Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война 2
http://www.inter-view.info/2012/03/ikonomicheski-aspekti-za-vointe.html
доц. д-р Сево Явашчев
УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”
Виж първа част
Заради нарастващото значение на нефта в световната икономика възникват много конфликти между държави, заинтересовани от „черното злато” . Известният аналитик Майкъл Клер, автор на книгата „Войни за ресурси” (Resource Wars), е убеден, че светът се намира в епоха на войни за суровини. Ще приведем кратка хронология на най-важните събития, демонстриращи значението на нефта относно въпросите на войната и мира.
Страните - износителки на нефт, които се считат като част от „третия свят”, първи започват да демонстрират, че те са способни да играят важна роля в световната политика. За пръв път напълно е осъзната стратегическата роля на Персийския залив. В резултат от кризата в този район страните от Западна Европа и Япония започват да провеждат по-малко произраелска и повече проарабска политика. Причината за това е, че те са много зависими от арабския износ .
През януари 2004 г. британската осведомителна агенция BBC публикува архивни документи на британското правителство, от които става ясно, че САЩ и Великобритания са обсъждали през 80-те години възможността за нахлуване в Саудитска Арабия и Кувейт и за установяване на контрол над нефтеното им производство. Освен това са разработвани планове за сваляне на тогавашните лидери на редица арабски държави, за да ги заменят с „по-приемливи” личности.
През 1990 г. е въоръжената интервенция на Ирак в Кувейт. Ирак разчита да погаси своите дългове, натрупани по време на войната с Иран, чрез продажбата на нефт. Но опитите му да повиши цените на нефта, като намали собствения си износ на нефт, са блокирани, в т.ч. и от Кувейт, който всеки път увеличава добива си. За периода от края на юли до края на август световните цени на нефта се покачват от $ 16 за барел на $ 28. През септември те достигат $ 36. За да си осигури международна подкрепа, Ирак обещава да продава нефт на всички страни в света по фиксирани цени - $ 21 за барел . Отстъпвайки в хода на операция „Пустинна буря”, иракчаните запалват нефтените находища в Кувейт. След това, когато запалените нефтени кладенци са изгасени, световните цени на нефта рязко спадат.
През 2003 г. САЩ, начело на международна коалиция, започват война с Ирак, обвинявайки го в нарушение на редица международни договори и тайно разработване на оръжия за масово поразяване. Но световното обществено мнение, особено в арабския свят, има предположение, че главната цел на операцията е да се установи контрол над иракския нефт. По преценки на аналитиците от компанията Amoco на териториите на държави от Персийския залив се намират две трети от всички световни запаси от нефт . По данни на BP Statistical Review of World Energy, Ирак притежава вторите по големина нефтени запаси в света (112,5 млрд. барела), отстъпвайки само на Саудитска Арабия (261,8 млрд. барела). При това себестойността на иракския нефт е най-ниска в света. Но нефтът, който е 95 % от иракския износ, не донася на народа на Ирак богатство и благополучие .
САЩ и войните в залива.
До започването на военния конфликт в началото на 90-те години на ХХ в., съществена, дори водеща роля в икономическия живот на Близкоизточния регион играе Япония. Поради това че компании на тази страна са инвестирали средства за разработването на нефтени находища в Кувейт и Саудитска Арабия, към Япония се насочва значителна част от добитите суровини. Нейният дял в общия обем на продукцията, внасяна в Кувейт и Саудитска Арабия през 1985 г., е съответно 28,9 % и 19 %.
След края на въоръжения конфликт ситуацията се променя. Японският дял във вноса на Кувейт е намален на 12,8 % през 1992 г. и на 9,4 % през 1997 г. От 1998 г. той наново започва да се увеличава и стига до 17-18 %, но така и не достига нивата от преди конфликта.
В Саудитска Арабия през 1992 г. Япония губи 4,5 % от пазара, а през 1999 г. делът й във вноса на страната се съкращава до 10 %. Японските компании са лишени също от правото да разработват редица нефтени находища в Саудитска Арабия, тъй като тя поставя допълнителни условия от търговски характер, които японците намират за неприемливи.
Продължение
УНСС, катедра „Национална и регионална сигурност”
Виж първа част
Заради нарастващото значение на нефта в световната икономика възникват много конфликти между държави, заинтересовани от „черното злато” . Известният аналитик Майкъл Клер, автор на книгата „Войни за ресурси” (Resource Wars), е убеден, че светът се намира в епоха на войни за суровини. Ще приведем кратка хронология на най-важните събития, демонстриращи значението на нефта относно въпросите на войната и мира.
Страните - износителки на нефт, които се считат като част от „третия свят”, първи започват да демонстрират, че те са способни да играят важна роля в световната политика. За пръв път напълно е осъзната стратегическата роля на Персийския залив. В резултат от кризата в този район страните от Западна Европа и Япония започват да провеждат по-малко произраелска и повече проарабска политика. Причината за това е, че те са много зависими от арабския износ .
През януари 2004 г. британската осведомителна агенция BBC публикува архивни документи на британското правителство, от които става ясно, че САЩ и Великобритания са обсъждали през 80-те години възможността за нахлуване в Саудитска Арабия и Кувейт и за установяване на контрол над нефтеното им производство. Освен това са разработвани планове за сваляне на тогавашните лидери на редица арабски държави, за да ги заменят с „по-приемливи” личности.
През 1990 г. е въоръжената интервенция на Ирак в Кувейт. Ирак разчита да погаси своите дългове, натрупани по време на войната с Иран, чрез продажбата на нефт. Но опитите му да повиши цените на нефта, като намали собствения си износ на нефт, са блокирани, в т.ч. и от Кувейт, който всеки път увеличава добива си. За периода от края на юли до края на август световните цени на нефта се покачват от $ 16 за барел на $ 28. През септември те достигат $ 36. За да си осигури международна подкрепа, Ирак обещава да продава нефт на всички страни в света по фиксирани цени - $ 21 за барел . Отстъпвайки в хода на операция „Пустинна буря”, иракчаните запалват нефтените находища в Кувейт. След това, когато запалените нефтени кладенци са изгасени, световните цени на нефта рязко спадат.
През 2003 г. САЩ, начело на международна коалиция, започват война с Ирак, обвинявайки го в нарушение на редица международни договори и тайно разработване на оръжия за масово поразяване. Но световното обществено мнение, особено в арабския свят, има предположение, че главната цел на операцията е да се установи контрол над иракския нефт. По преценки на аналитиците от компанията Amoco на териториите на държави от Персийския залив се намират две трети от всички световни запаси от нефт . По данни на BP Statistical Review of World Energy, Ирак притежава вторите по големина нефтени запаси в света (112,5 млрд. барела), отстъпвайки само на Саудитска Арабия (261,8 млрд. барела). При това себестойността на иракския нефт е най-ниска в света. Но нефтът, който е 95 % от иракския износ, не донася на народа на Ирак богатство и благополучие .
САЩ и войните в залива.
До започването на военния конфликт в началото на 90-те години на ХХ в., съществена, дори водеща роля в икономическия живот на Близкоизточния регион играе Япония. Поради това че компании на тази страна са инвестирали средства за разработването на нефтени находища в Кувейт и Саудитска Арабия, към Япония се насочва значителна част от добитите суровини. Нейният дял в общия обем на продукцията, внасяна в Кувейт и Саудитска Арабия през 1985 г., е съответно 28,9 % и 19 %.
След края на въоръжения конфликт ситуацията се променя. Японският дял във вноса на Кувейт е намален на 12,8 % през 1992 г. и на 9,4 % през 1997 г. От 1998 г. той наново започва да се увеличава и стига до 17-18 %, но така и не достига нивата от преди конфликта.
В Саудитска Арабия през 1992 г. Япония губи 4,5 % от пазара, а през 1999 г. делът й във вноса на страната се съкращава до 10 %. Японските компании са лишени също от правото да разработват редица нефтени находища в Саудитска Арабия, тъй като тя поставя допълнителни условия от търговски характер, които японците намират за неприемливи.
Продължение
Вашето мнение е ценно за нас!