stoineff

Защо хората вършат глупави неща?


Най-честият въпрос, който си задаваме непрекъснато, е следният: „Защо хората правят глупавите неща, които правят?“ Независимо дали става въпрос за бизнес, пари, отношения, родителство или друга област от живота.
А отговорът е ужасно прост: Хората правят това, което правят, защото вярват, че няма да има разлика, ако постъпват по друг начин.
Спомняш ли си старата шега: „Защо кучето се ближе самό? – Защото може.“ Защо хората правят това, което правят? Защото могат.
В повечето случаи хората ще минават метър с всичко, което могат, ако няма последствия от това. Последствията контролират поведението. Лошото поведение без последствия ще се повтаря отново и отново.
Последствията контролират поведението!
Нека да коментираме как един шеф може да се справи със служителите си.
За да постъпват добре всеки следващ път, просто служителите трябва да бъдат възнаградени за доброто им поведение. Когато е възнаградено достойно, доброто поведение ще бъде повторено.
Тази концепция важи и в обратния случай. Когато лошото поведение бъде пренебрегнато, то ще се повтори. Пренебрегването на поведението е наградата.
Ако детето ти рита топка в гостната, счупи лампа и ти не направиш нищо, шансовете то да продължи да рита топка там, където не трябва, са големи.
Ако някоя компания извършва лоши услуги и все пак хората продължават да им дават парите си, значи няма никакви последици за тяхната работа и лошите услуги ще продължат.
Ако някоя служителка закъснява всеки ден с 15 минути и никой не ѝ казва нищо, шансовете тя да продължи да го прави са доста сериозни. И защо да спира? Ако няма последствия, поведението ще продължи, докато постепенно се превърне в навик. А поведение, стигнало до тази фаза, вече е много трудно да бъде преодоляно. По-добре е да го „уловиш“ още първия път, вместо да чакаш, докато навикът се установи. (След малко ще поговорим по-подробно за „разчупването“ на навиците.)
Ако ти кажа, че щом се допреш до нагорещения котлон, ще се изгориш, а после ти го докоснеш и се изгориш, вероятността повече да не го правиш е голяма. Ако все пак го направиш и се изгориш втори път, значи си идиот и сам си си виновен! Болката от изгореното обаче е последствието от твоето действие, така че сигурно няма да бъдеш непредпазлив. Ще си научил урока си.
Аз твърдо вярвам в ефекта от принудителните последствия и че хората трябва да бъдат оставяни да изпитат болка от лошите си решения. Само тогава урокът може да бъде научен.
Глупостта трябва да носи болка!
Наказателната скамейка на живота
Игрите имат правила. Ако ги нарушиш, си носиш последствията. Можеш ли да си представиш нещо толкова просто като играта на дама, но без правила? Дори хокеят – игра, при която може да влезеш в юмручен бой с противника си, да му разбиеш зъбите и пак да продължиш да играеш – има правила и последствия. Играчите, които нарушат правилата, в крайна сметка сядат на наказателната скамейка – малкото пространство, отделено само за наказаните по време на мача хокеисти.
Животът също си има наказателна скамейка. Разбира се, тя не се нарича така, защото, за съжаление, ние не възприемаме последствията от действията си като наказание.
В живота наказателната скамейка се нарича болест, безработица, бедност, нещастие и самота. Вероятно никога не си мислил за тях като за наказания, но те са точно това. Всяка от тези ситуации е последствие. Те са последствия от твоите решения, идеи, убеждения, мисли, думи и действия.
Повечето хора не изглеждат способни да направят връзката между поведението и резултатите, които имат.
Вместо това ги наричат лош късмет или хвърлят вината върху обществото. Всички ние понасяме последствията от своя избор. И макар да са болезнени, те са нашите уроци. Научи уроците си и всичко, което пожелаеш, ще работи в твоя полза. Ако ги пренебрегнеш, ще бъдеш обречен да повтаряш един и същи урок, докато го научиш. Ще седиш на наказателната скамейка завинаги.
Преди години взех някои глупави решения в бизнеса си (тогава се занимавах с телекомуникации). В резултат компанията ми фалира. Тъй като бях неин президент и моят подпис стоеше на всички документи (включително и на банковия заем), аз също банкрутирах. Това беше ужасно за мен. Беше унизително, срамно и финансово опустошително.
Същевременно беше и най-доброто нещо, което някога ми се беше случвало. Това преживяване, причинено от моите решения и действия, ми даде безценни уроци за живота, бизнеса и парите. Тези уроци са причината, поради която сега четеш тази книга. Можех да се озлобя, да започна да хленча и да оплаквам нещастието си. Можех да остана разорен и да печатам етикети върху храни. Можех да кажа: „Никога повече няма да се занимавам със собствен бизнес!“ И след това да започна да работя за някого, без да поемам никаква отговорност.
Не направих нито едно от тези неща. Поех си въздух и започнах отначало. Не се фукам. Няма нищо специално в това, което направих.
Хората преодоляват много по-големи пречки и успяват много повече от мен. Разказах ти историята си, за да ти докажа, че животът ни предлага различни уроци.
Уроците ни се дават във формата на последствия. Аз получих своите. Не беше приятно. Даже (за щастие) беше толкова неприятно, че отказах да преживявам същото повторно. Затова направих всичко възможно да си науча урока и да не повтарям грешките си. Резултатът за мен беше успешен.
„Ако хората, които вземат решенията, са същите хора, които понасят и последиците от тях, може би решенията им щяха да са по-добри.“
Джон Абрамс
„В природата няма нито награди, нито наказания – има последствия.“
Робърт Дж. Ингерсол
Лари Уингет, от книгата "Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!"
Източник: http://www.gnezdoto.net

related

Мисли 7093317236271607380

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Коментари

Recent Comments Widget

Диети и здравословно хранене

Графен

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Пловдив Спорт

Акумулатори

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item