Стъклото произход и история

Добавянето на различни вещества към стъклото променя свойствата му. Боровият оксид придава топлоустойчивост, силициевият диоксид - устойчивост на химични въздействия.

Стъклото е прозрачен, твърд, чуплив, аморфен (некристален) материал. Получава се при стапяне на смес от кварцов пясък, калцинирана сода, варовик и други материали, която се охлажда достатъчно бързо, за да не образува кристална структура.

Смята се, че най-ранните стъклени изделия (шишенца и украшения) са изработени около 2500г. пр.хр. в Египет и Месопотамия. В Европа стъкларството се развило като идея за бизнес през 12-15век Стъклената маса може да се издухва в различни форми, да се изтегля на листове и нишки, да се валцова.

Употреба на стъклото

Стъклото се използва в бита, изкуството, науката, техниката. От стъкло се правят и т.нар. фиброоптични кабели, които пренасят информация във вид на светлинна пулсация на големи разстояния. Стъклопластите са материали от стъклени влакна, те са много здрави и с добри изолационни свойства. Стъклената вата често се използва за топлоизолация. От стъклени нишки се изработват текстилни материали с огнеупорни качества.

Видове стъкло

Добавянето на различни вещества към стъклото променя свойствата му. Боровият оксид придава топлоустойчивост, силициевият диоксид - устойчивост на химични въздействия. Стъклото може да бъде допълнително заякчено, като се ламинира (между отделните пластове се слагат пластмасови слоеве, или метална мрежа). За оцветяване се използват различни метални оксиди. Оловният оксид го прави прозрачно.

От обикновеното (натриевото) стъкло се правят стъкла на прозорци и електрически крушки. Полукристалното (безоловното) стъкло е по-качествено и по-прозрачно, използва се за съдове и украшения. Кристалното стъкло се получава чрез добавяне на оловен оксид. То е по-плътно, пречупва по-добре светлината, по-меко е и може да се гравира. Оптичното стъкло е напълно безцветно и прозрачно. От него се правят лещи за очила, фотоапарати, телескопи, микроскопи.

Изработката

1. В пещта се изсипва прах (шихта) съдържащ около 72% кварцов пясък (силициев диоксид), 15% калцинирана сода, 6% варовик, 4% магнезий, 2% алуминий и 1% боров оксид.

2. Сместа се загрява до 1270-1300 градуса по Целзии, за да се получи стъклена маса. нейната точка на топене е около 700C.

3. Стъклената маса се излива във вана пълна с разтопен калай. Тя се разстила върху калаената повърхност, охлажда се, образува лист, който се поема от въртящи се валяци.

4. Стъклените листове се предвижват в пещта за темпериране, където температурата се регулира.

5. Готовото стъкло се нарязва за производство на прозорци и огледала.

Стъкло за прозорци и бизнес възможности

В миналото стъклото за прозорци се изработвало ръчно. Разтопената стъклена маса се изтегля, или издухва, за да се получат листове, които после се нарязват. В началото на 20-ти век, стъклените листове се правели, като стопилката се изтегля през валяци направо от пещта. Повърхността им обаче си оставала грапава и допълнително се полирала, което е скъпо. Съвременната технология е създадена от английския стъклар Алистър Пилкингтън през 1959г.

Витражите (стъклописите) се правят от малки разноцветни парченца оцветено, или нарисувано стъкло, съединявани чрез шпросни от мек метал (олово и др.). Цветното стъкло се получава чрез добиване на метални оксиди към стъклената маса по време на топенето. Например медният и хромовият оксид оцветяват в зелено, мангановият във виолетово, кобалтовият - в синьо, железният - от синьо до жълто-зелено.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->