Почина Георги Калоянчев

Днес почина Георги Калоянчев

Днес на 87 годишна възраст почина големият български актьор Георги Калоянчев ,това съобщи БТА, като се позова на Съюза на артистите в България.

Роден е в Бургас на 13 януари 1925 г. Калоянчев служи, след което започва да учи в театралното училище в София.

През 1952 г. Калоянчев се дипломира успешно със специалност актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“.

Тоя е в класа на професор Сърчаджиев, а колеги са му Коста Цонев, Катя Зехирева, Катя Динева.

Веднага след завършването, Георги Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

През 1951 г. играе за първи път в киното в първия филм на съвременна тематика - “Утро над родината”. Комикът е душата на компанията в ролята на циганчето Сали. През 1956 се снима за втори път в киното - филмът е все на същата “производствена” тема – “Димитровградци”.

В театъра функциите на големия актьор се свеждат до заместване на заболели актьори. Като виц от онова време е останала репликата на Масалитинов (когато му съобщили, че някакъв актьор е заболял) ”Викнете Калоянчев, той може всичко да играе. Той може да играе и жени”.

Точно в този период Георги Калоянчев преминава от Народния театър в трупата на скоро създадения Сатиричен театър.

Георги Калоянчев правеше българите малко по-щастливи, откъсваше ги от сивото и трудно ежедневие. Няма човек, който да е бил на негова постановка и да не е ставал на крака на края. Велик и ненадминат талант!!!

Владимир Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в “Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1967), Риксата в “Привързаният балон” (1967), Джордано Бруно в италианската продукция “Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1970), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1980), “Бон шанс, инспекторе” (1983), “За къде пътувате?” (1986)… общо повече от 50 игрални филма.

През 1991 година режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо тръгва из Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години.
През 2003 г., е заснето своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му.

През 2003 година след многото други призове и отличия, Георги Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Тогава излиза автобиографичната му книга "Жив съм, ваш съм!".

Калата, както го наричаха всички, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която го обича, припомня Дарик радио. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър.

На 26 март 2009 г. заедно със Стоянка Мутафова получава звезда във "Famous Алеята на славата" пред кино "Арена Младост". Калата и Стоянка, както всички ги наричат, са първите български актьори, които осемчленното жури почита с това отличие. Специално за двамата популярни комици е написана пиесата "Космонавти" от Илко Иларионов, с която през 2005 г. Калоянчев празнува 80-годишнината си в Сатирата.

През 2011 г. Георги Калоянчев си партнира за последен път със Стоянка Мутафова в телевизионния сериал "Столичани в повече".

-->

Роли 

Сатиричен театър 

Другарят Велосипедкин „Баня” от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев - 1957 г.
Децата „Баба, дядо, мама, татко и ние” от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г.
Марио „Кралят отива на война” от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г.
Делчо Малчев „Тайни” от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г. III Димитровска награда за театрално изкуство
Остап Бендер „Дванайсетте стола” по романа на Иля Илф и Евгений Петров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
Спиридон Църквата „Побеснялото агне” от Аурел Баранга. Постановка Михай Райку 1959 г. III Димитровска награда за театрално изкуство
„Криво седи – право съди!” от Нейчо Попов и Енчо Багаров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
Присипкин „Дървеница” от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г.
Ламбурт „Главата на другите” от Марсел Еме. Постановка Гриша Островски. 1960 г.
Иванчо Йотата „Чичовци” от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г.
Полицай „Балът на манекените” от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г.
Цабр „Свинските опашчици” от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г.
Бояджията „Третото желание” от Вратислав Блажек. Постановка Методи Андонов. 1963 г.
Тончо Папучков „Червен смях” по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г.
Калю Янчев „Мачово бърдо” от Мирон Иванов. Постановка Методи Андонов. 1964 г.
Сила Силич Копилов „Смъртта на Тарелкин” от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г.
Бидерман „Бидерман и подпалвачите” от Макс Фриш. Постановка Гриша Островски. 1965 г.
Иван Александрович Хлестаков „Ревизор” от Гогол. Постановка Методи Андонов. 1966 г.
Големанов „Големанов” от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г.
Телериг „Старчето и стрелата” от Никола Русев. Постановка Методи Андонов. 1969 г. I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър
Кочкарьов „Женитба” от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г.
Тонко Папучков „Фаталната депеша” от Орлин Орлинов. Постановка Борис Спиров. 1971 г.
Марин Дулев „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.” от Георги Мишев. Постановка Гриша Островски. 1972 г.
Швейк „Швейк през Втората световна война” от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г.
Чико „Кораб с розови платна” от Васил Априлов. Постановка Никола Петков. 1974 г.
Новоселцев „Служебен роман” от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г.
Кшищоф Максимович „Час пик” от Йежи Стефан Ставински. Постановка Николай Люцканов. 1975 г.
Чиновникът „Сако от велур” от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов 1976 г. Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър
Филка „Интервенция” от Лев Славин. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г.
Живота Цвийович „Д-р” от Бранислав Нушич. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г.
Разумен „Рейс” от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г.
Поп Стайко „От много ум… Вражалец” от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г.
Г-н Люлин „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”)” от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г.
Професорът „Биволът” от Иван Радоев. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
Йоната „Кошници” от Йордан Радичков. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
Алцест „Мизантроп” от Молиер. Постановка Бранко Плеша 1983 г.
Ганьо Балкански „Господин Балкански” от Георги Данаилов. Постановка Иван Добчев. 1985 г.
Максим Кузмич Варавин „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г.
Бай Ноно „Одисей пътува за Итака” от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев 1986 г. I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.
Сватанак „Балкански синдром” от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г.
Ноздрьов „Мъртви души” от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.
Илия Чворович „Балкански шпионин” от Душан Ковачевич. Постановка Николай Поляков 1990 г.
Сава коминочистачът „Клаустрофобична комедия” от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г
Големанов „Големанов” от Ст. Л. Костов. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г.
Водещ и Кантонерът „Пет бременни пиеси” от Дарио Фо и Франка Раме. Постановка Пламен Марков. 1993 г.
Четвърти старец „От другата страна” от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г.
Амеде Букчиниони „Амеде” от Йожен Йонеско. Постановка Елена Цикова 1995 г.
Лило „Зимните навици на зайците” от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г.
Ромул Август „Ромул Велики” от Фридрих Дюренмат. Постановка Здравко Митков 1996 г.
Фесте „Дванайста нощ” от Шекспир. Постановка Мариус Куркински 1997 г.
Пенсионираният дух „Преди последния спектакъл” от Любомир Пеевски. Постановка Илия Добрев 1998 г.
Анто „Вчерашни целувки” от Юрий Дачев. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г.
Мила Родино „45 години не стигат (Българската мечта)” от Иван Кулеков. Постановка Рашко Младенов. 2002 г.
Кръстьо Чокоев (Сокол 1) „Космонавти” от Илко Иларионов. Постановка Димитър Стоянов 2005 г.
Реджиналд Паджет „Квартет” от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г.

Телевизионен театър 

Криворазбраната цивилизация по Добри Войников

Филми 

Столичани в повече (сериал, 2011)
Ганьо Балкански се завърна от Европа
Рапсодия в бяло (2002)
Големите игри (1999)
След края на света (1998)
Фатална нежност (1993)
Пантуди (1993)
Бай Ганьо тръгва из Европа (филм) (1991)
Под игото (сериал, 1990)
Карнавалът (1990)
Заплахата (1989)
Брачни шеги (1989)
Изложение (1988)
Само ти, сърце... (1987)
За къде пътувате (1986)
Ян Бибиян (1985)
Откога те чакам
Бон шанс, инспекторе! (1983)
Неочаквана ваканция (1981)
Нощните бдения на поп Вечерко (1980)
Къщата (1979)
Бягай... Обичам те (1979)
Роялът (1979)
Басейнът (1977)
Момичето с хармоничката (1976)
Нако, Дако и Цако - моряци (1976)
Нако, Дако и Цако - шофьори (1976)
Нако, Дако и Цако - коминочистачи
Лебед (1976)
На живот и смърт (1974)
Вечни времена (1974)
Игрек 17 (1973)
Бягство в Ропотамо (1973)
Гневно пътуване (1971)
Откраднатият влак (1971)
Демонът на империята (1971)
Езоп (1970)
Кит (1970)
Галилео Галилей (1969)
Небето на Велека (1968)
Бялата стая (1968)
Привързаният балон (1967)
Най-дългата нощ (1967)
Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (1966)
Русият и гугутката (1965)
Вълчицата (1965)
Невероятна история (1964)
Инспекторът и нощта (1963)
Специалист по всичко (1962)
Тютюн (1962)
Златният зъб (1962)
Първи урок (1960)
Малката (1959)
Ребро Адамово (1958)
Любимец 13 (1958)
Години за любов (1957)
Урокът на историята (1957)
Две победи (1956)
Точка първа (1956)
Димитровградци (1956)
Снаха (1954)
Наша земя (1952)
Утро над родината (1951)

Източник