Речта на Обама пред американския народ - проява на сила, или слабост

Никой друг американски президент не е оставял да се стига до колебания, когато става дума за война и мир. Барак Обама обаче направи нещо различно - той превърна своя народ в част от взимането на решения и остави място за дипломация.

На телевизионната реч на държавния глава не може да бъде открит исторически паралел. Това беше обръщение към един уморен от войни народ, което бе направено от президент, също уморен от войни, но който не вижда друг изход и в същото време се опитва да спаси последната възможност за дипломатическо решение на сирийския проблем.

Човек може да се зачуди защо Обама все пак поиска да говори пред своя народ след всичко, което се случи през последните дни. В крайна сметка, засега няма опасност от война и в следващите няколко дни Конгресът няма да провежда гласуване по този въпрос. Вотът беше отложен заради предложението на Русия, което дойде в последния момент. Така Обама спечели време и можа да си поеме въздух. За момента е избегната заплахата от провал след гласуването на американските законодатели, които остават скептични към идеята за започване на война.

Но точно заради това президентът държеше да произнесе своята реч - за да продължи натиска върху Сирия, за да откликне на тревогите на американците и за да поясни пред тях и пред света, че завоят, който предприеха Русия и Сирия, се дължи само на един-единствен фактор: решителността на американското правителство да изстреля ракети срещу сирийски военни позиции в случай на необходимост.

Обама вероятно е прав: без американските заплахи руснаците никога нямаше да предложат сирийските химически оръжия да бъдат унищожени. Без опасността от военна атака сирийците никога не биха се съгласили да предоставят химическите си оръжия за унищожаване и да се присъединят към международната забрана на химическо оръжие.

Остава да се види дали накрая руснаците и сирийците ще спазят обещанията. По този въпрос има сериозни съмнения. Твърде често цялата идея е единствено да се спечели време и да се развиват тактически игри.

Ирак и Иран са тъжни уроци. Ето защо Обама иска да запази армията си в режим на готовност до второ нареждане. И ето затова той ще поиска от Конгреса да одобри ограничена атака срещу сирийския режим. Много е възможно сега шансовете за това да са нараснали. Ако Москва и Дамаск решат да водят международната общност за носа и започнат да отлагат или блокират изпълнението на договорката, Конгресът би бил по-склонен да следва Обама.

Речта на американския лидер беше забележителна главно поради една причина: той взе отношение към опасенията на своите критици, цитира тревожни писма и се опита да потуши зародилия се страх.Никой друг американски президент, който е дал заповед на армията си да се готви за бойни действия, не е правил това. Досега при изказванията за война винаги високо се надуваше бойната тръба, а за колебание нямаше място.

Някои казват, че Обама е слаб, защото търси подкрепа от парламента. И защото всеки следващ път позволява на скрупулите си да излязат на бял свят. В интерес на истината обаче това е признак на сила.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->