Страховете на Франция и Англия

През 1989 г. тогавашният френски президент Франсоа Митеран и британският министър председател Маргарет Тачър се опитаха да блокират обединението на Германия. Техните опасения, че сплотената германска нация ще се превърне в неудържима сила се оказаха оправдани, пише Bloomberg.

На фона на задълбочаващата се европейска дългова криза, след 2 години на половинчати решения и 1,1 трлн. евро европейски дългове, достигащи матуритет през 2012 г., германският канцлер Ангела Меркел накара френският президент Никола Саркози да отстъпи по всички флангове, а колкото до британският премиер Дейвид Камерън - той просто беше изхвърлен от играта.

Още по темата
Какво е скрито зад усмивките - какви са ходовете на Меркел и Саркози
Дългови уроци от Латинска Америка за Европа
В днешната криза Германия е в ролята на САЩ от 1931 г.
2021: Новата Европа
Дълговата криза показа, че шефът е Ангела Меркел

Тоталното надмощие на Берлин разклати германо-френския еквилибриум, който беше в основата на следвоенния баланс на силите на Стария континент. Разпространението на дълговата криза и икономическата стагнация изстреля доходността по френските облигации до исторически нива. В резултат имаме напълно нова политическа карта, в която дори Полша - първата жертва на Хитлер през 1939 г. - призовава за по-голяма роля на Германия в европейската политика.

„Превърнахме се в неволен лидер“, казва Волфганг Ишингер, бивш германски посланик Лондон и Вашингтон и председател на Münchner Sicherheitskonferenz. „От 50 години се опитваме да избягваме тази роля. Сега на Германия ще се наложи да порасне. Всичко това е ново за нас и ще има период, в който ще се учим и ще правим грешки“.

В четвъртък вечерта Меркел замина за срещата на върха в Брюксел с план за изход от дълговата криза, изграден около германските приоритети, включващи силово налагане на бюджетна дисциплина, стъпки към фискален съюз и гарантиране на минимална роля за Европейската централна банка (ЕЦБ).

Саркози подкрепи германския план като спечели някои отстъпки, но изостави френския приоритет да изведе ЕЦБ на предна линия в борбата с дълговата криза.

„Това, което е правилно от едната страна на Рейн, е правилно и от другата“, казва Саркози, правейки алюзия с 1320 километровата граница между двете страни, минаваща по течението на реката. „Историята е срещала Франция и Германия както като съперници, така и като партньори“, посочва Саркози в реч, произнесена на 1 декември в Тулон.

Между 1870 г. и 1945 г. двете страни са водили 3 войни. След края на Втората световна война френските и германските лидери бяха основен двигател на европейската интеграция, а избягването на евентуален четвърти конфликт се превърна в техен дългосрочен приоритет.

Първата стъпка към сегашния Европейски съюз (ЕС) беше Европейската общност за въглища и стомана, създадена през 1951 г. и целяща да гарантира съвместен контрол над ресурсите, използвани при война. По думите на тогавашния външен министър на Франция и архитект на идеята за европейско единство Робер Шуман, така евентуален въоръжен конфликт между двете страни би се оказал „материално невъзможен“.

И все пак четири десетилетия по-късно обединението на Германия, станало факт след падането на Берлинската стена, се оказа твърде голяма стъпка за Митеран и Тачър, разкрива доскоро класифициран документ от 20 януари 1990 г., съдържащ стенограма от среща между двамата лидери.

„Това ще изправи всички пред сериозен проблем“, казва казва Тачър. Митеран посочва, че „агенти“ на Западна Германия са агитирали за обединение в източните провинции.

„Ако пожелае, Германия може да постигне обединение, да вкара Австрия в Европейската общност и дори да си върне територии, които изгуби след войната. Те могат да вземат дори повече, отколкото Хитлер“, допълва Митеран.

Германският канцлер Хелмут Кол, който извърши обединението, се оплаква в мемоарите си, че Митеран е играел „двойна игра“ и че не е сметнал за необходимо да изрази опозицията си срещу обединението на Германия единствено защото е вярвал, че съветският ръководител Михаил Горбачов никога не би позволил това да се случи.

„Не го осъзнавах в онези дни – Митеран и Маргарет Тачър са залагали, че Горбачов никога няма да допусне обединена Германия в НАТО“, пише Кол в публикуваната през 2009 г. Vom Mauerfall zur Wiedervereinigung (От падането на Стената до Обединението). „Те тотално се бяха самозалъгали“.

Подчертавайки мнителността на Митеран, документът го цитира да споделя, че „перспективата за обединение е превърнала германците в лошите германци, каквито обикновено са били“ и че „в поведението им личи определена бруталност“.

Поради натиска на Франция, която иска да задържи Германия в политическа и валутна усмирителна риза, Кол се съгласява да се откаже от германската марка въпреки обществената опозиция. Договорът от Маастрихт, подписан две години след обединението на Германия през 1992 г., предначерта пътя към валутен съюз.
Еврото беше създадено през 1999 г., а банкнотите и монетите бяха пуснати в обращение през 2002 г.

Митеран се противопоставяше на създаването на „зона на марката“, посочва Юбер Ведрин, бивш външен министър на Франция.

След 2009 г. германският икономически растеж набра скорост и надхвърли този във Франция. Миналата година германската икономика нарасна с 3,6%, докато френската с едва 1,4%. Населението на Федералната република достига 82 млн., а това на Франция е 65 млн.

„Едно от фундаменталните последствия от европейската криза е, че Франция е почти маргинализирана“, казва Гари Смит, изпълнителен директор на American Academy в Берлин. „Моделът на френско-германския баланс на силите се оказа отживелица и сега Германия и останалите страни трябва да преосмислят идеята за ЕС“.

Нарастването на политическото влияние на Германия съживява отдавна забравени хули, особено в страни като Гърция, където някои политици сравниха германските искания за фискална дисциплина с налагането на нацистки диктат.

„Натрупан е гняв, само погледнете свастиките в карикатурите, публикувани от гръцката преса“, казва Ишингер, който е и бивш заместник външен министър в Берлин.

Фолкер Каудер, председателят на Християндемократическия съюз (CDU) на Меркел, приветства това, което по думите му представлява европейско признание за германския подход за изход от кризата.

„Изведнъж всички в Европа заговориха на немски“, казва Каудер в реч пред конгрес на CDU на 15 ноември в Лайпциг. „Нямам предвид езика, а възприемането на инструментите, които Меркел отдавна се опитва да наложи“.

В реч пред германския парламент от 2 декември Меркел отхвърли твърденията, че Германия се опитва да налага политиката си в еврозоната.

„Абсурдно е да се каже, че Германия иска да доминира Европа по какъвто и да е начин“, посочва Меркел.

Инвеститор