stoineff

Защо детето винаги спи?

В близост до метростанция Лукяновска седи жена на неопределена възраст. Може да си помислите, че е на тридесет, на двадесет, или пък на четиридесет и две години. Косата и е мазна и мръсна, главата е наведена скръбно надолу.
 На земята пред нея стои платнена чанта. В чантата минаващите граждани пускат пари. В ръцете си жената държи причината, доказваща, че има нужда от тези пари.

 В ръцете на жената спи двегодишно дете. То е облечено с мръсна шапка, която някога е била бяла и спортно костюмче.


Просякиня- Циганка с дете в ръце
Задавели ли сте си въпроса: Защо детето в ръцете на
просякинята винаги спи?
Мястото, на което е застанала, е много оживено - неспирен поток от хора. Неспирно е звъненето на монетите и шума от банкноти в торбичката и.

Минавах покрай тази жена в продължение на месец. Не и пусках нищо, защото не исках с моите пари някой големец да си купи тухли за новия си палат, но съдейки по това колко хора пускаха по нещо, този големец можеше да си построи не един, а няколко палата. Е, и за самата просякиня остава по нещо. Поне като за бутилка водка. Хората, които управляват бизнеса с просяците, разчитат на силата на парите… и на страха.

Никой от добряците, даващи пари на „Мадоната с младенеца”, не се замисляше над нещо, което буквално можеше да му извади очите. След около месец преминаване покрай просякинята, се загледах в детето, облечено в мръсни дрехи. В този момент разбрах, че това, което ми се струваше неправилно в цялата ситуация (ако изобщо може да се каже, че има нещо правилно), е кроткото държание на бебето от сутрин до вечер.
Детето спеше – и ни звук, ни стон!
Спеше и когато се приближих до тях. Просякинята вдигна поглед към мен и очите ни се срещнаха. Обзалагам се, че веднага разбра това, което съм разбрал и аз…
Кои от вас имат деца? Спомнете си как и колко време те са спали, когато са били на 1-2-3-4 години. Час, два, максимум три през деня и после се събуждат. Аз нито веднъж не видях будно това дете! Гледах малкото човече,забило нос в коляното на „майка си” и страшните ми подозрения се затвърдиха.

- Защо той спи през цялото време? – попитах я, посочвайки детето.

Просякинята се направи, че не ме чува.Сведе очи и се сгуши в яката на якето си. Повторих въпроса си. Жената вдигна очи към мен и погледна някъде зад гърба ми. В погледа и се четеше умора, примесена с раздразнение. Никога не бях виждал такова нещо. Като поглед на същество от друга планета.

- Върви на…. – прошепна.

- Той защо спи? – вече почти виках.

В този момент усетих мъжка ръка на рамото си.Обърнах се. Мъж, с типично изражение на заводски работник,стоеше зад мен.

- Какво се заяждаш с нея? Не виждаш ли какъв живот живее. Ето, момиче… - и мъжът пусна няколко монети от шепата си в торбата.

Просякинята се прекръсти и сложи на лицето си изражение, олицетворяващо вселенската скръб. Мъжът тръгна към метрото. Довечера сигурно ще разказва на семейството си как е спасил нещастната жена от един злобен човек.
А детето продължаваше да спи…
Звъннах на познат - от онези хора, на които образованието не им пречи да се движи по улиците на града със скъпи коли и да живее в къща с множество кули, тераси и прозорци. Търсех отговор на въпроса защо детето спи по цял ден… и го получих. При това моят познат ми отговори със завидно спокойствие.

- Или е на хероин, или на водка! За да не плаче и да не пречи.

За да спи детето цял ден, са го наливали с водка. Или са му давали наркотици. Естествено, детският организъм не може да се справи с такъв шок. И такива деца често умират. Най-страшното е че понякога умират по време на „работния си ден”. А мнимата майка е длъжна да седи с мъртвото дете на ръце до вечерта. Такива са правилата. А покрай нея минават хора, дават и пари и мислят, че правят добро, че помагат на самотна майка…
На следващия ден седях пред метрото. Бях си взел журналистическата карта и се бях приготвил за разговор. Но разговор така или иначе нямаше. Имаше обаче нещо друго.

В ръцете на жената имаше друго дете...

Просякинята абсолютно игнорираше въпросите ми. Интересуваха ме документите на детето и най-важното – къде е вчерашното дете. Единствените, които не игнорираха въпросите ми, бяха продавачките, застанали наоколо. Започнаха да викат по мен и едва не ме изпъдиха от входа на метрото.
Оставаше ми само едно – да звъня на милицията. Но милиционерите сами ме намериха. Сержантът ми поиска документите за проверка. Разказах му за моите подозрения… и той реши да звънне някъде .Стоях пред входа на метрото и чувствах, че се боря с вятърни мелници. След няколко минути избягаха и просякинята и продавачките.

Когато видите в градския транспорт или на улицата просещи жени и деца, замислете се, преди ръката ви да посегне да им даде пари. Замислете се, че ако не е Вашето и още хиляди подаяния, бизнесът с просяци ще умре. Ще умре бизнесът, а не децата, натъпкани с водка и наркотици.

Не гледайте спящото дете с умиление. Гледайте го с ужас.
Тъй като сега Вие знаете защо спи това дете...



Давали ли сте монети на такива хора?

Одобрявате ли това,че някои "големци" така си изкарват парите?
Какво мислите за това което прочетохте?
Замисляли ли сте се някога по тази тема и дали това е възможно?

Автор на статията: Анатолий Шарий, 2006 год.
http://www.myjane.ru/articles/text/?id=2088
+Новини+Interview+daniel stoineff
-->

related

криминални 8974692248759786250

Публикуване на коментар

  1. ujas nikoga nesim si go pomislila tova moje da se slu4va samo v bg v drugite evropeiski strani pak ima prosqci no ne i s deca zastoto ako izlizat s deca da prosqt dirjavata gi pribira po domovete

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Коментари

Recent Comments Widget

Диети и здравословно хранене

Графен

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Пловдив Спорт

Акумулатори

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item