4,8 по Рихтер снощи разтресе Вранча

1977г. Букурещ. след трус 7,4 по Рихтер с епецентър Вранча, града е тотално сринат. Жертвите са над 1600. В България градовете около Дунав, също пострадват жестоко.  В Свищов падат два блока.

Разломът под Вранча отново е активен. Снощи в 22:22 часа в Румъния имаше нов трус този път 4,8 по Рихтер. Заметресението е дълбоко - на 150 километра под повърхноста на земята, съобщава Европейският средиземноморски сеизмологичен център.

Епицентърът е на 138 километра северно от Букурещ и около 150 от Русе.
Хората разказват, че земетресението е било кратко. За около 2 секунди усетили вертикален трус, а 5-6 секунди по-късно и няколко хоризонтални разлюлявания.

Предишният трус в района, който стресна и хора от градове и села край Дунав в България на 6 октомври рано сутринта бе почти на същото място и дълбочина.

Магнитудът му тогава бе 5,3. В Русе той бе усетен, както по високите етажи, така и в къщите.

При голяма сила дълбоките сеизмични огнища във Вранча създават вълни, които се разпространяват на големи разстояния от епицентъра.

Интервю припомня: Земетресението във Вранча от 4 - ти март 1977 година се нарича и до днас в България - Свищовско земетресение. То става вечерта в 21:20 ч. местно време и е с магнитуд 7,4 по Рихтер.

Епицентърът на земетресението е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.
В България

Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.
Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради и има жертви. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.

След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна! — студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.


Интересна история разказана от полковник Георгиев публикува "Стандарт" през 2007 година.

Детска тетрадка крие кошмара от Вранча

Ученическа тетрадка с пожълтели листи пази имената на всички загинали по време на земетресението в Свищов. 30 години след трагедията полк. Тодор Георгиев все още трепери, когато я разгръща.

Часът е 21,22. Като повечето българи офицерът е вкъщи пред телевизора, за да следи руския филм "Родена от революцията". В същото време съпругата на Георгиев подготвя банята, за да къпят новороденото им дете Искрена. Момиченцето е едва на 21 дни, когато земята разтърсва цялата страна и най-вече Свищов. Токът изгасва и блокът започва да се клати, но Георгиев като криминалист запазва спокойствие и успокоява съпругата си. Минути след това обаче телефонът му звънва и той разбира, че трябва да остави бебето на грижите на жена си, за да замине на мястото на най-голямата трагедия.
Служебната кола го отвежда за по-малко от час до Свищов заедно с колегата му Коста Дуков. Докато пътуват по пътя, двамата все още не знаят какво ги чака в крайдунавския град, защото липсва каквато и да е информация за жертви и разрушения. Първото, което ги стряска, е голямата колона от коли и автобуси, които напускат града.
"Всички се движеха бавно в посока извън Свищов, а ние отивахме към мястото на трагедията. Няколко пъти колите ни спираха и ни казваха, че сме луди и нямаме работа там, защото било пълен ужас. Никой от тях обаче не предполагаше, че ние изпълняваме заповед и трябва да сме там колкото може по-бързо", спомня си Георгиев.

Когато пристигат в Свищов, двамата милиционери вече разбират, че трагедията е много по-голяма, отколкото са предполагали. Веднага се обаждат по радиостанцията в колата на първия секретар на партията, за да искат армията да се включи да помага на мястото на разрушенията. Разбират, че в Свищов са се срутили два блока - единият в центъра на града е на градския народен съвет, а другият е общежитие на химкомбинат "Свилоза".

В първия блок е живеел елитът на града. Там е бил и кметът, който оцелява по чудо. Загиват обаче много от шефовете на предприятия, лидери на партията, служители на градския съвет и интелектуалци. Шефът на милицията в Свищов също пристига на мястото на срутения блок, но все още не знае, че 11 от неговите служители вече не са между живите.

Полковник Георгиев е натоварен с най-тежката задача - да описва труповете и да намери място, където да ги прибере. Тъй като той е неподготвен за такава работа, дори нямал подходящи дрехи, взема един лекарски халат от болницата и облечен с него, започва на коляно на листите от детска тетрадка да записва имената на откритите трупове.

За няколко дни Георгиев записва 109 загинали, между които 27 деца. 

И сега, когато разказва за трагедията, бившият криминалист трепери от преживения ужас.
По време на земетресението сегашната болница на Свищов все още е била в строеж. В едно от недовършените й халета полк. Георгиев започва да подрежда мъртвите. Негова задача било да събере загиналите семейства на едно място, а и да осигури разпознаване на тези, които са силно обезобразени. За целта той поискал от София да бъдат изпратени най-добрите ДНК експерти и специалисти по свалянето на пръстови отпечатъци.
Освен името на всеки загинал е вземан и пръстов отпечатък, за да не се допусне на оцелелите роднини да бъде върнат чужд труп. Криминалистът и колегата му Коста Дуков е трябвало да осигурят и охраната на банките, учрежденията, а и на самите мъртъвци от мародери. За целта още след пристигането си с вътрешна заповед те събират личния състав на милицията от съседните окръжия. За по-малко от час повече от 100 униформени са разформировани из целия град. И до ден днешен няма нито едно оплакване от действията на мародери. Голяма част от жителите на Свищов напускат града, оставяйки домовете си отключени. В същото време в града са пристигнали хора от цяла България, които искат да разберат дали децата им, които са били студенти, са добре.

През цялото време, докато са траели спасителните операции, е имало затихващи трусове. Те са продължили почти две седмици след това, но милиционерите не са се поддали на страха и останали, колкото е нужно. Полковникът прекарва 32 дни в града и дори "празнува" рождения си ден сред развалините. През цялото време не го напуска мисълта за новороденото му дете, което оставил във Велико Търново.

Тъй като в срутения блок е бил събран елитът на Свищов, се оказва, че в деня на земетресението крайдунавският град губи голяма част от ръководните си кадри. Заради това месец-два след земетресението партията издава заповед, според която управниците трябва да живеят в различни квартали, а не да се събират в един блок.

З0 години след кошмара полковник Георгиев все още обмисля дали да напише книга за преживяното в Свищов, или просто да предаде списъците на историците.
+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->