Истината за възродителния процес - стенограма на МВР

Преди 30 години БКП и държавният апарат на България започва т.нар. възродителен процес - масовото насилствено преименуване на турското население у нас. 

В края на 1984 г. и началото на 1985 г. започва една от най-срамните страници в историята на социалистическа България. "24 часа" започва поредица за възродителния процес с документи и автетентични свидетелства.  "Като на празник", чийто автор е Михаил Иванов е първата от публикациите.  Текстът е публикуван за първи път в сп. "Обектив".

МИХАИЛ ИВАНОВ*
Как МВР посреща новата 1985 г.,
кървавия старт на т.нар. възродителен процес


“Смяната на имената трябва да се превърне в празник на освобождението на това население от турско робство.”
Тодор Живков, Из изказване на среща с партийния и държавния актив, 18 януари 1985 г., ЦДА, ф.1б, оп. 63, а. е. 108, л. 5

Уводни думи
от съставителя
От години се ровя в архивите, опитвайки се да проумея безумието, което, за съжаление, ще остане в нашата история с названието възродителен процес. (Така беше осквернена и думата Възраждане, която като ученици асоциирахме с Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Паисий Хилендарски и много други светли имена.)
Възстановяването на събитията през 80-те години се затрудняваше от състоянието на архива на БКП за този период. Проблеми има и в архива на МВР - не съществуват например описи на архивни документи на Шесто управление на Държавна сигурност за годините 1986-1989 г. и не е ясно дали е така, защото за този период не са налице материали или защото съхранените документи са в насипно състояние.

Така или иначе общата картина в голяма степен се проясни. През последните 10 години темата за политиката на БКП към малцинствата беше разработена в няколко специализирани изследвания. В предлаганата рубрика, представяйки текстове от архивни документи и други източници, ще се опитам да илюстрирам преди всичко какъв е бил начинът на мислене на участниците в тези трагични събития, какво реално се е случвало и където е възможно - на преживяванията на жертвите.

За да бъде обозрима задачата, която си поставям, засега ще се огранича в периода 1984-1989 г. Документалните текстове ще бъдат възпроизвеждани дословно.
Кулминация в асимилаторската политика на БКП е масовото насилствено преименуване на турското население в края на 1984 г. и началото на 1985 г. По това време МВР е на бойна нога. В сградата на министерството в София се провеждат оперативки, срещи, съвещания с участието на министъра Димитър Стоянов. В окръзите със смесено население се изграждат щабове, към които са на подчинение всички репресивни сили на съответните територии. Щабовете се командват от висши офицери от командния състав на министерството.

В края на декември действията са концентрирани в Южна България - главно в Кърджалийски окръг.
С предложените по-долу извадки от стенограми се опитвам да пресъздам атмосферата в МВР и случващото се в България около новата 1985 година.



Архив на МВР (АМВР), ф. 1, оп. 12. а.е. 641, л. 1-3
СЕКРЕТНО!
С Т Е Н О Г Р А М А
от срещата на др. министър на вътрешните работи с Колегиума по случай Новата 1985 година, проведена на 29.12.1984 г. от 15,30 ч.
ДР. Д. СТОЯНОВ (генерал-полковник Димитър Стоянов - кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на вътрешните работи.):
Другари, ние се събираме да изпратим старата година. Желанията на болшинството от Вас е по случай Новата година да си бъдат вкъщи, със семействата, напоследък и без това се събираме по различни поводи. Аз говорих с др. Тодор Живков (генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НР България), казах му, че имаме юбиляри, поканих го от тяхно име да проведем една вечер. Той даде своето съгласие. Др. Кашев (ген.-лейтенант Илия Кашев - началник на Управление за безопасност и охрана (УБО) трябва да види каква е програмата на др. Живков, за да определим мястото и датата, колко хора ще се поканят. Щом ще бъде др. Живков, всичко трябва да стане на ниво.

Една част от другарите ги няма,
4 души са “на
фронтовата линия”,
така се наложи. Това са другарите Ив. Димитров (ген.-лейтенант Иван Димитров - зам.-министър и директор на Народната милиция), Н. Черкезов (ген.-майор Никола Черкезов - началник на Инспектората на МВР), Ст. Цанов (ген.-лейтенант Стефан Цанов Иванов - зам.-командващ Гранични войски?) и другари от ДНМ (Дирекция на народната милиция), у-ние Тил, ІІІ у-ние-ДС (Трето управление на Държавна сигурност - Военно контраразузнаване).

Там хората ще работят, ще управляват силите и средствата, защото имаме към 700 граничари и още 500 души от окръзите и школите.
Ние имаме и друг вариант за действия - Смолян да вземе района на Бенковски и го обезпечава. Затова нашите другари за Нова година там ще останат... Аз пак поставям въпроса за снабдяването, всичко каквото трябва в това отношение, защото не се знае колко време нашите хора ще стоят там, но докато обстановката не се овладее напълно, няма да ги връщаме.

Аз доложих на др. Живков за действителната обстановка. Казах му, че в края на краищата аз възобновявам въпроса за създаването на Вътрешни войски. Ние сега действаме в една точка - Кърджали, но ако имаме още окръзи, какво ще правим? Той обеща отново да се прегледа въпросът с др. Джуров (армейски генерал Добри Джуров - член на Политбюро и министър на народната отбрана). Трябва да имаме две хиляди души, 500 според мен трябва да стоят в Шумен, 500 в Пловдив и 1000 в София, в случай на нужда да можем да ги използваме. В случая това го правим благодарение на граничарите, които са там, и двата курса в Долни Богров и Казанлък (става дума за две милиционерски сержантски школи, б. съст.) и за 2-3 часа ги вдигнахме. Ако не бяха - какво щяхме да правим?

Дава се положителна оценка на нашите действия, когато докладвах на другарите П. Кубадински (Пенчо Кубадински - член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Националния съвет на Отечествения фронт), П. Младенов (Петър Младенов - член на Политбюро и министър на външните работи.), Г. Атанасов (Георги Атанасов - кандидат-член на Политбюро), Ст. Михайлов (Стоян Михайлов - секретар по идеологическите въпроси на ЦК на БКП.) и др. Т. Живков. Ние до средата на месец януари
да приключим работата с участието на нашите органи и да закрепим успехите и резултатите, а след това работата ще продължи по откъсване на групи, хора, лица и преименуване на базата на една политическа, идеологическа и организаторска работа. Това е поръчението. (…)

На съвещанието от 4 януари 1985 г., извадки от чиято стенограма следват по-долу, се прави отчет на действията по преименуването в Кърджалийски, Хасковски, Бургаски, Пазарджишки, Благоевградски и Силистренски окръзи, както и подготвителната работа в Старозагорски окръг и Българската народна армия.
АМВР, ф. 1, оп. 12, а.е. 644, л. 1-
СЕКРЕТНО!
С Т Е Н О Г РА М А
от служебно съвещание с ръководния състав, провело се на 04.01.1985 г.:
ДР. Д. СТОЯНОВ:
В нашето съвещание участват др. Палин (ген.-полковник Велко Палин), зав. отдел “Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП, др. Т. Радулов, зам. завеждащ същия отдел, др. Фьодоров, ръководител на представителството на КГБ - СССР, и други съветски другари, които работят в нашите поделения. (…)
ДР. АТ. КАДИРЕВ (полк. Атанас Кадирев - началник на Окръжно управление на МВР - Кърджали):
УВАЖАЕМИ ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,
ДРУГАРИ ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ,
През последните години на основата на Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 27.07.1970 г. за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на потомците на насилствено помохамеданчените в миналото българи беше извършена широка дейност за проучване произхода на населението в окръга. В резултат на упоритата и амбициозна научна и практическа работа бяха събрани доказателства, удостоверяващи по категоричен начин в по-общ, исторически аспект и за
стотици и хиляди
случаи в конкретен
родов план
българския произход на населението в Източните Родопи.

На тази основа, с оглед привеждането имената на това население в съответствие с действащата правна уредба в страната и във връзка с новата паспортизация на всички граждани на НРБ, през 1982 г. ОК на БКП реши да се реализира един мащабен по своята историческа перспектива и значение и тежък за практическо изпълнение план, относно смяната на арабските имена на българските турци с доказан български родов корен.

В процеса на работата кръгът на тези лица се разшири и обхвана значителна част от хората. Очертаха се цели села, селищни системи и райони, където населението е с турско самосъзнание, но с български произход. Практиката потвърди изследванията и изводите на историческата и етнографската наука, като доказа безспорно българското минало и българския произход на населението в Кърджалийски окръг. Пример дадоха селищните системи Черноочене, Крумовград, Подкова и др. (…)

Изясни се, че с малки изключения това население е от чист български произход. Голяма част от него е потурчено след освобождението на България, включително и след 9.9.1944 г., буквално до вчера, по пътя на смесените бракове - това се отнася особено за селата край границата и край Смолянски и Пловдивски окръг.
Въпреки всичко искам да кажа, че голямото болшинство от хората, макар и доста трудно, ни разбраха правилно и приеха политиката на партията, благодарение на което
досега в окръга са преименувани над 120 000 души, т. е . над 50%. Сега има достатъчно основание да направим извода, че процесът е необратим. Само вчера са сменени имената на над 16 540 лица. (…)


Работата през 1984 г. по националното осъзнаване се разшири. Задълбочаването на работата по тези мероприятия по естествен път водеше до усложняване на оперативната обстановка.
Националистите продължиха да разпространяват най-невероятни слухове за физически
насилия и кощунства, за изнасилване и обругаване от страна на партийните и административните органи и особено от страна на органите на МВР при преименуването, за да насаждат страх, да създават антибългарски и антисоциалистически настроения и да провокират вражески антибългарски действия и прояви.

В резултат през миналата година бяха извършени тежки престъпления и редица дръзки националистически прояви със сериозни социално-политически, морално-психологически и икономически последици: в началото на годината в с. Безводно бе разкрита и реализирана чрез профилактика нелегална група от 6 лица (ГДОР (групово дело за оперативна разработка) “Терористи”, които се готвеха да взривят кметството, когато работната група отиде да сменя имената.


Обектите бяха задържани, тротилът и фитилът бяха иззети. Ние им сменихме имената, върнахме ги и те сложиха началото на преименуването на селото. За една седмица с. Безводно беше преименувано.
През март в с. Комунига след полунощ беше изгорен ковчег в центъра на селото в знак на демонстрация срещу въвеждането на новите социалистически обреди и ритуали (налаганото по това време насила погребение с ковчег - според “социалистическия ритуал”, е несъвместимо с мюсюлманската религия).


Авторите на деянието са разкрити и осъдени. Срещу 1 май в с. Комунига бяха разпространени лозунги и листовки с остро националистическо съдържание срещу преименуването. На 12 срещу 13 май беше направен опит за запалване на общинския партиен комитет в с. Черноочене. На 14 срещу 15 май беше запалено и изгоря училището на с. Патица от Чернооченската селищна система. На 21 срещу 22 май в гр. Кърджали бяха разлепени 6 листовки с остро националистическо съдържание,
приканващи към масова въоръжена съпротива.


На 27 срещу 28 май в селата Лебед и Щерна от селищната система Джебел бяха окачени турски знамена. По всички тези случаи са заведени ДОИ (дела за оперативно издирване). Много засечени лица са взети на оперативен отчет...
Бяха иззети програма и устав на нелегалната организация, наречена Ленинска комунистическа партия на турците в България, доклад и встъпително слово за учредителния конгрес, който те готвеха, обръщение до ЦК на БКП, до Кенан Еврен (президент на Турция) и до младежите и юношите турци в България. Обръщение от същата организация е изпратено и до ООН чрез турския посланик в Унгария.

Същите са подготвили позиви за разпространение, написали са ги на восъчен лист, снабдили са се с циклостил. Те трябва да кажат къде са тези позиви и защо се страхуват. Хванали сме ги на мероприятие, откъдето личи, че много се страхуват именно да не разкрият позивите и че ако ги разкрием, свършено е с тях. (…)
Инициатор за създаването на Ленинската комунистическа партия на турците в България е Авни Велиев (с “българско” име Иван Велев) - учител в гр. Джебел.

Затова през1984 г. той е осъден на 7 години и 6 месеца затвор. Освободен е през декември 1988 г. В началото на 1989 г. основава и става ръководител на неформалната правозащитна организация “Дружество за подкрепа - Виена, 89”, която действа в координация с Демократичната лига за защита на правата на човека с председател Мустафа Юмер. На 20 и 21 май 1989 г. “Виена ,89” и кърджалийският клон на Независимото дружество за защита правата на човека организират демонстрация срещу възродителния процес в град Джебел, в която по данни на Шесто управление на ДС участват 1600 души.

Оперативната обстановка рязко се изостри в края на м. ноември и декември на 1984 г. след съвещанието на 21.11.1984 г., където се дадоха указания да се активизира работата по преименуване на лицата с български родов корен в произхода си.
Хиляди се вдигат на протест след смяната на имената, пращат подкрепления на милицията в Кърджали
Ръководните лица на МВР, които са ангажирани със смяната на имената на българските турци на съвещание в началото на 1985 г. определят, че “оперативната обстановка в края на 1984 г. се изостря”: логично беше на тази повишена активност от наша страна да се очакват по-остри действия от страна на противника. Ако нямаше такава реакция, би било неестествено, се посочва още в стенограмата от съвещанието с ръководния състав на МВР на 4 януари 1985 г., за което писахме и в броя на “24 часа” от 31 декември 2014 г.

Ето по-нататък части от тази стенограма:
На 22. 11. 1984 г. в с. Бенковски бе взривена източноправославната църква. На 29. 11. 1984 г. в с. Белополци, Ивайловградска селищна система, националистически елементи посегнаха срещу органи на МВР, участващи в групите по преименуването.
През втората половина на декември усложненията достигнаха кулминационната си точка.

На 24.12.1984 г. в 7 часа в с. Горно Прахово започнаха да се събират хора на тълпа. Към нея се присъединиха хора от селата Башево, Чернигово, Долно Прахово и принадлежащите им махали. Постоянно нарастващата тълпа тръгна за с. Млечино - център на селищната система, за да иска обяснение от общинския партиен комитет и общинския народен съвет защо сменят имената на лицата от смесени бракове и да наложи преустановяване на тази смяна. Около 9,45 ч тълпата нарасна на 1000 души и навлезе в с. Млечино, издигайки лозунги: “Напред”, “Да умрем”, “За Кърджали” и др. През това време в Млечино се беше изнесло с всичките свои сили и средства РУ (районно управление) на МВР-Ардино, начело с районния началник. Нашите сили ги спряха. С изстрели във въздуха и с шокови палки тя бе изтласкана извън селото. Там тя се прегрупира и отново тръгва за селото, където бе срещната от пристигналата на помощ група от ОУ (окръжно управление) на МВР, начело с началника на управление “Турски национализъм”, която я спира и респектира. По мегафона бе наредено всички да си отидат по домовете, който не изпълни разпорежданията, ще бъде съден за участие в политическа демонстрация. Към 12 часа хората се разотидоха.


Докато нашите сили разпръскваха голямата тълпа извън селото, на площада в селото се събра нова тълпа от около 200 души, предимно служители и хора, дошли от другите посоки на селото. С поведението си те даваха да се разбере, че са солидарни с исканията на първата тълпа и са готови да създават безредие. Това наложи бързо да бъдат разпръснати, а някои служители на общинския народен съвет и други учреждения на селищната система бяха подведени към разпит. В селото установихме временен милиционерски участък и оперативна група, която да разкрие организаторите и подстрекателите. В следващите 2-3 дни те бяха разкрити и някои изпратени в Белене.

На 24.12.1984 г. по плана на общинския партиен комитет на с. Бенковски се проведоха мероприятия за преименуването на лицата от български произход в селата Горски извор и Каялоба, които преминаха спокойно и без съпротива.
На 25.12.1984 г. в 7,30 ч от с. Горски извор се отправи към с. Бенковски - център на селищна система, тълпа от 2000 души, които се насочиха към общинския партиен комитет, за да искат обяснение за проведените през първия ден мероприятия, за да си искат паспортите.


С наличните сили са изтласкани в края на селото. По това време в Бенковски имаше 10-15 души, които работеха по взрива в църквата. Междувременно към тълпата се присъединиха хора от съседните махали и за 90 минути тя нарасна на около 2500-3000 души.
Това наложи за Бенковски да се изпрати подкрепление от ОУ на МВР-Кърджали, ОУ на МВР-Смолян, ГО (гражданска отбрана) в Кърджали и Смолян и военно-въздушно поделение на Голо бърдо. На място бяха изпратени екипи но ПО (противопожарна охрана) от Кърджали и на РУ на МВР - Златоград. Поведението на тълпата бе дръзко и предизвикателно. С викове и крясъци отправиха искания и закани, скандираха вражески лозунги. Тълпата излъчи парламентьори, с които беше разговаряно, и след това беше разпръсната безкръвно.


По същото време беше нападнато кметството в с. Горски извор, охранявано от 4-ма милиционери. Кметството беше обкръжено от три кордона: на първия - децата, на втория - жените, на третия и по фланговете - мъже.
С камъни и колове бяха изпотрошени прозорците и вратите на кметството. Те са мислели, че паспортите им са в кметството и са искали да го превземат, за да си ги вземат. Беше изпратена помощ и демонстрантите бяха разпръснати. В селата Горски извор и Бенковски са изградени временни милиционерски участъци.

На 26.12.1984 г. в 7 часа тълпа от две направления: с. Каялоба, Горски Извор, Китна и второто от с. Пресека и Добромирци се насочиха към с. Бенковски с общ брой около 2000 души. Към 9 часа тълпата от Каялоба и Горски извор достигна охранявания рубеж извън селото и започна да напада органите на МВР.
След намесата на силите на ГВ (гранични войски) тя беше изтласкана. Към 9,45 часа от посока с. Мъглене (полковник Кадирев вероятно има предвид с. Могиляне) се насочи нова тълпа, която бе посрещната от групата на ОУ на МВР - Кърджали, и поделението на ВВС.

Участниците се държаха много дръзко, издигаха вражески лозунги и искания. Нахвърляха се с камъни, дървета и ножове срещу нашите сили. Неизвестно лице стреля с ловна пушка. С решителни и безкомпромисни действия тълпата бе разпръсната.
В 10,30 часа тълпа от с. Пресека и с. Добромирци - около 2000 души, навлезе в с. Бенковски. Тя бе изключително агресивна.

Участниците хвърляха камъни и дървета по нашите превозни средства и състава. Изпочупени бяха прозорците на колите на ПО. Направен бе опит да се разпръсне с автомобил на ПО. Тогава те се нахвърлиха върху служителите на МВР. Взети бяха решителни мерки за нейното разпръскване. Интересно е, че поемаха стоически цялата вода на пожарните цистерни.

На 26 декември 1984 г. край с. Могиляне загиват 17-месечната Тюркян Фейзулах Хасан от с. Каялоба, Айше Мюмюн Молахасан от с. Каялоба и Муса Мюмюн Якуб от с. Китна. В памет на малката Тюркян след 1989 г. е издигната чешма.
На 26.12.1984 г. тълпа от 1800 души от селата Генерал Гешево, Устра и Мрежичко се насочи към град Джебел. В 6,30 часа тя бе спряна в подстъпите на града. На градската автогара се събра друга тълпа от 300-350 души, която бе блокирана на място.
На 26.12.1984 г. около 10,30 часа на площада в Момчилград започна сформирането на отделни групи от по 30-50 души. Беше получен сигнал от ДЛ (доверено лице), че около 12 часа на площада в Момчилград ще се струпат много лица, които ще чакат представител на турското консулство. Поради липса на достатъчно сили, силите бяха в Джебел, нямаше възможност да се предотврати събирането на по-големи групи на площада в Момчилград. Въпреки нашите предупреждения около 12 часа тълпата нарасна на около 1200 души. С изключителна агресивност, викове, крясъци и скандирания участниците нападнаха сградите на ОбПК (общинския партиен комитет), ОбНС (общинския народен съвет), аптеката, ДСК (Държавна спестовна каса) и магазини и счупиха врати и прозорци. Това наложи спешно да се използват силите на ОУ на МВР - Кърджали, Гранични войски и противопожарни автомобили. Тълпата бе разсечена, изблъскана и разпръсната около 14 часа.

На 26.12.1984 г., този ден беше най-тежкият, към 20 часа в с. Звездел, група от 100-120 души се събра, обкръжи кметството, завзе го и искаше да се саморазправя с кмета. Чрез сили на ОУ на МВР - Кърджали, те бяха разпръснати и възстановен общественият ред. Малко след това друга група се насочи за Момчилград от с. Равен. Групата на ОУ на МВР в движение беше пренасочена, за да я срещне на път за града и да я разпръсне.
На 26.12.1984 г. около 21,30 часа беше получен сигнал, че в с. Груево и с. Балабаново са се събрали тълпи с намерение да тръгнат за Кърджали или Момчилград. За разпръскването им бяха изпратени сили на ОУ на МВР и ГВ. Този ден в работа влязоха и първите сили, които бяха пристигнали от НМ (народната милиция) - Казанлък. Установи се, че в Балабаново няма събрани хора. Тълпата в с. Груево се състоеше от около 1000 души, част от които въоръжени с брадви и ножове. Направен бе опит да се разпръснат с наличните сили и два автомобила на ПО. При започване на разпръскването участниците в тълпата се нахвърлиха срещу служителите на МВР и две лица направиха опит да отнемат автоматите на офицери на НМ. Тогава с решителни и безкомпромисни мерки тълпата беше изтласкана до края на селото, където напалиха огньове. Към 20,30 часа нашите сили установиха контакт с представители на тълпата и ги принудиха да се приберат.