stoineff

Свещенния Вавилонски документ “Енума Елиш”


Проучването за тайнствената планета Нибиру започва от един 4000 годишен свещен вавилонски източник - “Енума Елиш”. През 1876 г. Джордж Смит от Британския музей обявява публично своя превод на този епос. Събирал го дълги години парче по парче от счупени глинени плочки, които накрая сглобил и обобщил в идеален превод, подобен на библейската притча за потопа.
С това си постижение Смит предизвиква сензация в световния печат. Митът му за сътворението, който бил далеч по-подробен от краткото библейско описание, въпреки това е бил пренебрегнат в следващото столетие като мит. Въображаемо описание на космическа битка на доброто със злото е бил считан за безсмислено суеверие. “Енума Елиш” не се признава за истина истина, а се приема, като приказка за битки между един бог и друг, героят на която е Мардук, главното божество на вавилонците.
През 1976 г. Зекария Сичин предложи удивително, но все още неотхвърлено твърдение, че “Енума Елиш” е космически епос, старателно описващ образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години. Сичин, експерт по езиците на Близкия изток, си дал сметка, че описанието на “богове” всъщност са описания на “планети”, че “ветрове” би могло да се прочете като “сателити” и че ролята на Мардук е сходна с тази на планета, позната на шумерите като Нибиру.
Вавилонската епическа поема започва така: “Енума елиш ла набу шамашу” - “Когато във висините небето не бе наименувано”. После се изброяват “боговете”, които са родени от АП.СУ (Слънцето), с описание, което съвпада с планетите от Слънчевата система с удивителни подробности. Тогава “в сърцето на дълбините” един нов и по-силен бог, наречен Мардук, бил създаден: “Неговите членове били перфектни, извън всякакво сравнение…неподходящ за разбиране, труден за усещане. Четири били неговите очи, четири били неговите уши; когато движел устните си, огън излизал навън… Той бил най-възвишен измежду “боговете”, учудващ бил неговият ръст; съставните му части били огромни, той бил изключително висок. “
Мардук е преведен от Ситчин като скитаща планета, напъхана в Слънчевата система от неизвестно космическо явление, вероятно изхвърлена от подобно нестабилна слънчево-планетарна система. Неговият път първо край Нептун, после Уран, показва движение по посока на часовниковата стрелка, обратно на въртенето на останалите планети от Слънчевата система. Комбинираният гравитационен ефект на останалите планети отпратил Мардук в сърцевината на новосформираната Слънчева система - към сблъсък с водниста планета, наречена Тиамат : ”Тиамат и Мардук, най-мъдри от боговете, напредваха един към друг; те се притиснаха в единоборство; те стигнаха до битка.”

Въоръжен с пламтящ огън и сдобил се с различни ветрове или сателити, Мардук се изправил лице в лице с яростната Тиамат: “Владетелят хвърли своята мрежа, за да я разгърне; Злият вятър, най-крайният, се развърза пред лицето й. Когато тя си отвори устата, Тиамат, да го погълне - Той се пусна към злия вятър, така че тя не затвори устните си. Яростните бурни ветрове тогава се натрупаха около корема й; тялото й се разду; устата й бе широко отворена. Той изстреля през нея стрела, която разцепи корема й, проряза вътрешностите й, разкъса утробата .Като я сломи така , той изсмука нейният жизнен дъх. След като уби Тиамат, нейната чета той разпръсна, войнството й той разби. Боговете, нейни помагачи, маршируващи от двете й страни, треперещи от страх, обърнаха гърбове, така че да спасят и опазят живота си. Хвърлени в мрежата, те се оказаха впримчени… Цялата армия демони, които бяха крачили от двете й страни, той окова във вериги, ръцете им той завърза… Здраво омотани те не можеха да избягат”.
Така планетата Тиамат била унищожена , но актът на сътворението все още не бил завършен. Мардук била пленена в орбита около Слънцето завинаги да се връща към мястото на небесната битка с Тиамат, но един орбитален период по-късно самият Мардук се “върнал при Тиамат , която той сам бил сломил”, и двете планети се сблъскали: “Владетелят застана да погледне безжизненото й тяло. Залови се артистично да разчлени тялото на чудовището. Тогава като мида, той я разчлени на две части. Владетелят стъпи върху горната част на Тиамат; със своето оръжие черепа той освободи; той прекъсна кръвните й канали и накара Северния вятър да я разнесе до местата , които никога не са били познати.”
Зекария Сичин идентифицира горната част (“черепа”) на водната Тиамат като бъдещата Земя, преместена от един от сателитите на Мардук към нова орбита , заедно с нейния най-голям сателит Кингу. Крайното действие на сътворението се случило при второто завръщане на Мардук към мястото на небесната битка. Този път Мардук се сблъскал с останалата половина на Тиамат :”Половината от нея той извиси като екран на небето; затваряйки ги заедно , като наблюдател той ги усмири… Той изви опашката на Тиамат, за да оформи Великата ивица като гривна.”
Коранът, също прилича на “Енума Елиш”: “Не знаят ли неверниците, че небето и Земята са били една твърда маса, която ние разцепихме на две, и че ние направихме от вода всяко живо същество”.

инфо- http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=121

related

статии 4825557551994555093

Публикуване на коментар

Вашето мнение е ценно за нас!

emo-but-icon

Четени

Коментари

Recent Comments Widget

Важно!

Юридическа защита на пострадали при катастрофи

Ако сте пострадал при ПТП, или катастрофа: След наше  интервю  с престижни столични адвокати, стана ясно, че практика на застрахователн...

Акумулатори

Графичен и лого дизайн (gd-8)

Style Place Китен

Style Place Китен
Заповядайте на море!
item