Пътища

Пътища

 Нормалният човек, от нормалния град, с нормално материално положение и нормално семейство. Всички от  град Норма го наричаха – Норм.

Живота на Норм беше подреден до педантичност – ставаше сутрин, бръснеше се гладко на контра, обличаше предварително изгладените си дрехи, закусваше здравословна закуска – яйца , мюсли, грейпфрут и кафе - отиваше на добре платената си работа, където усърдно и точно вършеше всекидневните си еднообразни задължения. Обядваше винаги в малко и чисто ресторантче, където предлагаха готвена храна на сравнително ниска цена.

Беше стриктен и никога не си тръгваше по-рано от работа, но държеше да заплащат допълнително ако остане да работи до по – късно. Около 17.30 се прибираше вкъщи, отиваше в гаража, където имаше малка работилница – и се занимаваше с хобито - си поправка на разни счупени вещи. Това занимание беше напълно безполезно и дори вече не помнеше дали наистина му доставя удоволствие. После жена му го викаше за вечеря и цялото семейство сядаха на една маса.

Така течеше живота на Норм. До понеделник – суринта в 8.30.

Беше валял дъжд през ноща и пътя беше мокър и хлъзгав.  Имаше и нова дупка дълбока с остри ръбове. Видя я късно – натисна спирачките, но не успя да предотврати удара. Джантата се изкриви, волана започна да бие в ляво – гумата спадна за секунди и всичко това точно в средата на циганската махала. Изпсува.

Седеше в колата и се чудеше какво да прави. Телефона му нямаше обхват, защото циганите бяха откраднали предавателя на мобилния оператор – за да издадат в пункта за вторични суровини медните проводници, които имаше в него. В този квартал живееха много  от престъпниците в града – проститутки, крадци, просяци, джебчии, измамници ...

Най – бедната и най – негостоприемна част от града. Как можа да спука точно тук гумата. Вече закъсняваше за работа. Дали шефа му шеше да прояви разбиране...

Ако го накажат дали щеше да може да плати ипотеката, лизинга за колата, застраховката, сметките за ток, парно, вода, телефоните, интернета, цифровата телевизия...

Започна да се поти. Изпадаше все по – силно в паника. Не можеше да мисли трезво. Можеше ли една дупка на пътя да преобърне живота му?

В главата му натрапчиво нахлу един  спомен. Един старец, който беше забравил отдавна, му казваше: „ Човек може да падне и често се случва, но силния човек се познава по това, как ще се изправи след това.” Защо такива мисли се въртяха из главата му.

Знаеше, че прекалява, но не можеше да се овладее. Ситуацията беше проста и обичайна за повечето хора - всеки ден се пукаха хиляди гуми, които гумаджиите оправяха за пет минути. Норм обаче продължаваше да нервничи и да бездейства. Седеше в колата и чакаше.

Замисли се за превратностите в живота – как един ден тръгваш по пътя си срещаш едно момиче, което после става твоя съпруга – как заради една твоя дума сина ти те гледа накриво вече трета година – как това, че не намери един час да се запознае с първото гаддже на дъщеря си и докара после куп неприятности. Всеки човек ли осъзнава грешките си? Или се оправдавасъс системата, съседа, здравословното състояние на баба му, злонамерените хора около него, световната конспирация. Къде беше неговата грешка? Защо живота му беше такъв? Искаше ли да продължи да живее така? Не трябваше ли да е по – смел , да взима решения веднага  и после да не съжалява за тях, а да може да понесе отговорностите, които носят тези решения?

Хаосът в главата на Норм започваше да добива чудовищни размери. Въпроси непрекъсното и хаотично препускаха из главата му – без ред и без отговори.

Защо в университета реши, че иска да бъде PR на политик, а като дете мечтаеше да бъде пожарникар? Какъв щеше да е живота му, ако беше по – амбициозен, по гъвкав, по – силен, по – предприемчив? Защо не беше сигурен, че е щастлив? Защо не спортуваше и непрекъснато си намираше оправдания да не го прави? Защо минава сутрин по този път, а не по магистралата?

Защо...?

Как...

Ако...

Главата вече сериозно го болеше и се чудеше, как въобще се докара до това състояние. Затвори очи и започна да диша равномерно за да се поуспокои. Опита да изпразни главата си от препускащите мисли. Измина около минута. После още една.

Може би взе някакво решение.

Отвори вратата на колата и тръгна уверено към бензиностанцията, която беше на два километра от там. Щеше да се обади на шефа си и да му каже, че напуска, да се обади на съпругата си за да и каже, че я обича, да се извини на сина си, да помоли дъщеря си и неговия внук да се приберат вкъщи, а... междувременно ... и да извика пътна помощ.

След петнайсетина минути стигна до вратата и влезе вътре.

Погледна часовника беше 10.10 На касата имаше две момчета на по 12- 13 години. Едното се обърна, в ръцете си държеше пистолет. Стреля 5 пъти в главата на Норм.