Стилян Петров споделя в интервю подробности за левкимията и семейството си

В интервю озаглавено "Goals on Sunday: Stiliyan Petrov on his battle against leukaemia" за Sky Sports Стилян Петров прави невероятна изповед за преживяванията и битката на семейството му с жестоката болест.

 Дейли Мейл пък помества интервюто и по - точно думите на Стилян Петров, които показват трудностите през, които е преминал в първите часове, в които е разбрал диагнозата. Статията е озаглавена:

"'I told my wife about my leukemia and she burst out crying. I tried to be strong but I started crying as well...' Petrov describes the moment his whole world changed as he found out that he had cancer"

В превод: Казах на жена ми за левкемията и тя избухна в плач. Опитах се да бъда силен, но аз започнах да плача, както и ... " Петров описва моментът, в който целият му живот се променил, след като е разбрал, че има рак.



"Играехме срещу "Арсенал" , когато се почувствах зле. Малкият ми син беше настинал и реших, че и аз също се заразил. Преди мача бях добре. Когато срещата започна, се почувствах леко уморен, мускулите ми не реагираха нормално. Обичайно полагам здрав труд, грижа се да спазвам диетата си, опитвам да правя всичко както подобава, ала в онзи ден нещата не ми се получаваха. Дори когато "Арсенал" вкара гола, не усетих никаква реакция. Те вкараха, а всички момчета ми крещяха: "Какво правиш, изобщо не реагира?".

 "Стан, постоянно губиш сблъсъците, винаги изоставаш от действието, бавен си, какво ти има?"  го пита на полувремето в съблекалнята мениджърът на тима Алекс МакЛийш.

„Казах му, че не се чувствах добре, че нещо не е наред. Той попита дали искам смяна. Казах му, че според мен в името на отбора трябва да изляза от игра и тогава всички момчета скочиха: "Стан, в много трудно положение сме, а ти си ни капитан - трябва да продължиш!" и аз го направих.

През второто полувреме представянето ми се подобри. След мача обаче се почувствах изстискан. Казах на доктора, че нещо не е наред.

Предстоеше ни мач с "Челси". По онова време минахме през скенер на сърцето заради случката с Фабрис Муамба. Когато минаваш скенер на сърцето, обичайно имаш и кръвен тест. Докторите ми казаха, че са леко притеснени за моя кръвен тест. На следващия ден получих ново обаждане от лекарите: "Слушай, още повече сме притеснени за твоя кръвен тест. Ще дойдеш ли по-рано за утрешната тренировка, за да ти направим нов?". Казах им, че няма проблем.

Отидох там заедно с един от физиотерапевтите, седнахме срещу лекаря и той ми каза всичко направо. Понякога си мислиш, че при съобщаване на лоша новина подхождат по-меко. Не, той просто седна и ми каза: "Мислим, че имаш левкемия." А аз отвърнах: "Какво?!"

Погледнах към физиотерапевта - той не можеше да повярва. Остана без думи. Погледнах го и той просто поклати глава.

Попитах доктора: "Какво искаш да кажеш?". Разбира се, знаех какво е левкемия, ала не знаех, че има различни видове, нито какви типове лечение съществуват. Знаех само думата "левкемия" и дотам.

Той ми каза: "Сигурни сме 99.9%, че имаш левкемия, но трябва да видим от какъв точно вид." Попитах го дали е сигурен, той отвърна: "Да."

Останах в болницата. Жена ми бе на път за Лондон. Обадих й се да й кажа, че трябва да се върне и да говоря с нея. Тя се върна и дойде при мен в клиниката. Седна до мен и попита: "Обезводнен ли си?". Отвърнах, че не съм. Тя попита: "Какво има?". Отговорих, че е едно от най-лошите неща, после й казах какво точно, а тя избухна в плач. Опитах се да бъда силен, но и аз се разплаках. След това й казах: "Чуй ме, повече няма да плачем!"

Взеха ми костен мозък и ми казаха да се прибера вкъщи. Това бе най-дългата нощ в моя живот. Към 10,30 сутринта получих обаждане да се върна в болницата, за да говорим. Знаех, че няма да е добре. Влязох и лекарят ми каза: "Сигурни сме, че имаш левкемия." Имах остра лимфобластна левкемия, каквато обикновено имат децата. Главното нещо бе, че успехът на лечението й е между 90-95%, което ме изпълни с голяма надежда. Казаха ми, че трябва да започнат лечението на мига, а аз отвърнах: "Трябва ми и второ мнение."
В Лондон потвърдили диагнозата на дългогодишния капитан на националния ни тим. Първата седмица Петров бил на много висока доза стероиди. Докторът - професор Линч, обяснил, че трябва да качи малко килограми.

След първата седмица на стероиди и нова диета качих 8,5 кг.

Професорът ми каза: "Имахме предвид 2-3 кила, не 8 за една седмица! Това е добре, но обичайно караме хората да добавят по 2 кг.

"За мен беше чудесно - през цялата си кариера чаках момента, в който ще мога да ям така. Семейството ми и аз минахме през наистина трудни времена, макар че имахме и забавните си моменти. Жестът с аплаузите "19-а минута" в "Астън Вила" бе нещо изумително. Получих толкова много писма - толкова хора са минали през тази болест и са я победили, водейки и днес нормален живот. Беше чудесно. Те ме предупреждаваха какво предстои да ми се случи, какво трябва да очаквам. Странното в тази ситуация е, че не знаеш какво ще се случи. Плашещо е, ала аз не бях уплашен.

Казах на жена си, че трябва да видим каква е работата с лечението, с възможните изходи, кое може да е най-лошото. Рекох й: "Не се плаши, не се тревожи - каквото има да става, ще става." Тя бе блестяща с мен, неотлъчно е до мен всяка минута."

Видео от интервюто можете да гледате директно в сайта на Sky Sports :

Преди 3 седмици пък Стилиян Петров даде ексклузивно интервю с за британския вестник „Мирър”, в което сравни левкемията със самия Ад. Бившият вече капитан на националния отбор на България и Астън Вила говори откровено за ужасите, през които е преминал по време на лечението.

„Не знам как е в Ада, но левкемията трябва да е по-страшна, сигурен съм. Беше наистина тежко, но със семейството ми не се отказахме, не можеш да се откажеш. Много въпроси се въртяха из главите ни през цялото време, но просто се надявахме, че лечението върви по план.

Ожених се за правилната жена и имаме две невероятни деца. Те бяха страхотни през цялото време, както и родителите ми. Подкрепата, която ми оказаха, и силите, които ми вдъхнаха през тези месеци, бяха невероятни. Притиснаха ме до краен предел, защото знаеха, че трябва да се боря.

Като футболист се бориш, за да си в играта, но тук се бориш за живота си, а това е всичко. Съпругата ми знаеше това и непрекъснато ме караше да продължа. Аз също знаех, че през периода на лечение трябва да имам достатъчно сили. По време на химиотерапията вкусовете ти се изострят и променят, но знаех, че трябва да ям, да приемам повече плодове и да съм дисциплиниран. Когато бях твърде уморен и не можех да правя нищо, тя беше до мен и ме хранеше... Сега се будя всяка сутрин и съм безкрайно щастлив просто да видя семейството си”, разказва Петров за най-тежките си моменти.



„Сега се опитвам да вляза във форма, да се върна към нормалното си състояние, но тези неща отнемат време. Имам още две години, в които трябва да пия лекарства”, споделя още Стенли.

Стилиян Петров получи невероятна подкрепа от страна на съотборниците си, от феновете на Астън Вила, както и от предишния си клуб Селтик. В навечерието на новия футболен сезон на Острова, стоицизмът на характера е вдъхновение за играчите в клуба, пише „Мирър”.

„Някои от момчетата ми казаха, че ставам бавен и трябва да се пенсионирам. Тежко е, исках да стана футболист и работих много за това. Да се откажа от футбола е тежко за мен, но по-голяма награда в борбата за живота ти е да си повече време със семейството си, така че нямах избор,” признава Стенли.

Той благодари на мениджъра на Астън Вила Пол Ламбърт за подкрепата и възможността да предава опита си на новото поколение в клуба. „Работя за Вила сега и всеки ден виждам момчетата. Ще бъде вълнуващ сезон с млад, вълнуващ тим. Работя с резервите и Сид Коуънс. Опитваме се да ги подготвим за стъпката към първия тим. На тази възраст има много колебания, но ако могат да го направят, искам да им помогна,” категоричен е Стилиян Петров.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->