Остеопорозата

Въпреки че фиксираните рискови фактори не могат да бъдат променени, трябва да ги познаваме, за да можем да предприемем стъпки към понижаване на костната минерална загуба. Кои се смятат за неизменяеми рискови фактори:

Възраст. 90% от бедрените фрактури се случват при хора над 50 г., което отчасти се дължи на намалената костна минерална плътност.
Пол. Жените, особено тези в постменопауза, са по-застрашени от костна загуба, отколкото мъжете, тъй като организмът им произвежда по-малко естроген – хормон, който подпомага формирането на костта. Въпреки това, 20-25% от всички остеопорозни фрактури се случват при представителите на силния пол. При тях се наблюдава и по-висока смъртност вследствие фрактура.
Фамилна обремененост. Учени откриват едва доловими разновидности в човешкия генетичен код, правейки някои хора по-податливи на костна загуба от други. Семейната обремененост с остеопорозни фрактури е неизменяем рисков фактор, не зависещ от костната минерална плътност, а това предполага наличието на други фактори, освен костното здраве, които са свързани с предразположеността на някои хора към фрактури.
Предходна фрактура. Смята се, че хората с предходна остеопорозна фрактура имат по-висок риск от следващ инцидент, в сравнение с тези, които никога не са чупили кост.
Раса/етническа принадлежност. Различните етнически групи и раси имат различна предразположеност към остеопороза. Това може да бъде обяснено с евентуални разлики в костната структура, по-висока пикова костна маса, по-ниска загуба на кост след менопауза и по-добро качество на костната микроархитектура.
Менопауза/хистеректомия. Загубата на естроген може да е причина за ускоряване на костното ремоделиране. Хистеректомията, ако е придружена от отделяне на яйчниците, също увеличава риска от заболяването поради загуба на естроген.
Продължително лечение с глюкокортикоиди.
Първичен/вторичен хипогонадизъм при мъжете. Младите мъже с хипогонадизъм и ниски нива на тестостерон имат ниска костна минерална плътност,

която може да се повлияе от тестостеронна заместителна терапия. При всяка възраст острият хипогонадизъм, като този в резултат на орхиектомия при рак на простатата, ускорява костната загуба до скорост, близка до тази при жените в постменопауза.


Вторичните рискови фактори са по-рядко срещани, но също са от значение за костното здраве. Те обхващат заболявания, които засягат директно или индиректно костното ремоделиране. Например някои видове лекарства носят риск от странични ефекти, свързани с намаляване здравината на костта и увеличаване риска от фрактури. Това са: глюкортикостероиди – приемани орално или чрез инхалиране; някои имуносупресори; тироидно хормонално лечение; някои стероидни хормони; ароматазни инхибитори; някои антипсихотици, антиконвулсанти и антиалергични лекарства; литий; метотрексат; антиациди; инхибитори на протонната помпа.


Ранното познаване на рисковите фактори за остеопорозата и предприемането на мерки за ограничаването им може да има положителен ефект върху костното здраве в по-късните етапи на живота.


Всъщност според специалистите да се предпазим от заболявания като остеопороза в голяма степен е въпрос на личен избор. Няколко промени в стила на живот могат да намалят с 400% опасността от счупвания около и над 50-годишна възраст. По думите на д-р Пламен Попиванов от „Александровска“ болница и най-мощните лекарства не могат да доведат до такъв резултат, те намаляват риска от счупвания само с 50-60%.


Основни препоръки на Международната фондация по остеопороза за ефективна превенция на заболяването са ежедневна физическа активност, пълноценен хранителен режим, богат на храни, съдържащи калций, и прием на витамин D посредством здравословно кратко излагане на слънчеви лъчи или чрез хранителни добавки.


Трите важни стъпки трябва да се спазват от най-ранна възраст, тъй като данни от проучване при деца и юноши сочат, че 5,9% от обучаващите се в системата на средното образование в България са силно обездвижени.


Съвкупно с вредните навици - тютюнопушене и употреба на алкохол - още в детство и юношество се формира сериозен рисков контингент, предразположен към възникване на остеопороза в бъдеще. Затова стратегическата профилактика на заболяването в тази възраст трябва да бъде непрекъсната, казва Ани Темелкова, главен експерт в отдел „Профилактика и промоция на здравето в Министерство на здравеопазването“.


Данните от националния мониторинг на храненето и хранителния статус на населението в България показват, че средно дневният прием на калций е под адекватните нива за съответната възраст. Консумацията на мляко и млечни продукти също е по-ниска от препоръчителната.
http://www.puls.bg