Новият Кипърски проблем

Меко казано се изненадващи условията поставени от ЕС за отпускане на финастов спасителен пакет за Кипър създадоха смут сред инвеститорите в Европа.

 Парламента на Кипър е поставен между чука и  наковалнята и всячески се опитва да отложи решението дали да наложи еднократен данък върху депозитите на гражданите, като междувременно все по-ясно се усеща и на руските капитали върху острова.

 В събота ЕС обяви, че едно от  условията за отпускане на спасителния пакет в размер на 10 млрд. евро, кипърските власти да се съгласи да събере 5.8 млрд. евро чрез еднократен данък върху всички вложители - 9.9% за депозитите над 100 хил. евро, но и 6.75% за тези с по-малки суми. Това доведе до гневни протести в страната и съмнения, че този прецедент може да има обратен от желания ефект върху стабилността на банките в еврозоната. При отварянето си финансовите пазари отговориха на създалата се несигурност с разпродажби на акции и облигации.

Парите на Москва

Ако парите щяха да бъдат взети само от кипърски граждани рекетът на ЕС може би Въпросът излиза далеч извън границите на Кипър, тъй като 37% от депозитите в местните банки, възлизащи на около 68 млрд. долара, са на чужденци, повечето от които руснаци. Чрез своя говорител президентът на Русия Владимир Путин обяви решението за "несправедливо, непрофесионално и опасно", а финансовият министър Антин Силянов изтъкна, че еврозоната е взела решението, без да се консултира с Москва. Според различни оценки депозитите на руски граждани и институции в Кипър възлизат на поне 20 млрд. евро и е възможно да достигат 35 млрд.

"Условията по това споразумение са лоша новина за руските вложители, които държат поне 20% от всички депозити в Кипър. Всички големи руски банки имат някакви експозиции към острова и също ще понесат загуби. Ефектът върху руската система като цяло ще е ограничен, но на фондовата борса в Москва акциите на банките вече започнаха да се обезценяват. Ако сделката мине, руският бизнес вероятно ще започне да изнася капиталите си от Кипър", коментира Лиза Ермоленко, икономист в Capital Economics, цитирана от CNBC. Според някои източници на медиата обаче международните кредитори на Кипър, включително Международният валутен фонд, считат отлива на руски капитали по-скоро за положителен, тъй като ще намали съмненията за пране на пари.

Руската роля в спасяването на Кипър обаче не се свежда само до банковите депозити. В сряда финансовият министър Михалис Сарис ще посети Москва, за да преговаря за разсрочване на отпуснатия преди две години заем в размер на 2.5 млрд. евро. Кипър разчита Русия да намали лихвите по заема и да удължи падежа му с пет години до 2021 г. От руска страна обаче все още няма официален коментар на какви условия ще се съгласят. Руският министър-председател Димитрий Медведев обаче изтъкна, че ситуацията може да доведе до "корекция" на отношенията с Кипър. Той определи предложения данък върху депозитите като "конфискация на чужди пари" и го сравни с "познати практики от съветската епоха", когато хората са били ощетявани от държавата при обмяната на парите си.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->