Български кървав кючек - интервю със Стефан Кръстев
http://www.inter-view.info/2012/03/interview-kurvav-kiuchek.html
Специално за "Интервю" със Стефан Кръстев един от младите български автори с нестандартно мислене:
В следващата седмица ще излезе онлайн изданието на романа "Български кървав кючек" на познатия в мрежата като cefules, Стефан Кръстев. Това е шестата поред електронна книга на родения в 1969 година в Асеновград автор. След още девет книжни издания, Стефан Кръстев признава, че не може да живее без да пише. Черпи сюжети от всичко в живота. Новата му книга засяга проблемите с циганската престъпност из селата. Напреднат динамичен трилър, използващ най-добрите Холивудски практики, а в същото време в основата й са залегнали действителни случаи, чиито подробности е научил като сътрудник в седмичника "BG Север" - отразил първи най-ужасяващите кървави драми в плевенския регион. Книгата е роман - предупреждение, докъде може да се стигне, ако това насилие ескалира. Авторът дебютира преди повече от двадесет години със сборник хорър-трилър разкази, в съавторство, по-късно отново в съавторство издава роман. Следват три поетични сборника и след осем години мълчание и публикуване единствено в интернет издава сборника "Бяс и рози" превърнал се в хит на Коледния панаир на книгата в 2006 година. Последван е от двата сборника разкази: "Седем порти" и "Порочна връзка", както и стихосбирката "Еротично по коприна". Постепенно се ориентира към онлайн вариантите, които намира за по-практични, макар и все още новаторски в книгоиздаването. Така излиза сборника му афоризми "Светли мисли за черни дни", сборника от колонки писани за литературен сайт Буквите "За книгите и хората". Разказите в поредици "Мадам Еротика" и "Мадам Утопия", криминалния роман "Убийство в социалната мрежа", а сега следва и най-атрактивния, по думите му, роман "Български кървав кючек".
В: Зравейте, след представянето горе, кажете с една дума, която да обясни най – точно: „Що за човек сте!”
О: Наивник, който не е изгубил вярата си в красотата и любовта. Поклонник на божествената им същност
В: Разкрийте за читателите ни защо новата книга се нарича "Български кървав кючек".
О: Метафора на времето в което живеем. Смесицата между културите и сблъсъка между тях, което може да има ужасяващи последици. Сюжетът се развива в няколко обсадени от въоръжени ромски престъпници къщи, написан е много преди събитията в Катуница, но напомня за тях.
В: Трябва ли хората да прочетат новия роман и защо? Какво ще им даде вашата книга?
О: Определено трябва. Най-малко за да се разбере какво е в душата на хора от селата, оставени на произвола на съдбата. Описани са страховете им. Във вестниците отразяваме трагедиите, но с художествени средства може да се разкрият по-добре чувствата, емоциите и последиците от тях.
В: Трудно ли е да бъдеш автор в България и кое Ви задържа „над водата”?
О: Трудно е, като всичко останало в България. Задържа ме това, че ме спасява, че не мога да бъда различен, че докато пиша съм истински жив, а какво ще се получи от това...Не смея да гадая. Живея с вярата, че все пак правя нещо красиво.
В: Чете ли българина?
О: Шокира ме една статистика, че 21% от населението ни не чете художествена литература, изобщо не докосва книги. Мисля, че е вярна, което е тревожно за самия българин, за мен не, защото аудиторията ми е достатъчна. Има обаче друго: българина чете, но в интернет.
В: Казвате, че черпите идеи от българския живот и действителност – Как живее днес българина?
О: Объркано. Търси се. Опитва се да осъзнае реалността си. Нито много добре, нито зле. Българинът расте и развива ценностната си система. Все още е неукрепнала и това е основния проблем на обществото ни.
В: Може ли „социалната мрежа” да убие човека, или човешкото в нас?
О: Социалната мрежа крие рискове, ако си забравил кой си, ако се подадеш на въображаемия си герой и той те обземе или ако си склонен да се разтваряш в околната среда. Тогава губиш себе си, но то е изобщо като в живота.
В: С какво искате да се асоциира творчеството ви като цяло?
О: С душевния свят на човек, с богатството, което носим в себе си. С цялото разнообразие на природата, която не познаваме добре, а ни изпълва. С опознаването на личността
В: Социалния елемент в творчеството ви е … ?
О: …определени събития, частни човешки драми, взривили следващия сюжет. Живея в тази реалност, няма как да не я отразя по начина по който съм способен. Често героите ми са аутсайдери, изхвърлени от обществото, минал съм през много кръгове на този ад, сам съм оставал без дом, живял съм в гето, в мелница извън града, познавам много хора от най-ниските слоеве на социалната ни реалност, вдъхновявали са ме, още ги описвам.
В: Посланието ви към читателите на „Интервю”?
О: Колкото повече изпитания има в живота, толкова е по-интересен. Някой ден ще си спомняме с носталгия за кризата, защото в нея сме изявили най-силно същността си.
 |
| Стефан Кръстев |
В: Зравейте, след представянето горе, кажете с една дума, която да обясни най – точно: „Що за човек сте!”
О: Наивник, който не е изгубил вярата си в красотата и любовта. Поклонник на божествената им същност
В: Разкрийте за читателите ни защо новата книга се нарича "Български кървав кючек".
О: Метафора на времето в което живеем. Смесицата между културите и сблъсъка между тях, което може да има ужасяващи последици. Сюжетът се развива в няколко обсадени от въоръжени ромски престъпници къщи, написан е много преди събитията в Катуница, но напомня за тях.
В: Трябва ли хората да прочетат новия роман и защо? Какво ще им даде вашата книга?
О: Определено трябва. Най-малко за да се разбере какво е в душата на хора от селата, оставени на произвола на съдбата. Описани са страховете им. Във вестниците отразяваме трагедиите, но с художествени средства може да се разкрият по-добре чувствата, емоциите и последиците от тях.
В: Трудно ли е да бъдеш автор в България и кое Ви задържа „над водата”?
О: Трудно е, като всичко останало в България. Задържа ме това, че ме спасява, че не мога да бъда различен, че докато пиша съм истински жив, а какво ще се получи от това...Не смея да гадая. Живея с вярата, че все пак правя нещо красиво.
В: Чете ли българина?
О: Шокира ме една статистика, че 21% от населението ни не чете художествена литература, изобщо не докосва книги. Мисля, че е вярна, което е тревожно за самия българин, за мен не, защото аудиторията ми е достатъчна. Има обаче друго: българина чете, но в интернет.
В: Казвате, че черпите идеи от българския живот и действителност – Как живее днес българина?
О: Объркано. Търси се. Опитва се да осъзнае реалността си. Нито много добре, нито зле. Българинът расте и развива ценностната си система. Все още е неукрепнала и това е основния проблем на обществото ни.
В: Може ли „социалната мрежа” да убие човека, или човешкото в нас?
О: Социалната мрежа крие рискове, ако си забравил кой си, ако се подадеш на въображаемия си герой и той те обземе или ако си склонен да се разтваряш в околната среда. Тогава губиш себе си, но то е изобщо като в живота.
В: С какво искате да се асоциира творчеството ви като цяло?
О: С душевния свят на човек, с богатството, което носим в себе си. С цялото разнообразие на природата, която не познаваме добре, а ни изпълва. С опознаването на личността
В: Социалния елемент в творчеството ви е … ?
О: …определени събития, частни човешки драми, взривили следващия сюжет. Живея в тази реалност, няма как да не я отразя по начина по който съм способен. Често героите ми са аутсайдери, изхвърлени от обществото, минал съм през много кръгове на този ад, сам съм оставал без дом, живял съм в гето, в мелница извън града, познавам много хора от най-ниските слоеве на социалната ни реалност, вдъхновявали са ме, още ги описвам.
В: Посланието ви към читателите на „Интервю”?
О: Колкото повече изпитания има в живота, толкова е по-интересен. Някой ден ще си спомняме с носталгия за кризата, защото в нея сме изявили най-силно същността си.
