"Да те ебем у живото и ти че свършиш!"
http://www.inter-view.info/2012/03/da-te-ebem-u-jivoto-vse-niakoga-scte.html
"Да те ебем у живото и ти че свършиш!" - Това е от сутринта на лафката за кафе. Един циганин си псуваше тихичко, защото току що го беше изгонила продавачката, на която дрънчеше наливна цигара.
Поне изглеждаше убеден - че го иска. Не е смешно, но тоя дърт циганин ми осмисли деня. Започнах да се оглеждам и да слушам мърморковците около мен. "Ох. Не понасям понеделник" - това го чух от една даскалица около 20 минути по - късно. "С нетърпение чакам април - ваканцията". Само 2 минути по - късно и отговора от един работник на средна възраст - "С тоя един час напред на времето съм смачкан - по - малко спах". И рояк от такива през целия ден до сега.
Аз пък слушах и се наслаждавах - на слънцето, на работата си, на мисълта, че довечера ще се прибера при двамата си малки сина и съпругата, насладих се на кафето, което беше силно и ароматно, дори и кроасана ми беше по - вкусен и всичко това заради дъртия му циганин сутринта. Защото аз не искам да свършва живота ми докато чакам да дойде петък, лятото, или по - добри времена. Животът ми преминава докато работя, уча, наслаждавам се и мисля.
Животът ми е сега - осмислен, пълноценен и хубав!
Да! Продължавам да се боря, срещу и за дребни неща, ежедневно - политическа система, правата на човека, децата с увреждания, несправедливостта. Аз мога да променям нещата около себе си ...
Осъзнавайте и живейте деня си, мига - той никога няма да се върне повече!
Поне изглеждаше убеден - че го иска. Не е смешно, но тоя дърт циганин ми осмисли деня. Започнах да се оглеждам и да слушам мърморковците около мен. "Ох. Не понасям понеделник" - това го чух от една даскалица около 20 минути по - късно. "С нетърпение чакам април - ваканцията". Само 2 минути по - късно и отговора от един работник на средна възраст - "С тоя един час напред на времето съм смачкан - по - малко спах". И рояк от такива през целия ден до сега.
Аз пък слушах и се наслаждавах - на слънцето, на работата си, на мисълта, че довечера ще се прибера при двамата си малки сина и съпругата, насладих се на кафето, което беше силно и ароматно, дори и кроасана ми беше по - вкусен и всичко това заради дъртия му циганин сутринта. Защото аз не искам да свършва живота ми докато чакам да дойде петък, лятото, или по - добри времена. Животът ми преминава докато работя, уча, наслаждавам се и мисля.
Животът ми е сега - осмислен, пълноценен и хубав!
Да! Продължавам да се боря, срещу и за дребни неща, ежедневно - политическа система, правата на човека, децата с увреждания, несправедливостта. Аз мога да променям нещата около себе си ...
Осъзнавайте и живейте деня си, мига - той никога няма да се върне повече!
