Интервю за фотографията и още нещо

- Едно кратко представяне

Казвам се Георги Палейков. Работата ми няма нищо общо с фотографията. Работя в известен столичен хотел. Женен с едно дете. Сериозно с фотография се занимавам от 4 години. Преди това  „щраках”-сега вече се опитвам да снимам. Иначе още в края на 90-те докато учех в Щатите, решихме с един приятел-сърбин да си купим хубави фотоапарати. Тогава бяха лентови все още. Моят приятел продължи, завърши фотография и в момента работи като сватбен фотограф, аз доста поизостанах, но ще го настигна.   И така преди четири години  фотографията изскочи отново. Курсове, семинари, практика...в момента е само практика...и разглеждане снимки на големите. Снимам нещатно за една от големите български фото агенции,  снимам за клиенти, но най-вече за удоволствие.

- И какво е фотографията?

И аз ще кажа клишето-Това е улавяне на момента, момент който говори и разказва. Опитвам се да направя такъв кадър за който не е нужно заглавие. Нека този който го види сам да разбере за какво става дума.  На един от курсовете по фотография, доцент Петър Абаджиев казваше-ще дойде време в което като си вървите по улиците и ще виждате всичко все едно през визьора на апарата. Е това време за мен дойде...дано никога не ме пусне. Не съм чул някой да е полудял от това.

- Какво би направил за идеалния кадър?

Почти всичко. Казвам почти, защото единственото което може да ме спре е да рискувам живота или здравето на някой.  Въпреки че понякога се унасям за перфектната композиция-винаги имам едно наум и оглеждам варианта за бягство. Спомням си един футболен мач. Около мен падат бутилки, бомбички, камъни. В същото време просто не мога да изпусна снимките. Навирам се „между шамарите” и снимам. В такива моменти адреналина е повече от страха. Една зима  карах на заден в аварийната лента на магистралата повече от километър.  С периферното зрение ми се мернаха две кончета в снега. Е как да не се върнеш за  такъв кадър. Иначе съм висял 6 часа в колата  за една „мокра поръчка”.  Трябваше да издебна известен политик каква кола кара и в каква къща живее. Стана ми лошо от ядене на ядки докато чакам.

- И папарак значи?

Защо не?  В снимката се показва нещо реално. Няма да дръпна гащите на някой за да го снимам гол. Той сам си е показал „голия задник”  и гаранция е знаел че има шанс някой да го снима. Преди година в София дойде известна тийнейджърска звезда. Получих информация къде е отседнала и я издебнах като излезе. На следващият ден всички вестници пуснаха снимките и оттам настъпи хаоса. В продължение на две седмици хотела беше обсаден от пищящи момиченца. Полиция спираше движението за да не бъде сгазен някой. Майки бягаха от работа за да водят децата си пред хотела,  за да не са сами докато дебнат. Сигурно доста народ ме е намразил след тази история. 

- Други известни личности снимал ли си?

Все пак работя в хотел. Отсядат доста известни хора така че съм от малкото щастливци в България, които могат да се похвалят в портфолиото си с: Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Дейвид Ковърдейл, Джина Лолобриджита, Горан Брегович, Пол Анка. Джо ди Майо от Меноуър. Президентите и политиците не ги броя-те са временно явление.  Помня когато трябваше да снимам президента на Израел. Шефът на охраната му ме предупреди-никога не спирай пред него докато върви, ние ще му кажем. И наистина така стана. После колеги ми се смяха, че цял Мосад съм ангажирал заради една снимка. Друг път една позната ми помогна да свалим от автобуса целия Украински национален отбор по футбол само за един общ кадър. Все пак друго си е жена да ги помоли.  

- ВИП българи?

Има ли такива, защото аз не зная?

- Най-популярният ти кадър?

Какво значи популярен? Най-продаваният ми като принт  е едно куче-порода Басет с намордник.  Кадърът ми виждан от най-много хора (имаше няколко първи страници на вестници) за съжаление е от убийство.  Имам снимки във вестник „Сън”-едно от най-популярните британски издания. Иначе имам снимки печелили конкурси, но пък си имам и мои си любими просто защото аз си зная какво значат. Не обичам чалга концерти, изкуствени постановки. Предпочитам всичко да се случва естествено-да има екшън.   Аз не съдя хубостта на една снимка по това колко „лайквания” има във Фейсбук. Като казах Фейсбук-голяма работа са социалните мрежи. Клиентите сами идват. Сайтът ми www.paleykov.com е готов от една година и дизайнера ме чака да му дам снимки за галерията...аз пък все още не мога да избера и така стои недоправен благодарение на мен.

- Мислиш ли че вече си професионалист?

Нееееее...Ако продължавам да снимам със същото темпо като последната година, може би след десетина години мога да се нареча професионалист. Старая се да уча от хората около мен. По време на събитие наблюдавам известните фоторепортери. Къде застават, как се движат-от тях се уча. Гледам други-купили  техника за хиляди левове, снимали  5-6 сватби и вече се рекламират като сватбени фотографи.  Трети снима за медия-идва на събитие и само пъшка, че са го пратили шефовете. Направи няколко кадъра и бърза да се прибира. Аз го правя със желание. Когато нямам желание-просто не снимам.

- Безплатно снимаш ли?

Аз и преди малко казах-в повечето случай снимам за удоволствие.  Но пък поне един път седмично имам молби от желаещи фотосесия „млади дами”. Зная че искат да се покажат във Фейсбук, но в 90 процента от случаите отказвам. Засега не завися финансово от фотографията, така че мога да избирам кой и какво да снимам.

- От къде черпиш вдъхновение за снимане?

От емисиите на Ройтерс и Асошиейтед прес. Тайничко си мечтая един ден да работя за такава агенция. Иначе когато съм свободен-хващам апарата и убивам няколко часа по улиците. Един ходи на чалга клуб, друг пие. Аз се разхождам и снимам. Няма такова разтоварване от проблеми и бягство от ежедневие.

- Любима тема за снимки?

Спорт, протести, демонстрации. Обичам да съм на места в които не знаеш какво може да се случи след минута.  Доста често ходя да снимам без да имам задача. Просто да се усъвършенствам. А и обичам атмосферата по време на спортни мероприятия.

- Сега като приключим интервюто какво ще правиш?

Сигурно трябва да кажа, че ще ходя да снимам нещо...не, ще прибера сина ми от училище. Единствено семейството ми е по-важно от фотографията.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->