Интервю за връзката между Египет и траките със Стефан Симеонов

В: Здравейте, представете се на читателите на „Интервю”

О: Казвам се Стефан Симеонов, на 34 години, икономист по образование, семеен. Имам разностранни интереси и не съм непознат на читателите на спортни издания и някои вестници(с историческа тематика).  Интересувам се от древна история откакто се помня. Още когато се научих да чета, а това беше рано, първата ми книга, която замени приказките, беше „Старогръцки легенди и митове” на Кун. После минавах през периоди на интерес към Елада и Рим, докато накрая се спрях на Изтока, без при това да забравям и тракийската култура. Посетил съм много от местата, за които говоря, посещавал съм някои учени и продължавам да посещавам. Теорията продължава да се развива!

В: „Египет – ключ към тракийската култура” е новата ви книга. Не звучи ли меко казано - странно още самото заглавие на хората?

О:  Накратко казано аз исках да направя научна книга, дори разработка, но пазарът и конюнктурата ме принудиха да се насоча към по – общодостъпен формат. На практика книгата е на границата между двете, като и „научнопопулярно произведение” не я описва напълно, тъй като последното е силно публицистичен жанр, но и чисто научно не е, тъй като се фиксира върху определена гледна точка.

Това в някаква степен отговаря на въпроса. За човек, който е на „ти” с материята такъв въпрос не стои. Тракия за съжаление по една или друга причина ни е оставила безлитературна древна култура. 90% от намерените неща са интерпретирани през чужди литературни и археологически източници. Моето, да го наречем настояване, е да се сложи край на гръцкия монопол и да се потърсят добре описаните връзки с по – древна култура, която може да помогне да изтеглим историята на Тракия, археологически богата, но историографски бедна, още по – назад.

В сегашният си вид грубо казано тракийската култура(археологическата култура) също се отключва, с различни по вид ключове. Така че заглавието изобщо не е странно.

В: Ще издадете ли с прости думи – Каква е връзката между древнотракийските народи и Египет? Кои са основните белези, които определят приликите между две култури?
О: Историографски връзката е доста богата и има доста свидетелства за първоначално обучение на тракийски учители в Египет, както и че тракийските обряди наподобяват египетските, общност на божества и други.

Подобието в културата е ясно какво е: сходни разбирания, сходни обичаи. При разгледаните от мен народи това е факт в разбирането за отвъдния живот, има доста допирни точки в обществено – социалната сфера, и дори някои реликтни обичаи, стигнали  и до днес, много вероятно общи.

За съжаление историографията днес  се доминирана от изолационизъм. Казано с думи прости, всеки изследовател се затваря в собствената си култура и допуска външни връзки само, ако види – например в случая с Египет – йероглифи. Но това в много случаи не стига.

Така се стига до едно абсурдно положение при Тракия: много богове, ритуали и изобщо неща от бита да получават гръцки имена. Но да получават смислено и пълно разтълкуване само и единствено в Египет.

В: Вие отричате налагането на Древногръцката култура върху тракийската. Има ли артефакти, които доказват думите Ви?

О: Артефакти, които да отричат влиянието на древногръцката култура? Съмнявам се. Как си ги представяте?

Аз не отричам въздействието на двете култури една с друга. Нещо повече, аз допускам, че те ползват общ, забележете, не гръцки, а общ еволюирал по- рано език, описан ни като гръцки. Те са съседи, те се борят за едни територии, едни земни богатства, черпят една глина, добиват едни бои, търгуват, съюзяват се, крадат се, бият се. Има много чисто физически неща, по които те си приличат и то доста.

Но имат страхотна пропаст в културно отношение.

За гърците е характерна нетолерантност. Те са подчертани робовладелци. Те не вярват в безсмъртието, а в царството на сенките, в което попада всеки и това е чисто семитско вярване. Те се присмиват на многоженството, на богатите погребални обреди, на слънчевия култ и прочие.  Гърците никога не са познавали долменно строителство(освен ако не приемем Микенската епоха за гръцка). Конница ползват изключително рядко. Но пък обожават парите и ги въвеждат навсякъде където минат – например в Тракия, в Египет, където такива няма преди гърци да се появят. Това всичко са неща, които траките не са. Траките не са гръцка култура и изобщо Гърция безспорно помага да бъдат класифицирани, но не е елинизмът техният шанс да бъдат разбрани. В този смисъл, ако изглеждам краен, то е, за да „откопча” тракийската култура от мъртвата гръцка хватка, която изобщо не я изчерпва, а не, за да отрека каквото и да е гръцко присъствие.

Т.е .аз не отричам връзката с Гърция. Просто твърдя, че една култура е ценна не с типажа на грънците, боите, чертите на лицето, формата на бронята и прочие неща, които имат връзка с Гърция, а с разбирането й, дълбокото й вътрешно светоусещане, което при траките е по – близо до Египет. Културата не може да се гледа само като съпоставка на предмети, а по – скоро като разбиране.

В: По какво си приличат тракийските гробни могили и Египетските пирамиди?

О: Египетските пирамиди са евентуални храмове – гробници, част от култов комплекс. Евентуалната им прилика с тракийските е дотолкова, доколкото и за последните се допуска визията „храм-гробница”. В книгата съм предложил и интерпретация на пирамидите и на гробниците през популярния в текстовете на Египет „хълм от подземното царство”, накойто седят възкръсналите богове на отвъдното. Но като цяло връзката не е пряко с пирамидите. Пирамидите представляват епоха от историята на Египет, която е отдавна отминала и връзката с тях е доколкото в късния Египет някои от обичаите от Старото царство още са живи в погребалния ритуал.

Египет има много видове гробници и периоди. Аз предлагам връзката по – скоро да се търси в благородническите и царските гробници от Новото царство и Долината на царете. И тя би следвало да минава през микено-миньойските толосни гробници. Всъщност тази връзка е доста добре обоснована, дори има основания да се смята ,че късният Египет прилага техники на украса, познати от Крит, обратната връзка също е факт. Това се превръща постепенно в тракийските куполни и мегалитни гробници, като по пътя има редица носители и медиатори на тази култура, включително и самите траки.

В: Тъй като голяма част от читателите на „Интервю” са от Перник, а знаете в този край кукерството е един от най – почитаните празници - бихте ли изяснили връзките Озирис – Дионис – Кукерски фестивали?

О: Моите почитания към перничани. По принцип етнолозите отдавна разглеждат някои регионални особености на кукерския обичай, с които няма да се занимавам подробно. Но връзката на Дионис с кукерския ритуал е доста добре формирана в раннохристиянската литература, ранните християни очевидно правят опит да ликвидират обичая. Оттам връзката с Озирис в литературата на античия свят почти няма автор, който да не я е посочил. Египетският акаунт по въпроса пък е добре формиран от текстове за празник на Озирис, на който привържениците се бият с пръчки с маскираните привърженици на Сет. Той продължава в маските на джуджето Бес – обичан египетски закрилник и почти чист Сатир, рисуван да танцува и да играе, както и в редица по – дребни засвидетелствани сходства.

Всъщност африканската връзка на танца с маски, неговата сакралност и мултифункционалност е нещо, което едва ли някой честен със себе си може да не забележи, като там дори може да се формира връзка на доста по – широко поле от Египет.

В: И още един въпрос свързан с обичаите – Баба Марта е…?

О: Баба?!

Шегувам се. Вижте, нещата за историците седят по прост начин. Там отдавана са се научили да правят разлика между етнос и култура, както и са наясно, че етносът се формира изкуствено, административно дори на някакъв етап, докато културата рядко се затваря, тя изживява дифузия, преминава в една или друга общност нацяло или с отделни черти.

От тази гледна точка мартеницата има отлично тълкувание в Египет и получава все по – отлично такова, включващо както общата символика, така и идеята за сакралния възел, самият възел като изображение и не на последно място - дървото на живота, което също се оказва „част от играта”(като под това трябва да разбирате живо и цъфнало плодно дърво, а не отвлечен символ). Добра връзка на мартеницата дава и миньойският сакрален възел. И в крайна сметка в античността има засвидетелстван ритуал на окичване на дръвчета с червено - бяла прежда. Всичко това съм упоменал в работата ми. Изправени сме пред въпроса: да приемем обичая за древен колкото най – древните му улики или да го отхвърлим като древен, защото видите ли, тези улики не водят пряко към нашенски етнос. Кое да изберем? Не виждам нищо трагично или неприятно в случая, напротив - това ни прави едни от малкото наследници на твърде древен ритуал с богата история. Едва ли някой се съмнява, че мартеницата, кукерството и нестинарството са предхристиянски, нали? Аз търся реално колко са древни и с мартеницата слизаме до 3500 години назад. При това с доста сполучливо обяснение, което между другото мога да направя и още по – сполучливо, но това можах да си позволя в разработката на този етап. Доста илюстрации орязахме.

Мартеницата е нещо, което ни свързва с Румъния и с някои други страни от района. И нека не допускаме тя да ни разединява. Пред очите ни загина нестинарството, което показва само колко са лабилни тези обичаи, макар и стари. И няма как да е другояче, ние дори сме забравили откъде произхождат и съчиняваме легенди за тях.

В: Пожелайте нещо на читателите ни!

О: Желая им преди всичко здраве, радост и щастие, все така да са жадни за знания, а на екипа благодаря за оказаната подкрепа относно книгата!

В: Екипът на „Интервю” Ви желае успех с книгата и още много творчески успехи.