Спрете да се мотаете - 10 полезни съвета

Мотаете ли се, четейки това? Често ли отлагате за по - късно решаването и изпълнението на ежедневните си задължения и ангажименти? Ако казаното до тук се отнася за вас - задължително прочетете статията до край.

Журналистката и блогерка Франсес Буут предлага 10 съвета за по-висока продуктивност, които ще ни помогнат дори, когато сме склонни към прокрастинация ( неволното, или умишлено  отлагане на  работата и занимаването с всичко друго, освен с важните и неотложни задачи).

Кое ни кара да отлагаме? Защо правим какво ли не, с изключение на това, което действително трябва да вършим?Време е да прочетете внимателно следващите 10 стъпки, за да си помогнете.

1. Ще трябва да го кажете на глас.

Първо, трябва да видите и осъзнаете, че се мотаете, и да си го признаете. Направете го без да се укорявате и без да се стресирате, че нямате достатъчно време. Просто си кажете, че сте ужасен развейпрах, но продължавате напред. Щом направите това, вече може да направите и нещо срещу това.

2. Къде отива времето?

Различни занимания "изяждат" времето, през което се размотаваме. Започнете да забелязвате какви са вашите. Може би сърфирате в социалните медии и се губите из тунелите на интернет? Или чистите? Или превключвате телевизионните канали? Дигиталните разсейващи фактори са мощно изкушение, на което трябва да се съпротивляваме съзнателно. Много е лесно да кликнем върху иконката на социалната медия, когато работата ни е скучна, трудна или некомфортна. Започнете много внимателно да следите къде отлита времето ви.

3. Направете времето най-добрия си приятел

Прокрастинаторите често се самозаблуждават за хода на времето. Ако често приключвате деня объркани и неразбиращи къде отиде времето, опитайте да преразгледате връзката си с него. Направете го свой приятел. Започнете съзнателно да отчитате колко ви отнема всяка задача, вместо да гадаете наслуки. Често поглеждайте към часовника и разберете, че онова, което според вас ви отнема 15 минути, всъщност отнема 30 или час.

4. Подобрете оценката си

Когато любителите на туткането оценяват колко ще им отнеме дадена задача, те обикновено правят изчисленията си без да включват времето, което ще прекарат в туткане. След това, разбира се, му отделят дълги минути и часове и задачата се разтегля неимоверно. Тогава те се разстройват, разочароват или плашат в най-добрия случай или пропускат важен краен срок в най-лошия, защото всичко им отнема повече, отколкото „би трябвало”. Ако знаете, че се туткате, включете време и за това в оценките си, за да не сте винаги назад с темпото. Пожелателното мислене може и да ви помага да започвате всеки ден с надежда, но постоянното пропускане на целите е демотивиращо, затова заложете на искреността и точността.

6. Твърде лесно...

Туткаме се най-много, когато задачата пред нас е в един от двата края на спектъра – или твърде лесна, или твърде трудна. Ако е прекалено лесна, бързо ни доскучава, нямаме мотивация и нищо не задържа вниманието ни. Номерът е да си даваме често малки награди за това, че продължаваме да работим – на равни интервали от време, например на всеки 30 минути. Наградите може да са нещо за хапване и пийване или петминутна почивка; разходка или разговор с любимия.

 ...или твърде трудно?

Ако задачата е прекалено трудна, ние пак се туткаме. Причините обаче са други. Знаем, че ще се наложи да вложим много усилия, може би не сме сигурни дали ще се справим и, честно казано, май сме малко изплашени. Затова отлагаме ли отлагаме, като се занимаваме с всичко друго, но не и със задачата. Накрая все пак започваме – обикновено защото времето напредва зловещо. Крайните срокове са един от методите за справяне с този проблем, но по-малко стресовото решение е да започнем, когато все още имаме много време. Признайте, че ще правите нещо извънредно и затова отлагате. Бъдете добри към себе си и се потупайте по рамото, че се заемате с тежкия труд. След това пристъпете към него, но стъпка по стъпка. Включете в деня си и една-две леки задачки за разсейване и успокоение.

7. Само мъничко

Може ли малко прокрастинация да бъде полезна? Може. Това обаче не е карт бланш да се връщате към часовете на размотаване. Пет минути от него обаче ще ви помогнат като плавно преминаване към задачите. Може да ги използвате например в началото на работния ден или след обяда, когато трябва отново да се настроите за действие. Проверете набързо фейсбука си или прогнозата за времето, или последните новини. Или сложете едно кафе да се вари. Придържайте се обаче строго към лимита от 5 минути и не им позволявайте да се превърнат в поредния пропилян час. По време на тази кратка, нарочна прокрастинация се надъхайте и плавно пристъпете към работата си.

8. Посрещайте повече крайни срокове

Често единственият момент, когато се стягаме и се концентрираме истински върху задачите, е когато сме неприятно близко до някой краен срок. Така че, ако искате да бъдете по-продуктивни и съсредоточени, си сложете повече крайни срокове. Така ще се чувствате притиснати, но не до непоносимост, тъй като ще си ги определяте вие. Решете например, че трябва да приключите нещо до 15:30 днес. Или до петък вечерта. Ако работите за другиго и самоназначеният краен срок не ви е достатъчен за мотивация, помолете шефа си да ви определи няколко такива. Създайте си навика да обещавате да свършите нещо до определен ден/час.

9. Пренапишете целия си списък със задачи

Ако все не намирате вдъхновение да продължите напред и да отметнете още точки от списъка си със задачи, трябва да промените съдържанието му. Това може да означава, че ще трябва да промените цялата си натовареност. Едно от решенията е да делегирате нежеланите задачи на някого и да си оставите време да се съсредоточите върху онези, които ви мотивират. Друго е да потърсите нов проект, който е свързан с въпросите, които най-силно ви интригуват. Сложете повече любими неща в списъка си със задачи и ще откриете, че ви е по-лесно да го следвате.

10. Чудо ли чакате?

Да не би да се надявате, че ще напишете най-добрата презентация на света до 5 сутринта? Така само ще се самоизплашите с нереалистичните си очаквания, които никога няма да можете да оправдаете, и ще блокирате. Нищо чудно, че подобни мисли слагат началото на дълъг цикъл от прокрастинация. Вместо това мислете на малки стъпки. Можете ли например да започнете да пишете днес? Да посветите един цял час на задачата още този следобед и да видите как ще потръгне? Не очаквайте чудеса и ще ви е по-лесно да се задвижите.