Автобиографично

Един български автор, който надяваме се, скоро сам ще се представи пред аудиторията на "Интервю" . С негово разрешение публикуваме част от неговото творчество.

Автобиографично.

По Божията воля съм се родил седмак. Наречен и обречен от доктора:

– Ако от това дете стане човек, ще стане голема работа.

Игрите, детските бели и свобода изпълниха първите ми дни и години.
По–късно дойде и училището със своите слънчеви учители и учебни дисциплини.
Така се зароди и любовта към книгите.Станах най–големият клиент на библиотекарката леля Минка, като за награда получавах топли мекици приготвени с обич от сръчните и ръце.
Училището си вървеше по план:уроци, изпитване, оценки и т.н.
Даваха ме за пример.

„Толкова силен ученик никога не съм имала”бяха последните думи на класната ми ръководителка.

Ученическата чанта бе заменена със студентска раница.

Попрището на икономист ме очакваше.
Висшето образование си вървеше и то по план:лекции, изпити, оценки и т.н.
Надарените с знание преподаватели ме сочеха за пример.
Давах всичко от себе си да съм един от първите по успех в нашата специалност.Бях избран за курсов отговорник на випуска ни.
Дипломирането сложи край на петгодишното ми следване във Варненският икономически университет.

Очакваше ме животът със своите изпитания.

Като студент бях успешно подмамен от българските секти, доста време.Като надеждите и очакванията върху мене бяха доста големи.Но уви, религиозният фалш и лицемерие развалиха всичко.
Явно Дяволът владее не само света, но и българските църкви.
Също така студентските години ме срещнаха с голяма част от политическият ни „елит”.
Бях член и част от централното ръководство на една национално известна партия на дребните собственици в България.

Но операцията по превръщането ми от кон в магаре беше повече от неуспешна.

Успешното ми завършване на висшето образование сложи точка на кариерата ми като политик, т.е.да бъда доказан некадърник в решаването на жизнено важни въпроси за страната ни .
Предстоеше ми да стана център в др.житейски бури, да се сблъскам с човешката завист и лъжи.
Започнах работа като държавен служител, но и там непослушанието ми си казаха последната дума:

– Настъпих и дръпнах доста дяволски опашки и крака.

Напуснах завинаги мафията, не че някога съм бил част от нея.
Завърших готварски курс в Кулинарната академия в гр. Добрич.
Истинска спасителна сламка за празните ми джобове.
Та така от няколко години се усъвършенствам в тънкото майсторство и вълшебство наречено българска кулинарна кухня, живея в света и богатството от вкусотии, рецепти и чудни подправки.

Но нали силният кон никога не оставя пълната каруца в калта.
Решил съм да дръпна още няколко опашки и рога в министерствата и парламента, а и не само там.

Пък каквото стане...

автор: БАЙ СЛАВИ ТРИФОНОВ

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->