Изповедта на една майка: Хората не се раждат убийци, нито пък жертви

Хората не се раждат убийци, нито пък жертви

Специално за "Интервю" от Емилия Карабулева, майка на загиналата 22 годишна Мариана Карабулева, убита от маршрутка в Студентски град на 14 - ти февруари 2012 г. 

Емилия КАРАБУЛЕВА
колега журналист на BG Север.

…Не мога да пиша…Ръцете ми се отпускат на клавиатурата…Толкова е трудно да разкажеш своята история, както преди си го правил с историите на другите хора. Само преди дни синът ме попита: “Мамо, защо е толкова трудно човек да бъде щастлив!” Не знаех какво да му отговоря. После му казах: “Живеем в свят, в който всеки ден хората губят толкова много любов! Ето, вече ги няма сестра ти и баща ти…А тяхната любов сега ни липсва…Затова сме тъжни. Но нали знаеш, че всичко във Вселената е свързано. Нашата болка отива в пространството, а там другите хора я усещат…Затова единственото, което е по ръста ни, е да се борим за един свят, в който всички ще ценим живота си и този на другите хора!”

Не знам дали ме разбра. А може би аз нямах достатъчно добър отговор…Знам само, че всяка нощ душата ми е опъната като струна и страдам …истински страдам, когато пак, отново умират деца по пътищата. Когато кръвта им изтича по асфалта, а ние, да, всички ние седим пред телевизора, чатим си с приятели в мрежата, а после просто казваме: “О, боже, какъв ужас!”

Хората не се раждат убийци, нито пък жертви. Конфликтът не е само между шофьорите по пътищата и тези, които загиват. Разбирането на проблема по този начин ще ни доведе до задънена улица. Ние, да, всички ние сме длъжни, да разберем, да осъзнаем – защо гинат децата ни по пътищата, какви са причините, кой е виновен? Сега си мисля, че всъщност най-добрата превенция за да няма повече почернени майки, да няма братя, сестри и приятели, които тръгват да раздават правосъдие, е промяната в самото ни съзнание.

Борбата за това да осъзнаем, че сме част от обществото и нищо от това, което се случва, не ни е чуждо и далечно, ще бъде дълга. Просто ние сме обикновени хора, утре може по пътищата да бъде отнет нашия живот или този на най-близките ни. Затова сме длъжни да реагираме, да проявяване нетърпимост към хората, които нарушават правилата за движение. Защото безразличието ни прави съучастници на убийците по пътищата, а децата ни, които загиват, биват покосени и от такива обикновени хора, които просто не са си свършили работата. Не са обезопасили пешеходните пътеки, не са почистили тротоара, не са направили проверки за техническа изправност на служебните автомобили, не са дали добра подготовка на младите водачи и още много други проблеми, които трябва да бъдат решени, за да спрем отнемането на човешки животи по пътищата…Но нашият най-голям проблем е в осъзнаването на проблема от всички нас!

Мариана Карабулева

Затова, като майка на убито на пътя дете, ви каня на протеста срещу неспазващите ограниченията на скоростта на 18 ноември във вашия град, с вашите близки и приятели. Нека да покажем, че не сме безразлични към причините, довели до войната по пътищата. Както и да изразим своето съпричастие към близките на загиналите…Да го направим в името на щастието на децата си и на семействата си!

Винаги, когато тръгвам на битка поглеждам снимката на дъщеря си, ей така за кураж…А тя седи усмихната и ми казва: “Върви мамо, това е важно за хората!”


------------------------------------------------------------------->
Това е болката на една изстрадала жена и нейната изповед не е края на историята, нито пък е целостта на трагедията. Пет месеца след катастрофата  съпруга и - бащата на Мариана не успява да преодолее загубата на детето си, получава инфаркт и умира.

Емилия остава сама да бори срещу системата, политиките за промяна на законите по пътищата, съзнанието на шофьорите, както и за това смъртните случаи по пътищата да намалеят драстично.

 Нека всеки от нас и помогне! Нека всеки от нас заеме активно позиция по темата!

Организация във Фейсбук на протестите! Виж тук!

На първа инстанция шофьорът на маршрутката е осъден на  3 години - условно, като му е отнета шофьорската книжка за срок от 6 години.