Интервю майката на Златка Димитрова след загубата на бебето

Ден след трагедията с плеймейтката Златка Димитрова, която загуби бебето си в средата на осмия месец от бременността си, репортер на „ШОУ” разговаря с майка й Маргарита. 

Това е първото интервю, което някой от съсипаното семейство дава пред медиите и й благодарим за доверието.

- Маргарита, как е Злати след трагедията с бебето?

- Не е добре. Много страда и много тежко изживява загубата на бебето. И на мен ми е тежко заради нея. Не знам къде се намирам. Много ни се събра напоследък в семейството, и особено на Злати. Тревожа се за нея много, моля се да се съвземе по-бързо.

- Вие видяхте ли я?

- Не, още не съм я видяла - аз съм в Бургас, а тя е в София. Но се чуваме всеки ден по телефона по няколко пъти. Давам й кураж и се опитвам да я развличам, за да не плаче. Сега стягам багажа си и заминавам, в петък ще бъда при нея и ще поостана да й помагам.

- Кога и какво всъщност се случи?

- Ами аз гледам много да не я разпитвам сега по телефона, за да не го изживява пак. Но ще ви кажа каквото знам. Това, което се изписа - че Злати загубила бебето си, докато била на „Каваците”, са пълни глупости! Абсолютни измишльотини са, че влизала в морето и затова се случило това! Тя наистина бе известно време на „Каваците”, но не е припарвала до морето. Стоеше за кратко под чадър на сянка, изобщо не се е къпала във водата. Много се пазеше. Десет дни преди да се случи така и тя да изгуби бебето, Злати се прибра в София.

Трябваше лекарите да я следят заради сърдечните й проблеми

- Всъщност тя си тръгнала към София, защото е усетила, че има проблем с бебето ли?

- Не, не! Никакви проблеми не е имала. Просто за рутинно проследяване си замина. Аз я чувах непрекъснато по телефона, тя се чувстваше много добре. И всичко започна изведнъж и се случи много бързо...

- Кога започна?

- Ами на 4 август, в понеделник, имаше час за преглед в клиника „Надежда”. Следеше я д-р Михова и Злати беше много доволна от нея. Много опитен професионалист е. В понеделник, когато отишла на преглед, тя й казала, че вижда някакъв проблем, но я посъветвала да дойде пак на другия ден.

- Какъв е бил проблемът?

- Нещо с тоновете на бебето, не са били както трябва. Но явно не е било и нещо опасно, щом я е пуснала да си ходи. Аз много подробности не мога да ви кажа какво точно не е било наред, защото не смея да разпитвам Злати. Тя ми се обади тогава и беше притеснена. На следващия ден, когато отишла пак на преглед,

бебенцето е било вече мъртво

Казали са й, че няма никакви тонове и че нищо не може да се направи. Това е, за съжаление.

После вече са я приели в болницата. Мъчиха я по естествен начин, включиха й системи, но не се получи. И на 6 август в сряда вечерта й направиха секцио. В неделя вече я изписаха и тя се прибра в апартамента си в София.

- Злати видяла ли е бебенцето си?

- Да, видяла го е. Лекарите са я попитали дали иска да го види и тя е поискала да го види. Коя майка няма да поиска?! Тя толкова го чакаше и толкова го искаше това бебе!… Но аз вярвам, че всичко ще бъде наред и тя ще стане майка.

- А знаят ли се причините за случилото се? Тя имала ли е някакъв инцидент, например да е падала или да е вдигала тежко?

- Не съм много сигурна какви точно са причините. Не е вдигала нищо тежко, не е падала, нямала е никакви инциденти, които биха могли да са причината за загубата на плода. Нито е влизала в морето, нито е боледувала – абсолютно нищо! Стана изведнъж, от нищото! Май е имало съмнения за усукана пъпна връв около врата, но и в това не съм съвсем сигурна. Тежко ми е да я питам за такива подробности... Така е било писано да стане, много жени са го изживели. Дано на никой да не се случва!...

- А нейното сърдечно заболяване дали има някаква връзка с инцидента?

- Тя е питала за това, казали са й, че двете неща не са свързани. Злати има от 3-годишна възраст тахикардия. Не мога да назова медицинския термин ВПВ-синдром или нещо подобно беше. Вярно, следяха я много изкъсо заради това й заболяване, но пък лекарите казват, че то няма връзка с инцидента с бебето.

- А вие вярвате ли, че случилото се може да е предизвикано от клетвите на свекърва й?

- Знам ли вече и аз в какво да вярвам?!... Няма никакво обяснение или видима причина за това, което се случи. Аз по принцип никак не съм суеверна, но пък истина е, че в един много кратък период се случиха много лоши неща в семейството. Знаете, че миналата година почина и бащата на Злати. Аз хем не вярвам в магии, хем вече започнах да се чудя наистина ли не вярвам... Но пък и вярвам, че всичко се връща. Мъжът ми казваше, че един вол като рие пръстта, я хвърля върху гърба си. И, наистина, лошото, което един човек му правеше, после се върна срещу него като бумеранг.

- А вярно ли е, че свекървата на Злати я е проклела да не роди?

- Ами тя Злати го каза, макар и не докрай.

Имаше клетви, и то не само една

В един период много клетви бяха изречени срещу нея. Това бе когато каза за бременността си – тогава беше в четвъртия месец. Аз в магии може и да не вярвам, но в клетви вярвам. Особено в майчините клетви. Народът казва, че те са най-силните и винаги те застигат!

- А Златка страхуваше ли се от тези клетви?

- Тя видимо не даваше вид, че се тревожи. Даже демонстрираше, че не й пука изобщо. Но аз виждах, че тя имаше големи притеснения. Аз съм й майка, познавам я – мен не може да ме излъже. Когато чуеше нещо или получеше sms, ми споделяше. Казваше: „Ох, пак еди-кой си ми каза това и това. Дано да са само думи и дано нищо да не се случи”. Това от нея няколко пъти съм го чувала.

- Мислите ли да направите нещо, да вземете някакви мерки против тези клетви?

- Да, сериозно съм го помислила, и Злати също. Не знам точно какво се прави, но смятам да се посъветвам със свещеник, и то още тези дни. Той да ми каже какво трябва да се направи, за да я предпазя и нея, и семейството. Ние сме християни и смятам, че църквата ще ни помогне. Чувала съм за Киприяновите молитви, но може да има и нещо друго против клетви и зли сили. Сигурно има хора, които не вярват и ще ми се смеят, но аз съм длъжна да направя всичко, което може да се направи.

- А Миро как е, той държи ли се?

- Миро, като всеки мъж, не показва много чувствата си, но и той го изживява много тежко. И той също го чакаше това дете като Злати. Не му е леко и на него. Но той по се държи и дава кураж и на нея. Те са млади, пак ще стане, ако е рекъл Господ. Само да са живи и здрави.

Те бяха обзавели вече бебешката спалня, бяха накупили всичко – кошарка, дрешки, играчки... Сега смятах, като отида в София, да прибера всичко, за да не й напомня на Злати и да не се разстройва. Но разбрах, че тя вече всичко е прибрала. Смятам да взема дрешките към Бургас. А и съм сигурна, че скоро пак ще ни потрябват.

- Разбирам, че сте склонна да вярвате, че станалото има връзка с клетвите на майката на Миро...?

- Не знам какво да отговоря. Не искам да съм крайна. Може и всичко просто да е една случайност. И на други жени се е случвало, без да са проклинани. Но знам ли, а и кой може да знае?! Определено и аз, и Злати имахме някакви притеснения по тази тема. Няма жена, която да не се изплаши, като чуе такива страшни и грозни пожелания!

- Какво точно е казала свекървата на Златка?

- Аз не мога да го повторя. Дори и Злати не посмя да го повтори. Нека да не ровим в стари неща. Аз пак казвам – всеки човек избира как да живее и какво да прави. Но всичко зло, което правим, ще ни се върне със сигурност някой ден. Сега искам само да гледаме напред, да превъзмогнем това нещастие, и най-вече Злати. Защото нея най-много я боли. И да чакаме хубава вест. Тя сега трябва да си почива, защото освен че психически не е добре, и физически - също, след това, което преживя.

Едно интервю на Ани Илиева