Драги окупатори, знаете ли какво е МОЛ?

Анализа за тази седмица е от Елена Кодинова, който тя е публикувала в блога си. (Оригиналът е тук)

Работила е като репортер и редактор в Радио Пловдив (1995-1997), списание „Егоист“ (2000-2003) и вестниците „Стандарт“(1997-1998), „Новинар“ (2004), „Политика“ (2004-2006), „Сега“ (2012) и „Преса“ (в момента). Била е сценарист на предаванията „Чай“ (2003-2004), „Цветно“ (2007) и „Малки истории“ (2011) по БНТ и „Отпечатъци“ по bTV (2008-2009). Автор е на списанията „Жената днес“ (от 2003), „Мениджър“ (от 2006) и Rolling Stone (докато излизаше българският му вариант), на сайта webcafe.bg (2010-2011) и вестниците „Сега“ (2003-2012), „168 часа“ (2006) и „Труд“ (2011).

Награда „Паница“ за публицистика (2000), номинации за „Черноризец Храбър“ за публицистика (2007) и Награда „Пловдив“ за превод (2000).

По време на студентската окупация на Ранобудните в края на 2013 г. в редакцията се обади един преподавател от софийско висше училище и даде много интересна идея.

 Няма да му казвам името, нито местоработата, макар че човекът се представи без никакъв проблем. Каза, че в неговия вуз попитали студентите, които се канели да окупират, готови ли са да посочат МОЛ (материално отговорно лице), което да приеме с протокол имуществото и да отговаря за него? Младежите отговорили, че не са готови и веднага се отказали да превземат сградата. Защото преподавателите също така много добре им обяснили какво означава да излъчат МОЛ. Поради това, че ректорът (или който там носи тази отговорност) няма да има възможност да си изпълнява задълженията, всички видове материални и нематериални искове се насочват към въпросния МОЛ. Всичко счупено и изчезнало, всички претенции за нематериални щети се насочват към въпросното лице от стачниците и то отговаря с имуществото си.

Питайте, помоли тогава преподавателят, кой е МОЛ в момента в Софийския университет? 

Да речем, че сме задържали тази информация, не сме я публикували, защото щяхме да направим неоценима услуга на противниците на студентския протест. Веднага някой провокатор (каквито изобщо не се съмнявам, че е имало в самото сърце на стачния комитет) можеше да потроши примерно пет безценни витража, да открадне пет компютъра и пари от някоя каса. След това 20 преподавателя щяха да заведат иск срещу окупаторите за нематериални, пък и за материални щети, защото им пречат да си изпълняват служебните задължения и да провеждат научната си дейност. И тогава да ги видя окупаторите как щяха да плащат до пенсия своеволията си. Защото действията им и в края на миналата година бяха своеволия и партийна дейност, подстрекавана и насочвана от хора извън студентската общност, пък сега е не на квадрат, а на куб.

Никога не съм имала високо мнение за българските държавници и управници, а пак най-малко респект питая към ръководствата на МВР, при всички правителства. Да ме простят, ама ги смятам не толкова за корумпирани и неумеещи да понасят властта и славата (каквито те със сигурност са), а по-скоро за изумително тъпи, в най-добрия случай посредствени. Високите им постижения в социума отдавам на зубрачество, прилежност, болезнена амбициозност и подмазвачество, не на лични качества. И тези в момента не правят изключение. В България по стара традиция се издига почти винаги посредствеността. С незначителни изключения.

Та им се чудя на акъла – как не са се сетили за тази опция? Можеха да качат студентите на шейната още в края на 2013 г. Нямаше нужда да се събират шпиц-команди от криминално проявени, да се хвърлят да блъскат по вратите на СУ, депутати от КБ да се излагат, като изтерясват пред вратите на Алма Матер. Това беше абсолютно ГСП (груба селска проява). Можеха просто да ги подведат под материална отговорност и да ги изцакат през нея. Да, ама не се сетиха. Толкова си могат.

Сега реших да напиша това в блога си, ако някой го види – да го ползва. Защото през последната година започнах да изпитвам болезнено неуважение и към така наречените „демократи” и „бунтари”, които се тикат пред камерите. Не го пиша във вестника, защото тогава ми е ясно какво щеше да последва – поръчка, дрън-дрън ярина, обслужване, медии-бухалки и прочее несъстоятелности, които веднага закрещяват засегнатите, щом им посочиш слабостите и ги настъпиш по мазола.

Защото, мили млади хора, които се изживявате като бунтари и демократи (в най-добрия случай, имам и други подозрения); уважаеми професори и доценти на и над средна възраст, които карате някаква житейска криза и вместо да си купите мощен мотор и да си хванете млада любовница, както правят нормалните мъже, ми се правите на хипари, за да се върнете в младостта, и търкаляте наднормените си килограми по жълтите павета – ето това е капитализмът, който пропагандирате, ама не познавате и не искате да живеете в него. Капитализъм е да отговаряш за действията си, много често и материално. Очевидно и вие толкова си можете.

Винаги съм се чудела какво правят емоциите в политиката, като те нямат никакво място там.

 Аз съм прагматик и технократ. Вярвам на снимки, чертежи, план-сметки, фактури, договори, имуществени регистри, приходно-разходни документи, материална отговорност, експертност. Да си демократ означава до много голяма степен да познаваш механизмите, по които работи държавата, да си знаеш правата и задълженията и да действаш законно, дори когато протестираш. Не да ми ревеш и тропаш с краче като някоя закъсала за спонсор мутреска.

За 25 години преход нито едно правителство не си направи труда да образова гражданите си как работи демокрацията, как действат законите, какви са основните процеси в това общество. Хората усещат, че нещо не е наред, ама не могат да го назоват. Приличат на болни хора, които не могат да си поставят диагноза, но не слушат лекарите, а само врачките – като всеки необразован. Гонят болестта с вуудуу магии и заклинания, не с реални и прицелени действия. И само се емоционализират, вместо да станат прагматични и да си поискат което им се полага по право. Защото не знаят кое е то.

Не вярвам на нито един политик, който ми говори емоционално и с лозунги. Съмнявам се във всеки самозван демократ, който ми държи речи като комсомолски секретар. Аз и в Комсомола съм била (беше задължително), и главният прокурор Сотир Цацаров ми е бил комсомолски секретар на гимназията, ама и по онова време не съм чувала такива клишета и глупости, каквито слушам сега от т.нар. бунтари срещу властта. Такова невежество за това как работи държавата лъха от словата им, че ми става тъжно. Все едно съм на парти на милиционери от преди 1989 г. (Вярвам, схващате намека. А аз познавам същността на милиционера, в гимназията, когато бях млада и хубава почти колкото протестиращите на жълтите павета, имах двама доста активни ухажора от милиционерското училище в Пазарджик.)

Та потърсете им материална отговорност на новите окупатори. Това е изключително дясно, капиталистическо и демократично. Собствеността е свята, нали така? А лично аз съм казала отдавна, че давам гласа си на тази партия, която ми издигне образованието в култ и каже, че ще харчи най-много за него. Ама наистина го направи и ми представи план как ще стане това. И въведе задължителен предмет „Гражданско образование” в училище, както миналата година предложи вицепрезидентът Маргарита Попова. Защото не може да си завършил гимназия и да не можеш да си сметнеш данъчната декларация. Не може да не знаеш какви последици имат действията ти. Не може да подписваш заробващи договори за кредити, за да си купиш плазма за килера, който наричаш хол.

Демокрация с прост народ не става. А щом и бунтарите му са необразовани, няма светлина в тунела. Ще хвърчат емоции, политиците ще ни конфронтират, а те отзад ще си делят благата и ще ни се смеят на акъла. Не ми отнемайте поне надеждата, че съпротивата има смисъл, като протестирате неталантливо и по милиционерски.

ПС. За да няма спекулации, каквито вече са правени с текстове от блога ми, уточнявам изрично: предоставям текста за препубликация на който го иска абсолютно свободно, но съм го написала за блога си, не е предназначен да излиза на хартия и съм го създала напълно доброволно, свободно и безплатно.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->