Легендите за Трифон Зарезан

На 14 февруари е Трифон Зарезан - почитаме празника на виното, лозята, градините, кръчмарите и соколарите!
Наздраве!

Трифон Зарезан  е български народен празник в чест на свети Трифон. Светията е  Празнува се от лозарите,  градинарите, соколарите, и кръчмарите на 14 февруари,  или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.[Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Обичаи и трапеза

Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Легендите за Трифон Зарезан

Християнската легенда

Когато бил само на 17 години спечелил признание и слава, защото излекувал дъщерята на римския император Гордиан.
След години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. След съда бил изведен извън града, но преди да го обезглавят, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил "с мъченически венец". Докато още се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт.

Легендата за Трифон Чипия

Легендата казва, че 40 дни след като родила сина си света Богородица отишла да се моли. Когато се връщала  минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

Трифон соколаря

Малцина знаят, че св. мчк. Трифон е покровител и на една друга малка общност - на соколарите. Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар.

Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол – изключително красива птица, разказва пред Religiabg.com председателят на Българската асоцация за запазване на грабливите птици Павел Якимов.За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце.

Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен.Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: “Стани, вземи този сокол и прославяй Бога”, а после му показал, къде да го намери – на една ела в Митищенската гора.

Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си.В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век.На стената и има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. “руска икона” на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.

Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис “Св. мчк Трифон соколарят”.Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->