Рецесия няма да има

Темата Гърция толкова много се преекспонира. Стара или нова рецесия – това са нормални форми в развитието на някои икономики. Това казва в интервю за в. Класа доц. Григорий Вазов, собственик на Висшето училище по застраховане и финанси.

По думите му няма нищо страшно, че идва нова рецесия. Европа като икономика е достатъчно мощна да издържи. Ние също ще я преживеем – ще влезем малко по-късно спрямо западните ни партньори и по-трудно, и по-късно ще излезем, смята той.

По отношение на Гърция ситуацията е проста - яли, пили и сега трябва да платят, обяснява Вазов. Нека никой не се заблуждава, че на съседите ни са им опростени 100 млрд. евро дълг, казва Вазов. В икономиката няма такова нещо като опрощаване, правилното понятие е преструктуриране. Т.е. тези задължения си остават на гърба на гърците и ще си ги платят дали чрез разпродажби на активи, чрез високи лихви или по друг начин. Всъщност т.нар. дългова криза е голям проблем единствено за Гърция, това не е проблем на Европа, допълва той.

Факт е, че България има отворена икономика и общата рецесия в Европа ще ни засегне, заявява още доцентът. Той продължава като казва, че ще се забавят инвестиционните процеси, износът ще намалее. От друга страна, нека си признаем, че имахме една прегряла и затлъстяла икономика преди 2-3 години с нереални пропорции в бизнеса, допълва той. Кризата помогна натрупаните излишни тлъстини, които изяждаха енергията на икономиката, да бъдат изрязани. Той смята, че в крайна сметка резултатът ще е добър.

Всяко тримесечие данните на БНБ показват колко нови депозитни милионери са се появили и продължаващия ръст на влоговете. А част от тези депозити сигурно са на хора без работа. От друга страна – добрият бизнес продължава да работи и инвестира. Постоянно сме свидетели на откриване на нови сгради, развитие на проекти и т.н., обяснява Григорий Вазов.

Според него проблемът е малко по-различен – българинът не работи. Той винаги иска някаква работна заплата и не си задава въпроса какво дава срещу тези пари, обяснява още експертът.

Григорий Вазов обяснява какво прави, когато назначава персонал. Той разделя един лист на две. В едната графа записва първо каква заплата иска даденият човек. Например 1000 лв. чисти. Той като работодател трябва да прибавя още около 350 лв. за осигуровки – това са пак негови пари, но аз ги плащам на държавата, обяснява той. Освен това прибавя и около 150 лв. за изграждане на работното място – всички материали, приятна атмосфера, светлина, компютър. Дотук сумата най-общо е 1500 лв. В тази графа работодателят си слага и 10% печалба от всички направени разходи – около 150 лв., т.е. всичко прави 1650 лв. В другата графа той моли служителят да посочи всички неща, които може да прави и да ги оцени, за да се види в крайна сметка дали заплатата му ще е оправдана. В повечето случаи кандидатите се затрудняват.

В практиката специалистът се сблъсква и с друг парадокс – служителят иска 1000 лв., а той му предлага 800. Впоследствие човекът ги отказва въпреки огромната безработица и предпочита да остане без работа поне още 6 месеца, и то без гаранции, че изобщо някой ще му даде желаната заплата, допълва Вазов. А за този период той е можел да започне на 800 и до половин година пак възнаграждението да стигне 1000 лв. та и повече, ако е показал качества.

На въпрос в кой сектори има най-голям глад за кадри, Вазов отговаря, че са нужни във всички. Нямаме много финансисти. В цялата финансово-кредитна система на България не повече от 20-30% са хората със специализирано образование. Освен това в администрацията ще видите хора без компютърна и езикова грамотност, които не повишават квалификацията си. Но няма система, с която те да бъдат заменени с по-качествени кадри, смята той.

По отношение на намерението на правителството да увеличи възрастта за пенсиониране с една година, Вазов казва, че рзсъждавайки макроикономически, сигурно би одобрил подобна инициатива, но при положение, че в момента университетите произвеждат голямо количество млади кадри, с нова компетентност и знание, това решение е само временно и не особено добро в дългосрочен аспект. Да, НОИ ще спести някакви средства за пенсии на примерно 15 000 души. Но в същото време 15 000 млади хора няма да могат да влязат в системата и да си намерят работа, уточнява експертът.

По отношение на Бюджет 2012 г. Вазов казва, че като параметри е добър. По думите му може да се помисли в бъдещите финансови планове за 2013-2014 г. за повече мерки за осигуряването на подходящата среда за бизнеса. Той визира онези милиарди левове, които седят на депозити, вместо да се използват за нови проекти. Ако дори само 30-40% от тях влязат отново в икономиката – нещата ще бъдат много по-добре, и то в дългосрочен аспект. Защото, според него, гръбнакът на устойчивата икономика е именно малкият и средният бизнес. Нека стопанската инициатива не се спира от цялата държавна администрация с налагането на много такси, лицензи и т.н. Нека има разрешителни, но да няма свързаните с тях рушвети, заключава той.