не очаквах, че така ще се случи. Преди това постоянно обстрелваха блокпостовете на армията, всеки петък след молитвата.
Обстрелваха около два часа, след което всичко утихваше. Някои от тях имаха камери и постоянно снимаха всичко, което ставаше. Имаха също така радио-телефони и ние в къщи постоянно слушахме разговорите им.

Когато в петък след молитвата, примерно около 14 часа на обед, беше обстрелян блокпост, армията отговори. Втората група бандити, начело с Нидал Бакур и още една група се събраха за атака на другия блокпост, разпроложен по-нагоре. Те бяха от клана Ал Халляка, известен с прякора Ал Хасан. Планираха да завземат горния блокпост и долния, който се намираше в селото. Искаха да завземат първо горния, за да господстват на височината и оттам да контролират по-лесно долния. Нидал Бакур се обади на някого и поиска да му изпратят група бойци от чужди хора. Той се обади още когато всичко едва започваше. Когато бойците нападнаха блокпоста, от тях вече бяха убити 25 души.

ММ: Откъде знаете броя на загиналите бойци?

Когато дойдоха наблюдателите от ООН, бандитите събраха телата на своите жертви и ги положиха пред ООН-овците, казвайки, че това са били мирни жители, убити от армията. Сама го чух от наблюдателите, че това са мирни жители, намерени по домовете им.
В 15.30 бандитите завзеха горния блокпост. Прерязаха гърлото на един войник и го хвърлиха от третия етаж. Преди смъртта си той казал: аз съм от град Кафар Батна (предградие на Дамаск) и съм също такъв сунит като вас. Те отговорили: защо чак сега си спомняш че си сунит?

Пленили двама войници. Единият се казвал Абдулла от бедуинския род Шауа от Дер Зор. Изгорили го жив. Аз самата не видях как го изгарят, но всички наоколо крещяха, че горят войника. Това беше около 18 часа. А какво се е случило с другия войник, не знам. Но някакъв бандит на име Икрам Ал Салех казал: да не го убиваме. А да го покажем утре като човек, преминал на наша страна.

Скоро завзеха блокпоста и отдела за правоохранителните органи в града. Срещу този отдел бяха и домовете на убитите семейства, където убиха и всички деца. Те убиха всички деца от клана Ал Саед - три семейства и 20 деца. Убиха и всички от клана Абдур Разак - 10 човека. Те бяха убити, защото бяха лоялни към властта. От клана Ал Саед убиха семейството на брата на Абдулла Ал Машлаб - третия човек в сирийския парламент. Назначиха го в четвъртък на 24 май, а на следващия ден убиха цялото семейство на брат му: него самия, жена му и трите им деца.

В 19 часа се появи главатаря на бригадата на Ал Фарук „Сирийска Свободна Армия" Абдул Разак Тлас. С него дойдоха още 250 бойци от град Ар Растан. С тях бяха още 2 групи - от село Акраба начело с Яхъя Ал Юсеф и от село Фарлаха. По време на нападението на блокпоста Нидал Бакур изпрати един от бойците да застане около джамията и да изстреля няколко изстрела от РПГ и миномета по посока на армията, за да я провокира да изстреля снаряди по джамията. И армията отговори с огън от БРДМ и засегна джамията. След това, като завзеха блокпоста, отнесоха телата на своите загинали бойци, а също така телата на убитите от тях хора и децата им в джамията. Превозиха телата на пикапи КИА.

Около 20 часа на 25 май телата на убитите бяха вече в джамията. На следващия ден към 11 сутринта в джамията пристигнаха наблюдателите на ООН. Армията евакуира жителите на няколко къщи, разположени до блокпоста, в безопасната зона. По време на обстрела командирите на бандитите постоянно крещяха на своите бойци да водят интензивна стрелба по време на телефонния разговор с Ал Джазира.

През нощта обстрелът беше прекратен. На следващия ден, в събота, от разговор по радиотелефона чух, че някой говори: до идването на наблюдателите част от бойците да облекат униформите на сирийската армия (за да изглеждат като преминали на страната на бунтовниците), а друга част да се облече цивилно. След това да дойдат в джамията. Те запалиха полето и няколко къщи, за да обвинят армията в бомбардировки.

Наблюдателите видях само отдалече. Бяха наобиколени от бандити в сирийски военни униформи и от непреоблечени бандити. Много хора бяха там и наблюдаваха всичко това. Но там нямаше никого от роднините на лоялните на властта хора, убити от бандитите. Всички викаха: „Искаме да свалим режима!" И с тях бяха роднините на бандитите.

Бойците дойдоха в нашите къщи и казаха: „Излизайте от домовете си, отивайте си, заминавайте, защото градът се превръща в бойно поле!" Ние никъде не заминахме. Но много хора тогава заминаха. А след идването на наблюдателите бойците ги водеха със себе си в празните къщи, след това ги водеха там, където отидоха изселените от тях хора. Казваха на наблюдателите, че това са бежанци.

страшно зрелище, тя беше съвсем гола.

Тези хора не могат да се наричат мюсюлмани и араби, те са зверове. Имаше момент, когато завзеха държавните заведения в селото - училища, болници, поликлиники, административни управления. Те палеха всичко наред и не пускаха децата на училище.

Имаше четирима от клана Ал Аббара и един от клана Ал Юсифа, който беше болен от СПИН и който вече не е жив. Те изнасилиха една жена от клана Найла и я заразиха с тази болест. Тя имаше тримесечно дете. След изнасилването тя го кърмеше и детето умря.

Имаше случаи в началото на вълненията, когато атакуваха болници и вземаха кръвта, за да я използват за демонстрации. Поливаха тази кръв по лицата на уж загиналите или ранени хора, за да изфабрикуват сценариите на Ал Джазира и Ал Арабия. Ние сме мирни хора и искаме спокойствието да се върне в нашите села и домове. Не искаме външна намеса, искаме мир.