Легенда за травмите и пораженията, който нанасяме с думите и постъпките си

Като всяка легенда и тази започва с имало едно време .. млад мъж с непокорен  характер.
Един ден баща му дал  пълен с пирони чувал и го посъветвал  да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато избухне, изнерви се или се скара с някого.

Още първия ден младия мъж забил 37 пирона във вратата.

Постепенно се научил да контролира гнева и успял да достигне през следващите седмици до един забит пирон дневно...

Първия извод, до който стигнал е че е по - лесно да контролираш чувствата си отколкото да забиваш пирони.

Така постепенно и логично дошъл денят, в който младежа не забил нито един пирон във вратата на двора.

Тогава усмихнат и доволен от себе си отишъл да се похвали на  баща си и му казал новината.

Бащата му го завел и го посъветвал да вади  по един пирон от вратата всеки път когато остане спокоен и запази самообладание в конфликтна ситуация.

Естествено дошъл денят, в който младия мъж казал на баща си, че извадил всички пирони.

Бащата го завел при вратата:

"Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!. Тя никога няма да бъде същата както преди. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Така е и с раната, направена от думи. Тя причинява не по-малко болка."

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->