stoineff

Какво се е случило на 5 - ти юни


Поражението на Германия във Втората световна война, Шестдневната война в Близкия изток,Планът Маршал. Това са част от събитията, с които се свързва датата 5 юни в световната история. На тази дата през 1945 година в Берлин е подписана декларация за поражението на Германия и за съвместното управление на нейната територия от правителствата на четирите държави (САЩ, Франция, Великобритания и СССР), като я разделят на четири окупационни зони. Две години по-късно на същата дата държавният секретар на САЩ Джордж Маршал, в речта си в Харвардския университет, излага програмата за следвоенно възстановяване на Европа, станала известна под името “план Маршал”. Планът Маршал e свързан с оказване на помощ от страна на САЩ за 16 западноевропейски страни, която възлиза на 16,4 млрд. Долара, под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предоставени за периода 1948-1952 г. Той е първият военен деец - нобелист. Умира на 16 октомври 1959 г. във Вашингтон.
На тази дата започва Шестдневната война, когато през 1967 година с нападението на Израел над Египет, Сирия, Йордания, Ирак и Ливан започват военни действия в Близкия изток.
Михаил Горбачов получава Нобелова награда за мир за заслугите му в подобряването на отношенията между Изтока и Запада (1991).
На 5 юни са родени: испанският поет Федерико Гарсия Лорка, 1947 г.
На 5 юни умират: композиторът Карл Мария Фон Вебер, италианският учен – славист Луиджи Салвини,
5 юни е Международен ден за опазване на околната среда. Отбелязва се за пръв път на тази дата през 1973 година.

2014 г.
В Италия са арестувани 41 членове на Коза ностра.

2013 г.
Наваз Шариф за четвърти път става министър-председател на Пакистан.

2012 г.
Сирия изгонва посланиците на 17 страни, включително българския шарже д'афер. Посланиците на САЩ, Франция, Великобритания, Швейцария, Турция, Италия и Испания, както и временните ръководители на мисиите на България, Белгия, Германия и Канада са обявени за персона нон-грата.

Либийското правителство отново установява контрол над международното летище в Триполи, след като членове на въоръжена групировка блокират пистата с искане техен лидер да бъде освободен. Част от нападателите са задържани.

2011 г.
На парламентарните избори в Португалия, управляващата Социалистическа партия претърпява поражение, получавайки 24,4—30 % от гласовете, като опозиционната Социал-демократическа партия начело с Педро Пасушем Коелю получава 37—42,5 % от гласовете.

Израелски военни откриват огън по протестиращи сирийци, опитващи се да преминат границата на Голанските възвишения. Убити са 23-ма човека, а ранените са над 325.

В Португалия и Македония се провеждат парламентарни избори, а в Перу - втори тур на президентските избори.

2006 г.
Либийска правителствена делегация пристига в столицата на САЩ Вашингтон на първата си официална визита, след възстановяването на дипломатическите отношения между Триполи и Вашингтон.
През 2004 г. правителството във Вашингтон започва да възстановява дипломатическите си отношения със северноафриканската страна след 25-годишно прекъсване.

2003 г.
Серия от атентати в Чечня— 16 души загиват при взрив в град Моздок.

1991 г.
Президентът на СССР Михаил Горбачов получава Нобелова награда за мир за заслугите му в подобряването на отношенията между Изтока и Запада.
Михаил Сергеевич Горбачов е руски партиен и държавен деец. Той е роден на 13 март 1931 г. в с. Приволное, Красногвардейски район на Ставрополския край. През 1955 г. завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет, по-късно и Ставрополския селскостопански институт (1967 г.).
През 1946-1950 г. работи като механизатор в МТС в родния си край. От 1952 г. е член на КПСС. От април 1970 г. е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС - от 1980 г. В периода 1978-1985 г. е секретар, след което и генерален –секретар на ЦК на КПСС. В периода 1990-1991 г. е президент на СССР. Слиза доброволно от политическата сцена след потушаването на комунистическия "пуч" в СССР през лятото на 1991 г. Основател и ръководител на фондация "Горбачов" за изследване и развитие на демократичните процеси. През 1990 г. получава нобелова награда за мир. През 2002 г. посещава България. "Доктор хонорис кауза" на над 100 университета в света, както и на СУ” Св. Климент Охридкси” от 2002 г.

1981 г.
В доклад на Здравния център на Сан Франциско за високата смъртност сред хомосексуалистите при пневмония за първи път се споменава за установеното при заболелите понижение на клетъчния имунитет, добило по-късно популярност под името СПИН.
Синдромът на придобита имунна недостатъчност е вирусно заболяване, предавано по полов или кръвен път, при което имунната система загубва функционалната си способност и организмът остава без защита от каквато и да е инфекция.

1975 г.
Завършва официалното посещение на корейския партиен и държавен лидер Ким Ир Сен в България.
Ким Ир Сен е севернокорейски политик. Роден е на 5 април 1912 г. в Северна Корея. Управлява Северна Корея от 1948 г. до смъртта си на 8 юли 1994 г. Той е известен с крайния култ към личността му. В Северна Корея официално е наричан Великият водач и е вписан в конституцията като "вечен президент". Рожденият му ден е официален празник в Северна Корея.

1975 г.
Суецкият канал отваря за първи път след Шестдневната война

1973 г.
За първи път се чества 5 юни като Международен ден за опазване на околната среда. Той е обявен за Международен по решение на конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в Стокхолм през 1972 г. На този форум е приета Декларация за околната среда - първият международен договор за принципите за екологична защита на Земята. Провежда се под егидата на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). Ежегодно на този ден се присъжда основната награда на ООН в областта на околната среда и развитието - "Глобал - 500" на държавни, политически и обществени дейци, допринесли с дейността си за опазването на околната среда.

1967 г.
С нападението на Израел над Египет, Сирия, Йордания, Ирак и Ливан започва Шестдневната война в Близкия изток. Израелците завземат Източен Ерусалим и градът е обединен.
Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. Тя е превантивна военна кампания, инициирана от генерал Деян в качеството му на израелски министър на отбраната срещу Египет, Сирия и Йордания. Войната е причинена от постепенната ерозия, под египетския натиск, на мироопазващия корпус на ООН, дислоциран след Синайската кампания от 1956 г., от концентрацията на арабски армии по израелските граници (май 1967 г.) и от новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване. Във военно отношение войната е забележителен успех за Израел. Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като авиацията достига чак до Луксор и Ран Банас. Египетските танкови сили са разгромени в Синай, а на 7 юни е достигнат и Суетския канал, като целия западен бряг на р. Йордан е окупиран същия ден. Накрая израелците овладяват Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия. В политическо отношение поражението на Египет временно отслабва позициите на Насър. Израелската победа отваря отново залива Акаба и премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове. След войната нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупирания Западен бряг на река Йордан. Арабско-израелският въоръжен конфликт е подновен с Октомврийската война от 1973 г.


1955 г.
Влиза в сила Варшавският договор. Той е подписан на 14 май 1955 г. на Варшавското съвещание. Варшавският договор представлява договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.
На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява и неговата денонсация.
Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

1947 г.
Държавният секретар на САЩ Джордж Маршал, в речта си в Харвардския университет, излага програмата за следвоенно възстановяване на Европа, станала известна под името “план Маршал”.
Планът Маршал e свързан с оказване на помощ от страна на САЩ за 16 западноевропейски страни, която възлиза на 16,4 млрд. Долара, под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предоставени за периода 1948-1952 г.
Джордж Кетлет Маршал е американски държавник и политик, армейски генерал (1944 г.). Той е роден на 31 декември 1880 г. в Юнионтаун, Пенсилвания. Завършва военния колеж във Вирджиния. Участва в I световна война. От 1939 г. е началник на генералния щаб на САЩ и един от авторите на стратегическите планове на САЩ и Великобритания през II световна война. В периода 1945 –1949 г. е държавен секретар. През 1950-1951 г. е министър на отбраната, един от инициаторите за създаване на отбранителния съюз НАТО. През 1953 г. получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец - нобелист. Умира на 16 октомври 1959 г. във Вашингтон.

1945 г.
Върховните главнокомандващи на страните – победителки във Втората световна война (САЩ, Великобритания, Франция и СССР) – Айзенхауер, Монтгомъри, Де Тасини и Жуков, подписват в Берлин декларация за поражението на Германия и за съвместното управление на нейната територия от правителствата на четирите държави, като я разделят на четири окупационни зони.

1944 г.
По време на Втора световна война над 1000 британски бомбардировача пускат 5000 тона бомби по германски артилерийски батареи на брега на Нормандия при подготовката за десанта от 6 юни 1944 г.

1942 г.
В разгара на Втората световна война (1939-1945 г.) правителството на САЩ обявява война на България.

1864 г.
Американска гражданска война: Битката за Пиемонт завършва с победа на войските на генерал Дейвид Хънтър от Севера над войските на конфедератите от Юга. Битката се води при Пиемонт във Вирджиния. Близо 1000 души са пленени.

1849 г.
Дания става конституционна монархия с подписването на нова конституция.

1455 г.
Поетът Франсоа Вийон ранява смъртоносно свещеник, за което е прогонен.
Франсоа Вийон е френски поет. Води скитнически живот. Автор е на поемата "Малкото завещание" (1456 г.) и на морално-лиричната изповед "Голямото завещание" (1461 г.). В своята поезия Вийон отразява възгледите на късното Средновековие.

1305 г.
Бертран де Го е избран за папа под името Климент V.

На този ден са родени:
1941 г.
Родена е Барбара Брилска – полска актриса. През 1967 г. завършва Висшата театрална школа в Лодз. Дебютира в киното през 1966 г. - "След това ще настъпи тишина". Сред най-добрите й роли са участията й във филмите "Фараон" (1966 г.), "Пан Володийовски" (1969 г.), "Полски албум" (1970 г.), "Анатомия на любовта" (1967 г.), "Романсът на Тереза Хенерт" (1978 г.), "Симфония на мълчанието" (2001 г.). Участва и в чужди продукции - на бившите СССР и ГДР, на Чехия, България и Франция: "Освобождение" (1970 г.), "Градове и години" (1974 г.), "Ирония на съдбата, или Честита баня" (тв, 1975 г.); "По следата на Сокола" (1967 г.), "Бели вълци" (1969 г.), "Пигмалион ХII" (1970 г.), "Бракоразводен процес" (1972 г.), "Архив на смъртта" (тв, 1982 г.); "Концерт за оставащите" (1977 г.), "Тихият американец в Прага" (1978 г.); "Умирай само в краен случай" (тв, 1979 г.); "Голямата любов на Балзак" (тв, 1974 г.).

1912 г.
Роден е Георги Шишков - немски философ от български произход. Завършва математика и физика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Специализира философия в Мюнхен, Германия (от 1940 г.). През 1942 г. защитава докторска дисертация “Категориално-логически анализ на математическите осн. понятия” и получава степен “доктор по философия”. Хабилитира се с научния труд по философия на математиката. След Втората световна война остава в Германия. Създава “Списание за философско изследване” - първото философско списание в Германия след войната. Инициатор и основен организатор на 1-ви философски конгрес в следвоенна Германия в Гармиш-Партенкирхен през септември 1947 г. Съосновател на Всеобщото немско философско дружество. Основател е на реферативното сп. “Указател на философска литература”. В продължение на 30 години е главен редактор на двете списания. Издава поредицата “Монографии за философско изследване” в Майзенхайм на Глан. Основава Академично дружество “Доктор Петър Берон”, Хайделберг, и издава първи том на годишника му. Като професор в Залцбург и Мюнхен чете лекции по философия на математиката и научно знание, социална философия и социология, история на философската култ. Световноизвестен е издаденият от него “Философски речник”. Удостояван с високи държавни отличия на Германия за заслуги по възраждане на немската философска култура. Умира през 1991 г. в Германия.
Автор е на съчиненията “Петър Берон (1798-1871)” (на немски през 1971 г.), “Отец Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска”” (на немски през 1963 г.), “Направляваното масифициране” (на немски, испански и други езици през 1964 г.). Редактор и издател на “Принос върху проучванията върху Лайбниц” (1946 г.) и др.

1898 г.
Роден е Федерико Гарсия Лорка. Той е испански поет. Завършва право в Гранада и се преселва в Мадрид, където се отдава на литературна, театрална и музикална дейност. През 1922 г. създава пътуващия театър "Ла Барака". Застава на страната на прогресивните испански среди, член на Испанското дружество на приятелите на СССР. Автор е на няколко стихосбирки, от които "Циганско романсеро" обхваща творчеството му от 1924 г. до 1928 г. Федерико Гарсия Лорка е автор на пиесите "Мариана Пенида", "Чудесната обущарка", "Балаганът на дон Кристобал", "Любовта на дон Перлимплин с Белиза в градината", "Кървава сватба", "Нерма", "Дона Росита - девицата, или Езикът на цветовете", "Домът на Бернардо Алба".

1853 г.
Роден е Владимир Владимирович Луцки - руски офицер, политически емигрант в България. Завършва морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Владимир Луцки напуска Русия след убийството на император Александър II (1 март 1881 г.). Заминава за Франция, а през 1882 г. пристига в България. Постъпва на работа като окръжен инженер в Стара Загора, а после в Пазарджик. През 1885 г. постъпва с група народоволци в Дунавската флотилия. По време на Сръбско-българската война – 1885 г. командва парахода "Голубчик". В армията служи до детронацията на княз Александър I Батенберг през 1886 г. През 1890 г. в Цариград е арестуван от руската полиция. Върнат е в Русия, където е осъден на заточение.

На този ден умират:

1957 г.
Умира Луиджи Салвини. Той е италианки учен, славист и българист, професор в университета в Рим. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др.), поезия (двутомна антология на българска поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Автор на съчиненията “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война” (1936 г.).


1947 г.
Умира Карл Иванович Богданович - полски геолог и пътешественик. Той е роден на 29 ноември 1864 г. в Люцин, Витебска губерния. В периода 1902-1919 г. е професор в Петербургския геологичен институт. Изследва Персия, Туркестан, Тибет, Сибир, Манджурия и Камчатка. Живее в Полша (1919 г.), където е професор в Краковския геологичен институт.

1916 г.
Умира Хораций Хервърд Кичънър - британски фелдмаршал (1909 г.), граф Хартумски (1914 г.).
Роден е на 24 май 1850 г. в Листоуъл, Ирландия. През 1868 г. завършва Военната академия. От 1874 г. е в британските колониални войски. В периода 1886-1888 г. ген.-губернатор на Източен Судан. През 1895-1898 г. командва британските войски в Египет, ръководи потушаването на въстанието на махдистите. През 1899-1900 г. е началник-щаб, през 1900-1902 г. е командващ британските войски по време на Англо-бурската война (1899-1902 г.). През 1902-1909 г. служи в Индия. През 1911-1914 г. британски агент и генерален консул в Египет и фактически управител на страната. През 1914 г. е военен министър на Великобритания. Загива на крайцера “Хемпшир”, който попада на мина.

1826 г.
Умира Карл Мария фон Вебер - един от най-видните представители на немската музика от първата четвърт на XIX в.
Роден е през 1786 г. в Ойтин, Германия. Не успява да получи системно музикално образование и сменя много учители, между които М. Хайдн (брат на Йозеф Хайдн) и абат Фоглер. На 14 години е вече автор на няколко инструментални пиеси. На 18 години е диригент в оперния театър във Вроцлав (Бреслау) и автор на сериозни произведения (операта "Петер Шмол и неговите съседи", 1801 г.). През 1810 г. създава операта "Силвана", а през 1811 г. - "Абу Хасан", която е в духа на немския зигшпил. Виртуозен пианист, изнася много концерти, които му носят славата на голям изпълнител. През 1813 г. е диригент на операта в Прага, а след 3 години е в Дрезден, където създава най-значимите си творби: инструменталните произведения "Покана за танц" за пиано, Концертна пиеса за пиано и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър и др.; оперите "Вълшебният стрелец" (1820 г.), "Еврианта" (1823 г.), операта с приказен сюжет "Оберон" (1826 г.), музиката към драмата на Волф "Прециоза" (1820 г.). Автор е на концертни пиеси за духови инструменти, камерна музика, кантати, хорове и др. През 1826 г. заминава за Лондон, където поставя последната си опера "Оберон". Тялото му е пренесено в Германия през 1844 г.

related

новини 8657341716608918998

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Акумулатори

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item