Сребреница - 15 години по късно

И до днес се откриват човешки кости в Сребреница

15 години от клането в Сребреница.

Досега в комплекса Поточари са погребани 4524 жертви. Днес в него ще бъдат положени тленните останки на още 613 босненци, убити през юли 1995 година. Телата им са били извадени от масови гробове и идентифицирани чрез ДНК анализи. Погребалната церемония ще се води от лидера на ислямската общност в Босна и Херцеговина Мустафа Церич.

Ето, част от историята така както съм чувал, гледал и чел. Не мога да кажа дали е истина, или не..

В разгара на войните в тогавашната Югославия сърбите от земите на Босна и Херцеговина се обявяват за част от федералната югославска държава и решават, да се разширят границите й с военна сила. Официален Белград и лично Слободан Милошевич, разбира се, ги подкрепя.

Планът е всички бошняци да бъдат прогонени и в тези територии да остане само сръбско население.

Масов гроб в Сребреница

През април 1992 г. сърбите превзеха Сребреница, в която 75 % от жителите са босненски мюсюлмани. След месец босненската милиция превзема обратно града. Но сърбите го обграждат и изолират. Планът е да постигнат капитулация чрез глад.

Десетки хиляди, някои гонени от сърбите, други успели да избягат, се крият в гаражи, изби, бараки или в изоставени от местните сърби жилища. Хранят се с тикви, корени, бурени, жълъди. Според доклад на ООН тръгват епидемии от въшки, краста дезинтерия.

Труповете на умрелите от глад са оставени на кучетата.

На 12 април 1993 г. сърбите за пореден път обстрелвали с ракети и снаряди Сребреница. Убити са 60 души. Радио Сребреница призовава за помощ: "В името на Бога, направете нещо!"

Съветът за сигурност на ООН решава още същия ден: Анклавът Сребреница се обвява за защитена от ООН територия, сърбите трябва да се оттеглят, бошняците трябва да предадат оръжието си на умиротворителните части на ООН. Силови действия могат да предприемат само сините каски при самозащита.

Два дни по-късно, на 18 април, сърбите "разрешават" на 135 канадски войници да достигнат до Сребреница.

Жителите получават брашно, олио, месни консерви, захар и бонбони - по половин кило продукти на човек дневно.

Сърбите изобщо не напускат анклава, остават на позиции из горите наоколо и във фабричното селище Поточари. Местността е планинска, гориста, трудна за контролиране.

През октомври 1994 г. канадците са заменени от 570 холандски войници. Сърбите пак затягат обсадата и от 12 конвоя с продукти допускат само три. По това време вече 90% от бошнаците са трайно недохранени, боледуват от жълтеница, дизентерия и туберкулоза.

През февруари 1995 г. сърбите за последен път пропускат към Сребреница една бронирана кола, през март - последния камион с пресни продукти.

През април от Сребреница ненадейно изчезват 17 офицери от босненската милиция, начело с командира си. В Сребреница настава паника - хората подозират, че босненското правителство в Сараево се е отказало от тях. До днес не е ясно защо са си тръгнали тези мъже.

На 25 май холандският командир ст. лейтенант Кареманс съобщава на шефовете си: Нямаме достатъчно гориво и муниции, за да изпълняваме задълженията си и да спрем евентуално србъско нападение. Не му обръщат внимание.

На 3 юни

Сърбите завземат наблюдатален пост на ООН на южните подстъпи към Сребреница и с 50 души и един танк прогонват "сините каски",

които, спазвайки инструкциите, не произвеждат нито един изстрел.

По-късно холандското военно министерство ще отсъди, че от този ден рязко се променя положителното отношение на босненските мюсюлмани към "сините каски".

На 6 юли 1995 г. в 3 ч. сутринта сърбите откриват огън с оръдия и ракети срещу Сребреница. Обстрелът не спира пет дни. Ст. лейтенант Кареманс иска от командването в Тузла помощ от въдуха. Молбата му не е предадена в Сараево, защото той не разполагал с карта на евентуалните цели.

Сценарията за това, което ще се случи, е ясен и готов още на 6 юли. "Сините каски" никого не охраняват, дори и себе си. Заплашват ги вече не толкова сърбите, колкото онези излъгани и обречени хора, които те би трябвало да охраняват.

На 7 юли Сребреница е ударена от 275 снаряди и ракети. Ново искане на командира за помощ пак е отклонено. На 8 юли самолети на НАТО най-сетне прелитат над гористите хълмове. Прелитат и си отиват.

Босненският президент Изетбегович казва по Радио Сараево, че е уведомил САЩ, Великобритания, Франция и Германия: Ако Сребреница бъде превзета, ще последва клане.

На 9 юли сърбите се доближават на няколко километра и залавят 30 "сини каски".

Командването на частите на ООН в Сараево изпраща по факс ултиматум на ген. Ратко Младич, командващ сръбските части: Ще има сериозни последици, ако до 24 часа не спрете настъплението си към Сребреница.

Случва се точно обратното - първият сръбски танк влиза в града, а Младич праща обратен ултиматум: До 48 часа всички военни и 40-те хиляди житгели трябва да напуснат анклава завинаги.

Още преди да се съмне на 11 юли няколко хиляди здрави мъже бягат в гората. След изгрев 1500 сърби претърсват града и подгонват хиляди. Те са жени с тежки куфари, пищящи деца, безпомощни старци, инвалиди в детски колички и само няколко здрави мъже. Отиват в Поточари, където холандците са направили помощен лагер.

В друга колона са събрани заловените 15 000 здрави момчета и мъже. Тях ги подкарват по друг път на северозапад.

В 14,30 ч. в небето се появяват бомбардировачи на НАТО. Два не правят нищо, други два хвърлят бомби и унищожават два танка на сърбите. 60 други самолета остават да кръжат над Адриатическо море - "в резерв".

Ген. Младич веднага отправя нов ултиматум: Ако веднага не оттеглите самолетите, ще убием 30-те сини каски, които държим в плен!

В 18 ч. холандското командване съобщава, че Сребреница е паднала в ръцете на сърбите. "Сърбите спечелиха!", е коментарът на холандския военен министър.

В следващите дни около Сребреница са избити най-малко 8000 младежи и мъже. Отвеждането на някои от тях към смъртта става пред очите на пленените холандци.

25000 жени, деца и старци са закарани на 40 км с предварително подготвени автобуси до Босна. Конвоират ги пеш до официалната границата.

Ген. Младич непрекъснато хвали подчинените си - eтническото прочистване е приключило успешно.

В сръбското село Братунац генералът приема холандски офицери в хотелска стая, където от тавана, вързана за краката на верига, виси жива свиня. Сръбски войник прерязва гърлото й, кръвта опръсква всичко и всички, а Младич гордо заявява: "Ей така ще постъпим и с всички мююлмани!"

Булдозери довършват работата - в десетки масови гробове, част от които и до днес не са намерени.

На 22 юли всичко приключва окончателно.

Някои от тези зловещи сцени са били заснети, но после филми и фотографии необяснимо изчезват в холандското военно министерство.

Когато все пак през април 2002 г. са направени първите разкрития и се появяват документални свидетелства за случилото се, холандското правителство на премиера Вим Кок подава оставка.

Единственият документ - потресаващ видеоматериал от масов разстрел, се появи по белградски телевизионен канал. Едва тогава в Сърбия повярваха, че всичко това наистина се е случило.



Клането в Сребреница е най-жестоката екзекуция в човешката история след Втората световна война.

15 години въпросът "Кой е виновен?" търси отговор.