Развитие на скейтборда

В историите за скейтборда, разпространяващи се в интернет, се разказва, че през 50-те години на XX век, калифорнийски сърфисти, решават, че могат да сърфират на суша, когато няма вълни, като прикрепят колелца към дъските си.
Какво точно са изобретили сърфистите? За да разберем, трябва да разкажем малко за сърфинга.
Сърфинг, това е каране на воден борд без платно. Често се бърка с уиндсърфинг, което е съвсем различно нещо. При уиндсърфинга движението става с помощта на вятъра. Бордистът стои на дъска, към която е прикрепено платно, докато при сърфинга са необходими само достатъчно големи вълни. Сърфистите трябва да “хванат вълната”. Обикновено те се движат по водата под лек наклон със специфично зиг-заг движение. Това не е просто прищявка. Факт е, че водната повърхност е много нестабилна среда, и за да се задържат на повърхноста, сърфистите трябва да балансират по някакъв начин, а именно с това криволичещо движение.
Когато се движат по неголеми вълни, без особена сила, в процеса на движение те се накланят и “криволичат” ту в едната ту в другата посока. По този начин балансират и запазват инерцията си.
И така стигнахме до прословутото изобретение на калифорнийските сърфисти. Механизмът на окачване на колелцата към дъската е такъв, че да наподобява зигзагообразното движение на сърфист във водата.
Класическият дизайн на окачването, предвижда движение на оста под различен ъгъл, без което е невъзможно специфичното движение при каране на скейтборд. Колкото по-голям е наклона на скейтъра, толкова по-голям е ъгъла между осите, съответно толкова по-малък е радиуса на завоя.
Счита се, че срязани през средата ролкови кънки са станали основа на колесната система на скейтборда. През 1978 г. съветското списание “Юный Техник для умелых рук” публикува чертежи на два варианта на окачване.
Първият вариант (предно окачване) е точно механизма използван от калифорнийските сърфисти.
Вторият вариант (задно окачване) е модифицирана версия на индустрията, чието масово производство започва през 1958 г. Затова се смята, че именно през тази година се е появил първият истински скейт. Интересното е, че на тези чертежи е оказан диаметър на оста на клелата 8 мм., който и до днес се счита за международен скейт-стандарт.