Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война

Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война

доц. д-р Сево Явашчев
УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”


Резюме: В статията са разгледани някои от причините за въоръжените конфликти в района на Персийския залив след края на Студената война. Обърнато е по-голямо внимание на войната в залива (1990-1991 г.) и преди всичко на операцията на коалиционните сили в Ирак (2003 г.). Посочено е отражението на тези конфликти върху икономиката на САЩ (като най-ангажираната страна в тях), върху състоянието и перспективите на иракската икономика, както и отношението на страните донори към иракския дълг. Като източници са използвани чуждестранни периодични издания и осведомителни агенции, както и интернет източници.

Ключови думи: въоръжен конфликт,Иран, Ирак, САЩ, икономически последици от войната, възстановяване на Ирак.
JEL:
В края на ХХ и началото на ХХІ в. в света намалява броят на въоръжените конфликти. По данни на Стокхолмския международен изследователски институт (Stockholm International Peace Research Institute), ако през 1991 г. в света е имало 33 големи въоръжени конфликта, то към 2003 г. техният брой е намален до 19. Един от регионите, където въоръжените конфликти продължават да са в центъра на вниманието на световната общественост и на деловите кръгове е Персийският залив.
Причините
Постановките на известните класици – „войната е продължение на политиката с други средства” и „политиката е концентриран израз на икономиката” – се потвърждават от съвременните военни конфликти, в основата на повечето от които са икономическите причини. Като прагматици и реалисти, ръководителите на много държави подчиняват политическата, идеологическата и друга страна на международната си дейност на единствената цел – икономическото благополучие и процъфтяването на нацията.
Популярен е митът за това, че войната е изгодна за бизнеса, тъй като носи оживление в икономиката . Но според мнението на много американски икономисти това е само мит. През последните десетилетия ситуацията не може да бъде спасена дори и от военните поръчки, които получава военнопромишления комплекс.
Списанието National Jornal публикува статия на тази тема и обобщава: „В съвременния свят войната е само спирачка за развитието. Колкото е по-кратка войната, толкова по-малки ще са загубите от нея за икономиката. Икономическите рецесии достатъчно често съвпадат с началото на военните конфликти. А края на войната, като правило, означава началото на нов икономически подем” .

Колкото по-продължителната е войната, толкова икономиката се чувства по-зле. Освен преките разходи за военни действия, които често водят до съкращаване на социалните програми, бойните действия дестабилизират положението във всички отрасли, с изключение на отбранителното производство. Но в повечето от страните в света (освен Северна Корея, Иран, Ирак при Саддам и др.) военната промишленост е незначителен дял от икономиката. Първи усещат върху себе си негативите на войната развлекателната индустрия, авиопревозите, туризмът, сферата на услугите – отрасли, които (например в САЩ) дават големи постъпления в бюджета на страната и създават много повече работни места, отколкото отбранителната промишленост.

Борбата за сфери на икономическо влияние води до това, че на част от териториите се сблъскват интересите на няколко държави, чието съперничество в някои случаи приема формата на въоръжен конфликт. За наличието на икономически причини често се налага да се съди не по декларираните намерения на участващите в конфликта страни, а по измененията, станали в тяхната икономика след конфликта.

Така например прието е, че причина за войната в зоната на Персийския залив през 1990-1991 г. са единствено безотговорните маниери на Саддам Хюсеин. Но някои западни експерти се позовават на секретен документ на Министерството на вътрешните работи на Кувейт, който е попаднал в ръцете на журналисти от японския седмичник „Сюкан мосуто”. От него става ясно, че на конфиденциална среща на представители на ЦРУ с кувейтски колеги е обсъждана възможността за използване на влошаващото се икономическо положение на Ирак за решаване на териториалния спор при изгодни за Кувейт условия .

Продължение