Експозицията - Пътят: време без граници - Тракийско съкровище в Перник

Тракийският некропол под магистрала „Струма“ вече е изложен на експозиция в Перник. 

Експозицията „Пътят: време без граници“ проследява резултатите от проведените през 2012 г. спасителни археологически разкопки по трасето на ЛОТ 1 на автомагистрала „Струма“. В изложбата са показани находките от Тракийския некропол между селата Дрен и Делян и от Тренкова могила, която се намира в местността Трите могили, североизточно от село Дяково, съобщава „Стандарт“.

Тракийският некропол е от Х-IV в. пр. Хр. и е най-големият от Първото хил. пр. Хр. в Централнобалканската зона с площ около 70 дка. Каменните надгробия са с посока североизток-югозапад и имат дължина над 400 м. При проучването са регистрирани около 55 гроба от ранножелязната епоха и още толкова от периода VI-IV в. пр. Хр. Преди да бъдат погребвани, покойниците са изгаряни, а кремираните кости заедно с даровете са полагани в урни или изсипвани върху и между камъните.

Съществуването на некропола преминава през шест века и две археологически епохи. Предполага се, че това е некропол, в който е погребвана местната аристокрация на тракийското племе агрияни, обитавало по-горното течение на река Струма.
Посетителите на изложбата ще могат да видят и експонати от Тренкова могила. По време на спасителните разкопки там са проучени шест гроба.

В интервю за 24 часа пък археологът Филип Михайлов обяснява подробно за Тракийското съкровище.

В Западна България тракийски некропол с такива размери и толкова богат гробен инвентар няма проучван до момента", обяснява археологът Филип Михайлов.

Каменни могили са характерни за планинските райони. Но тук е поле. Глинесто, без нито един камък. Хората, които са погребвали своите мъртви в некропола, са носили камъните отдалече. Най-близкото възможно място е хълм на около километър на запад.

"Още по-особено е наличието на друга порода камъни - варовици и доломити, които са слагани на определени места в каменните надгробия. Камъни от този вид се намират на още по-голямо разстояние и в друга посока. Очевидно хората, правили тези каменни надгробия, са държали много на своите традиции. Спазвали ги независимо от трудностите, за да почетат своите покойници. И са го правили придирчиво - масово камъните са от близкия хълм, но определени са носени от 10-ина километра само и само ритуалът да бъде спазен.

И така - векове наред. Колко във времето е продължавал този ритуал и колко точно е голям некрополът, все още не знаем. Но е сигурно, че е огромен - простира се на десетки декари. В последните 40 г. такъв некропол в България не е проучван. Точно такава комбинация от обреди не е засвидетелствана никъде", категоричен е Михайлов. Затова е сигурен, че некрополът "Дрен-Делян" ще влезе в учебниците по археология.

В някои от тези каменни надгробия (Михайлов много държи да бъдат наричани точно така) съоръженията са с овална форма, други са правоъгълни. Но и гробовете в тях не са напълно еднакви. В едно от овалните съоръжения, шеговито наричано "джакузито", откриват 2 гроба. Единият е на нивото на терена, покрит само с ред камъни, върху тях откриват бронзова фибула и каничка с дръжка, които датират гроба в VI-V в. пр.Хр. Вторият гроб обаче е вкопан на 30-40 см под терена. И под други каменни струпвания намират такива.

Михайлов не изключва отделните надгробия да са фамилни парцели на отделните родове, които погребвали там своите мъртви. Археологът си мечтае за ДНК анализ на костите, за да провери хипотезата си.

Всички открити погребения са с кремация, но телата на покойниците не са били изгаряни на място, а някъде другаде. Засега археолозите не са открили къде точно. После костите били почиствани и слагани в керамични урни заедно с любими на покойника предмети. Между камъните и разсипаните сред тях кости откриват точило, копия, кинжали, ножове, бронзови и сребърни накити, кехлибарени и стъклени мъниста. Археолозите са намерили и сребърна обица, сребърен пръстен - рядък накит за този период според Михайлов. А откритото синьо стъклено мънисто било свидетелство за много ранна поява по тези места на предмети, изработени от стъкло.

Не всички съоръжения обаче са гробове, смята Михайлов. Някои били свързани с поменални ритуали. "Има доста керамика и върху гробовете, но и на отделни места около тях - вероятно са начупените съдове от тризните", казва той.

В района има поне 2 селища, в които се откриват материали от времето на некропола. Археологът допуска, че той може да е бил общ за жителите им. Според него те били "скотовъдци с по-скоро номадска икономика". Но кои са?

"VI-V в. пр.Хр. е времето, когато тракийският етнос се е формирал и превърнал в любима тема за древните летописци. Районът, в който се намира некрополът, е, така да се каже, граничен - в непосредствено съседство са съжителствали агриани, лееи, може би пеони, но имената на агрианите и лееите се появяват в писмените извори едва в V в. пр.Хр., по-ранните обитатели на областта са анонимни. Вероятно е да сме в територията на тракийското племе агриани и може би некрополът е на това население", казва Филип Михайлов.

Няколко века по-късно измежду агрианите Александър Велики набира елитен корпус за своята войска, защото те били известни с храбростта си и умението да си служат с прашка и копие. Били и отлични ездачи. Конници агриани спасяват живота на Александър през 331 г. пр.Хр. в битката при Гавгамела (край днешния гр. Мосул в Северен Ирак). Това е решаващо сражение, в което Александър побеждава персийския император Дарий III и така си отваря пътя към столицата му Вавилон и завладяването на цялата Персийска империя.

+Новини, +Interview, +daniel stoineff

-->