Русенският съд отмени правото на банка да увеличава лихвения процент по свое желание
http://www.inter-view.info/2013/08/ruse-sud.html
СПОРЕД ЧЛ.144, Т.10 ОТ ЗЗП НЕРАВНОПРАВНА КЛАУЗА В ДОГОВОР, СКЛЮЧЕН С ПОТРЕБИТЕЛ, Е ВСЯКА УГОВОРКА В НЕГОВА ВРЕДА, КОЯТО НЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ДОБРОСЪВЕСТНОСТ И ВОДИ ДО ЗНАЧИТЕЛНО НЕРАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ТЪРГОВЕЦА ИЛИ ДОСТАВЧИКА И ПОТРЕБИТЕЛЯ, КАТО ПОЗВОЛЯВА НА ТЪРГОВЕЦА ИЛИ ДОСТАВЧИКА ДА ПРОМЕНЯ ЕДНОСТРАННО УСЛОВИЯТА НА ДОГОВОРА ВЪЗ ОСНОВА НА НЕПРЕДВИДЕНО В НЕГО ОСНОВАНИЕ. РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ЗЗП ОТ СВОЯ СТРАНА ПРЕДВИЖДА, ЧЕ НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ СА НИЩОЖНИ.
ОТ ЦИТИРАНОТО ПРАВИЛО ОБАЧЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.144, АЛ.2, Т.1 ОТ ЗЗП ВЪВЕЖДА ИЗКЛЮЧЕНИЕ – ТЯ НЕ СЕ ПРИЛАГА ЗА КЛАУЗИ, ПРИ КОИТО ДОСТАВЧИКЪТ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ СЕ ЗАПАЗВА ПРАВОТО ПРИ НАЛИЧИЕ НА ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА ДА ПРОМЕНИ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ, ДЪЛЖИМ ОТ ПОТРЕБИТЕЛЯ ИЛИ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ДОСТАВЧИКЪТ НА ФИНАНСОВА УСЛУГА Е ПОЕЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА УВЕДОМИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО ДРУГАТА СТРАНА ПО ДОГОВОРА В 7-ДНЕВЕН СРОК И ДРУГАТА СТРАНА ПО ДОГОВОРА ИМА ПРАВОТО НЕЗАБАВНО ДА ПРЕКРАТИ ДОГОВОРА.
ТАКА СЕ ПОСТАВЯ ВЪПРОСЪТ КОГА ЩЕ Е НАЛИЦЕ ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ.144, АЛ.2, Т.1 ОТ ЗЗП, КОЯТО ДА ИЗКЛЮЧВА НЕРАВНОПРАВНИЯ ХАРАКТЕР НА КЛАУЗИ В ДОГОВОРА И ДАЛИ ТАКАВА ПРИЧИНА Е НАЛИЦЕ В РАЗГЛЕЖДАНИЯ КАЗУС.
“Съдът намира, че е недопустимо в един потребителски договор предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката, каквото е правото на едностранно изменение на лихвения процент, да бъдат формулирани по подобен начин и едва в рамките на едно съдебно производство това пределно широко понятие – изменението на пазарните условия, да бъде попълвано със съдържание, с твърдения за настъпилите сътресения на кредитните пазари и с промяна на рисковите условия при кредитирането”.
Това решение решение, взето днес от Русенският районен съд, засяга хиляди българи с кредити към банки. Както става ясно от по - горния текст дори пред съда банката не е успяла да обоснове конкретно и неоспоримо нуждата от увеличавене на лихвения процент. Съдът постановява, че е клаузата в договор за кредит, даващ право на банка по свое усмотрение да увеличава лихвения процент, е неравноправна и я обявява за нищожна.
Решението на Русенския районен съд по дело срещу “Юробанк България” (Пощенска банка) е взето на 30 юли 2013 г.
То не засяга само клиентите на “Юробанк”, защото същата клауза фигурира масово в договорите за кредит към български банки. Решението може да отпуши лавина от дела срещу банки за връщане на надвзети пари заради едностранно увеличени лихви.
Делото е прецедент , защото въпреки наличието на въпросната клауза на практика във всички договори за кредит с български банки, досега не е имало решение на съд, което да се отнася до самата клауза. Решенията са се отнасяли по-скоро до връщането на пари и са били в полза на ищеца или на банката.
В масовите договори за кредит, както и в конкретния случай, тази клауза дава право на банката да увеличава и налага по-висок Базов лихвен процент (от който зависи лихвата по кредита) по вече сключени договори. В текста пише, че БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В същото време банките твърдят, че промяната на БЛП е свързана с промяна в “пазарните условия”, но не конкретизират каква точно промяна в пазарните условия би наложила промяна на БЛП.
Понятието “пазарни условия” е твърде широко и на практика е невъзможно да се прецени кога има реални предпоставки за увеличаване на БЛП и кога – не, пише в решението си съдът.
По въпроса за промените в “пазарните условия”, от които страдат банките, от съда пишат още:
“Икономически затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени”.
Клаузата, която дава право незабавно налагане на неясно как увеличен БЛП “се явява изцяло неравноправна, тъй като изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника и следователно е нищожна на основание чл. 144, т. 10 от ЗЗП”, категорични са от съда.
Решението, обявяващо за нищожна клаузата в договора за кредит на “Юробанк” – идентична с клаузите в хиляди банкови договори за кредит у нас.
Използване материали:
Вашето мнение е ценно за нас!