Един съботен ден

Из дневника на една жена:

Събота вечер.

Мъжът ми се държи странно.Уговорихме се да се срещнем в кафето до магазина на чашка кафе. Цял ден ходих по магазините с приятелки, мислех че ми е ядосан защото мъничко закъснях. Той дори не го изкоментира. Разговорът не вървеше , той мълчеше през цялото време. Предложих му да се приберем на по -тихо местенце за да поговорим спокойно. Той се съгласи, но продължи да мълчи. Попитах го какво го безпокои, а той отговори че всичко е наред. Попитах дали вината е в мен , затова че е мълчалив .Каза че всичко е ок и не си струва да се безпокоя. По пътя към вкъщи му казах, че го обичам , той се усмихна и продължи да шофира.
Не мога да разбера поведението му и не знам защо не ми отговори. Вкъщи не ме напускаше усещането, че мъжът ми е много объркан. Седеше неподвижно втренчен в телевизора, чувствах го отдалечен. Накрая реших да си лягам да спя. След десет минути , той дойде и изненадващо - отговори на ласките ми , правихме секс, но все още го чувствах странно отдръпнат. Реших че това вече е прекалено и че трябва непременно да го обсъдим, но забелязах че той вече е заспал. Плачейки, заспах и аз. Убедена съм, че си има друга !. Моят живот е катастрофа.

Страница от дневника на мъжа :

Събота вечер. Днес ЦСКА загуби , за сметка на това с жената здраво се изчукахме.