Знаете ли, че... дори Ниагара е замръзвала

През 1911 година ледените пръски на Ниагара замръзват сковани в дебел лед

Както помним от уроците по география, Ниагарският водопад всъщност е група от водопади в Северна Америка. 

Те се намират на границата между провинция Онтарио в Канада и щата Ню Йорк в САЩ и са се образували в края на Уисконсинското заледяване, преди близо 100 века.

Ниагарските водопади са три. Два се намират на американска територия и се наричат Брайдъл вейл (Булчинският воал) и Американският водопад, а един е на канадска територия – Подковата.

Величието и магията на цялото това огромно количество падаща с грохот вода е омагьосало не само Алеко Константинов, преди повече от век, то пленява годишно милиони туристи от цял свят. Ниагарските водопади са особено притегателни за младите двойки, каращи своя меден месец.

Предполага се, че името Ниагара идва от езика на индианското племе ирокези и означава „гръмотевични води“. Любопитен и не много известен факт е, обаче, че е имало случаи, когато целият този грохот заглъхва.

Публикувай by Interview.

Ниагара замръзнала - фотография архив

Причината не е неизвестен природен феномен, а е доста прозаична. Дори Ниагарските водопади замръзват. За последен път подобно събитие е документирано преди точно век, през 1911 година. По време на продължителни застудявания на времето падащите потоци и пръски вода образуват ледени формации, а по реката се образуват ледени полета, а по ръба на водопадите красивата, но и опасна гледка на ледени мостове.

През въпросната година се случва и трагичен инцидент, именно заради подобни ледени „мостове“. Мнозина се опитват да направят по тях разходка и да се възползват от рядката, но екстремна възможност да походят по леда.

Един от ледените мостове, обаче, се чупи, отделя се от брега и трима от смелчаците загиват, не успявайки да се върнат обратно.

Въпреки че, както се оказва, дори Ниагара замръзва, това не става никога напълно. Под могъщите ледени стени и висулки винаги има потоци течаща надолу вода. Предишният документиран случай на подобно замръзване на водопадите е от месец март 1848 година.

Вероятно температурите са били още по-ниски, а зимата още по-сурова, защото вестник „Бъфало Експрес“ пише, че предприятията по течението на реката, чийто турбини се задвижват от течащата река за първи път спират.

За тридесет дълги часа над околността се носи призрачна тишина. След което, с рев, който разтърсва основите на земята, плътна стена от вода си пробива път от голяма височина и се изсипва надолу от ръба на пропастта.

Причината за това спиране на водата през 1848 година се оказва замръзване на езерото Ери, от което тръгват водите, които се изсипват от водопадите. Наред със седмиците на студ, силни и мразовити ветрове довели до замръзване на водите на езерото и до образуване на огромни ледени късове, които възпрепятствали движението на водата.

Едва когато тя успяла да пробие през тези ледени блокове, добре познатият грохот отново се понесъл над околностите на водопадите.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->