Цензора в Работническо дело

Отива навремето един млад поет в редакцията на "Работническо дело" и казва на съответния отгворен редактор (цензор):
- Другарю редактор, бих искал да публикувам стихове на любовна тематика в органа на Партията!
- Добре - казал редактора, след като го погледнал съмнително - прочети какво си написал.

Младежът започнал да чете:
Той позвъни на вратата
Тя му отвори
Двамата се погледнаха в очите
И започна любовта

- Добре - казал редактора - млади хора, любов, обаче къде е тук работническата класа? Преработи го и утре ела пак!

На следващия ден младежа идва пак и започва да чете:
Той позвъни на вратата
Тя му отвори
Двамата се погледнаха в очите
И започна любовта
А навън двама работници копаеха канавка

- Добре - казал редактора - млади хора, любов, работническа класа, но къде тук е трудовият ентусиазъм? Преработи го и утре ела пак!

На следващия ден младежа идва пак и започва да чете:
Той позвъни на вратата
Тя му отвори
Двамата се погледнаха в очите
И започна любовта
А навън двама работници по потници копаеха канавка

- Много добре - казал редактора - млади хора, любов, работническа класа, трудов ентусиазъм, но къде е тук партийната линия? Преработи го и утре ела пак!

На следващия ден младежа идва пак и започва да чете:
Той позвъни на вратата
Тя му отвори
Двамата се погледнаха в очите
И започна любовта
А навън двама работници по червени потници копаеха канавка

- Отлично - казал редактора - млади хора, любов, работническа класа, трудов ентусиазъм, партийната линия е прокарана. Само добави нещо за вярата на хората в утрешния ден и ще го пуснем!

На следващия ден младежа идва пак и започва да чете:
Той позвъни на вратата
Тя му отвори
Двамата се погледнаха в очите
И започна любовта
А навън двама работници по червени потници копаеха канавка
По едно време единия хвърли лопатата настрана и се провикна
Е да му еЭа майката, и утре е ден!!!