В очакване на СЪДбата си
http://www.inter-view.info/2011/04/blog-post_10.html
Послушният човек седи и си чака реда. Нищо, че го пререждат. Нищо, че на опашката го обиждат. Нищо, че го бутат. Той навежда глава и просто си чака. Надява се, че все някога ще се дореди.
Послушното общество прави същото. Масовият страх да си потърсиш правата, защото някой ще те нарочи, ще те обиди, ще те набие, ще те уволни, ще те убие... кара повечето хора да мълчат. И имат право, за съжаление в България все още има такава вероятност.
И е сигурно, че така завъртяно колелото никога няма да спре да се върти. Напротив, зъбците ще се сработват все по-добре във времето, докато накрая да спреш добре смазаната машина ще бъде прекалено трудно.
За какво всъщност искам да пиша. За съдебната система в България. Такава, каквато е тя в моите очи. На база на моя почти никакъв опит с нея /слава Богу/. На база на първите ми впечатления за нея.
Делото - привидно елементарно трудово-правно дело. „Освобождаване” от длъжност поради неясна причина, абе чисто уволнение. Друг е въпросът, че работим в разни институции години наред и накрая някой решава, че ни е време да си ходим просто ей така - без уважение, без право на глас.... Както и да е, това е друга тема за размисъл. Решаваш да си търсиш правата, защото не искаш да те унижават и да потъпкват достойнството ти. „Ще ги съдя. Не може така!” И ето ни на дело. Кой прав, кой крив.... това го решава съда.
След дълги процедури, отлагания и събиране на информация, необходима за делото, ето ни вече след последното заседание. Всичко вече е на финала, остава само Съда да излезе с решение по делото.
Oказва се обаче, че за да излезе Съда с решение по делото, трябва да си страшен късметлия. Нищо, че законовия срок е един месец. Нищо, че той отдавна е минал. Ти си седиш и си чакаш, незнаейки какво да направиш, разчитайки не на закона, а на абсолютната случайност някой съдия да се сети, че трябва да даде посока на съдбата ти. Консултирайки се с адвокати и юристи всички ти казват „Ами трябва да чакаш”.
Ами чакам.
И чакам, и чакам... дали ще дочакам обаче никой не знае. Като гледам, може и никога да не се реши. И какво да направиш, когато дори съдебната власт не зачита законите?! Каква е алтернативата на чакането? Да съдиш ... съда?! Да подадеш жалба срещу съдията? Надявай се на решение в твоя полза после...
Въпреки това решавам - ще пусна официално запитване за решение по делото. Надявам се да ги подсетя. Най-много да ми отговорят официално, че решение все още няма. Все едно това не го знам. Както и да е. Наистина се чувстваш като глупак. Жалкото е, че това не е единичен случай.
Човек, опрял до съд да си търси правата, значи нещата са сериозни. На един от това му зависи бизнеса, на друг кариерата, на трети живота... Но всички те седят и си чакат реда. Всички те са в послушно очакване на съд...бата си.
Докато сме послушно общество ще си чакаме. Един ще чака съдебно решение, друг ще чака да му изплатят дължимата заплата от преди 6 месеца, трети ще чака някой да дойде и да му оправи държавата....
И така, докато най-накрая се събудим.
За щастие в България все още има такава вероятност.
Добре дошла в екипа на Interview Бени, тук поне ще се виждаме по - често! Макар и виртуално :))))
ОтговорИзтриванеДобре заварила :)
ОтговорИзтриванеа?
ОтговорИзтриванеЧестито))))
Заради подобен казус - 2 години бързо трудово дело сега съдя съдийката)))
И от 7 месеца чакам решение на СГС (дали имам право да я съдя) и познай ...)))
Обаче аз съм инат и съм им приготвил искове за Страсбург.
Купон, стахотевичен. Съдебната система не просто е прогнила, ами направо е джибрясала))))
Явно натам върви и описания от мен случай. Не случайно всеки подал иск в Страсург осъжда България. Желая ти успех!
ОтговорИзтриване