Арестуваха трафиканти на панголини (люспеници)

http://www.inter-view.info/2013/11/pangolins.html
Двама души са били арестувани, след като повече от 100 застрашени люспеници, наричани още панголини(pangolins) били спасени от митническите служители в Тайланд.
Люспести същества са намерени в багажника на джип влизащ в страната от Малайзия.
На големина различните видове панголини са с размери между 30 см. до 1 м. дължина на тялото (без опашката), като женските са малко по-дребни от мъжките. Тялото им е издължено с къси крака и малка глава с издължена муцуна и голям нос, за сметка на малките очи и почти незабележими уши. Люспестата им опашка е дълга почти колкото тялото (при Дългоопашатия люспеник повече) и широка, тъй като основното ѝ предназначение е да покрива недобре защитената коремна област и главата, когато животното се свие на кълбо. Всъщност при някои видове броят на опашните прешлени достига 47, което е своеобразен рекорд сред бозайниците.
Освен това при повечето дървесни видове опашката е и хватателна, т.е. може да се увива около клоните служи като пети крайник. Люспениците имат дълги, дъговидно извити и здрави нокти, особено на предните лапи, с които се катерят, белят дървесна кора или ровят в търсене на храна. Земните видове ходят подвивайки дългите си нокти на предните лапи за да не пречат и да не се протриват.
Панголините имат изключително дълъг, гъвкав и лепкав език с който ловят насекоми (предимно мравки и термити) достигайки надълбоко в техните дупки, подобно на мравоядите. Този уникален език не е прикрепен към подезичната кост и продължението на основата му достига чак до гръдната кухина, между гръдната кост и трахеята. Големите люспеници могат да разтягат езика си до 40 см. дължина при 0,5 см. дебелина на езика. В гърдите си имат и огромна слюнчена жлеза, която отделя лепкавата слюнка необходима за лова на мравки. Тези животни нямат зъби и не дъвчат храната си. Затова в стомаха си имат специален дял покрит с рогова обвивка и дори рогови зъби за смилане на твърдата храна, което се подпомага и от поглъщаните от животното песъчинки и камъчета (подобно на воденичката при птиците).
Друга особеност на панголините е, че при аналния си отвор имат специална жлеза отделяща миризлив секрет със защитна цел, подобно на скунксовете.
Макар да изглеждат примитивни, панголините всъщност имат силно развит дял на мозъка свързан с намирането на решения. Те се справят забележително добре не само с намирането на храна и избора на защитна реакция срещу различни хищници, но и в плен са изключително изобретателни бегълци.
Панголините, с някои изключения, са активни през нощта, разчитайки преди всичко на доброто си обоняние в търсенето на храна. Намирайки мравуняк го разкопават с яките си нокти и изблизват мравките и техните ларви, бидейки защитени от ухапвания благодарение на бронята си. Дървесните видове съответно търсят насекоми белейки кората на дърветата. През деня спят свити на кълбо в гъсталаци, дървесни хралупи или подземни дупки. Земните люспеници са в състояние сами да си изкопаят дупка, но обикновено използват изоставени бърлоги на брадавичести свине или тръбозъби. Панголините са и добри плувци.
След 120-150 дневна бременност африканските люспеници раждат по едно малко, а азиатските им събратя от едно до три. Люспите на новородените са меки, втвърдявайки се с възрастта. Малките на земните люспеници остават в бърлогата през първите 2 до 4 седмици от живота си, докато при дървесните видове майката носи малките си вкопчени в опашката ѝ. Бозаят до около 3-месечна възраст, а полово зрели стават на 2 години.
В Африка и Китай месото на тези животни се цени високо от местното население. Освен това китайците смятат, че люспите от панголин спомагат спадането на оттоци, подобряват кръвообръщението и увеличават кърмата на майките. Освен лова, заплаха за панголините представлява и изсичането на родните им гори, а африканските земни люспеници често загиват в горски пожари.
Люспести същества са намерени в багажника на джип влизащ в страната от Малайзия.
Информация за вида:
Тялото на панголините е покрито с препокриващи се, твърди люспи от кератин и редки косми. Името на животното произлиза от малайската дума pengguling, която означава този който се свива на кълбо. Когато де чувстват застрашени панголините се свиват на кълбо и покривайки с опашка главата си се превръщат в непробиваема бронирана топка. Освен това люспите им имат остри като бръснач ръбове и наежвайки ги животното може да причини сериозни порезни рани.На големина различните видове панголини са с размери между 30 см. до 1 м. дължина на тялото (без опашката), като женските са малко по-дребни от мъжките. Тялото им е издължено с къси крака и малка глава с издължена муцуна и голям нос, за сметка на малките очи и почти незабележими уши. Люспестата им опашка е дълга почти колкото тялото (при Дългоопашатия люспеник повече) и широка, тъй като основното ѝ предназначение е да покрива недобре защитената коремна област и главата, когато животното се свие на кълбо. Всъщност при някои видове броят на опашните прешлени достига 47, което е своеобразен рекорд сред бозайниците.
Освен това при повечето дървесни видове опашката е и хватателна, т.е. може да се увива около клоните служи като пети крайник. Люспениците имат дълги, дъговидно извити и здрави нокти, особено на предните лапи, с които се катерят, белят дървесна кора или ровят в търсене на храна. Земните видове ходят подвивайки дългите си нокти на предните лапи за да не пречат и да не се протриват.
Панголините имат изключително дълъг, гъвкав и лепкав език с който ловят насекоми (предимно мравки и термити) достигайки надълбоко в техните дупки, подобно на мравоядите. Този уникален език не е прикрепен към подезичната кост и продължението на основата му достига чак до гръдната кухина, между гръдната кост и трахеята. Големите люспеници могат да разтягат езика си до 40 см. дължина при 0,5 см. дебелина на езика. В гърдите си имат и огромна слюнчена жлеза, която отделя лепкавата слюнка необходима за лова на мравки. Тези животни нямат зъби и не дъвчат храната си. Затова в стомаха си имат специален дял покрит с рогова обвивка и дори рогови зъби за смилане на твърдата храна, което се подпомага и от поглъщаните от животното песъчинки и камъчета (подобно на воденичката при птиците).
Друга особеност на панголините е, че при аналния си отвор имат специална жлеза отделяща миризлив секрет със защитна цел, подобно на скунксовете.
Макар да изглеждат примитивни, панголините всъщност имат силно развит дял на мозъка свързан с намирането на решения. Те се справят забележително добре не само с намирането на храна и избора на защитна реакция срещу различни хищници, но и в плен са изключително изобретателни бегълци.
Начин на живот и хранене
Панголините, с някои изключения, са активни през нощта, разчитайки преди всичко на доброто си обоняние в търсенето на храна. Намирайки мравуняк го разкопават с яките си нокти и изблизват мравките и техните ларви, бидейки защитени от ухапвания благодарение на бронята си. Дървесните видове съответно търсят насекоми белейки кората на дърветата. През деня спят свити на кълбо в гъсталаци, дървесни хралупи или подземни дупки. Земните люспеници са в състояние сами да си изкопаят дупка, но обикновено използват изоставени бърлоги на брадавичести свине или тръбозъби. Панголините са и добри плувци.
След 120-150 дневна бременност африканските люспеници раждат по едно малко, а азиатските им събратя от едно до три. Люспите на новородените са меки, втвърдявайки се с възрастта. Малките на земните люспеници остават в бърлогата през първите 2 до 4 седмици от живота си, докато при дървесните видове майката носи малките си вкопчени в опашката ѝ. Бозаят до около 3-месечна възраст, а полово зрели стават на 2 години.
Панголините и хората
В Африка и Китай месото на тези животни се цени високо от местното население. Освен това китайците смятат, че люспите от панголин спомагат спадането на оттоци, подобряват кръвообръщението и увеличават кърмата на майките. Освен лова, заплаха за панголините представлява и изсичането на родните им гори, а африканските земни люспеници често загиват в горски пожари.
Вашето мнение е ценно за нас!